
Красимир Симеонов е роден през 1967 г. в гр. Варна. Завършва Българска филология в ШУ „Епископ Константин Преславски“. Автор е на стихосбирките „Видове“ (2003; II доп. изд. – 2003), „Кожа“ (2004; II доп. изд. – 2004), „Езерни очи“ (2005; 2006), „Стоях и слушах (стари и нови неща)“ (2005; 2006) и „Нищо повече“ (2008). Негови творби са превеждани на руски, английски, полски, гръцки, френски, сръбски, словенски и турски. Организационен секретар на Войнски съюз „Васил Левски”.
Публикации
Писмо до теб Наскоро бях обявен за отявлен "хейтър". Това ме ласкае. Явно спящата маймуна в мен отново се е разбудила, надава крясъци и това дразни много хора. Буден съм и виждам: Една страна, превърната в приют за смълчани бедняци. Един скверен режим на управление, заменил друг не по-малко ...
*** Аз рисувам моята стая. Стар гардероб, легло от отдавна умрели роднини, бюро на оскъдното място във ъгъла, торба със чорапи, скринът на баба. Аз рисувам моята стая - картина във малък формат на окаяна муза и графики с разни вълшебства; каишка на рижото куче, което обичах. Аз рисувам моята ...
Вън вият кучета Защото е пролет и сигурно са разгонени. Кучетата се събират по няколко и се съвъкупляват. После празнуват и си джафкат ексцентрично около дискотеките. Кучетата са приятели на човека, макар той да не им е приятел. Кучетата са добри кучета. Аз обичам кучетата. Аз обичам. Аз. Вън вият ...
Из поетичната книга “Стоях и слушах (стари и нови неща)“, София, Сонм, 2006 г. Различни Безумството и Мъдростта; Пътят и Вървящия по него; Думите и Словото; Водата и Кръвта; Жертвата и Хищникът; Небето и Душата; Господa и Богa... Но ще дойде Утешителят на всичките неща. В особения цвят на своето ...
Действащи лица: Поета Симов - интелектуалец от столицата, наскоро купил къщичка в селцето Денка - съпругата му, с клюкарски наклонности Отец Павел - пристрастен към алкохола свещеник от Дренския манастир, горд собственик на раздрънкан бял форд Големия Бакър - местен жител, едър балканджия Малкия Бакър - синът му, тридесет и ...
Къщата с машината* (Думи срещу модерността) Преди доста време няколко пишещи хора се събрахме във вехтата каменна къщичка на единия от нас, за да помълчим. Впоследствие срещите ни харесаха и поради мълчанието започнахме да строим машината. Погледната отстрани, със своите безконечни винтове, дребни чаркове и уморени пружини, тя много напомня ...
Кратка автобиография Може би, нещата щяха да придобият друг обрат, ако дядо ми - Бог да го прости! - не беше формулирал желанието постоянно да съм в центъра на внимание с нежното: “Малкият ми маниак!” Получих траен шок за цял живот. Доскоро си мислех дори, че да си маниак, е ...
От книгата “Видове“ (2003 г.) Без бряг Родих се и посивя от отчаяние луната, поръси със праха си улиците, изтупа ги и ръждяса. Едно махало от древни съзвездия натроши минутите. Дядо разпали лулата си с тях и стана безсмъртен. Роди ме плешивата улица. Нагриза ми вените. Не ме питай сега, ...
Острието на тревата (ерес на свободния дух) Нещата, към които се привързваме носят нещастие. Нашите желания ни управляват, потапяйки ни в свят на тъги. Какво толкова е нужно, за да се чувстваме добре? По-тънък телевизор, по-скъпа кола, по-голямо жилище? Или човек е ненаситен и трупа върху себе си, докато вещите ...