веднъж се разхождах пиян и тъжен
в онзи градски парк, в който ръждясват
дълбоко множество люлки,
погледах звездите излегнат
върху въртележка, която студено отказа
да ги завърти за мен
и си тръгнах с борова клечка,
от която ставаше чудесен пистолет.
запасах я в колана под якето,
подминах полицаите до моста,
качих се в такси и потеглихме.
когато пристигнахме, шофьорът поиска пари,
казах му – Нямам – той побесня,
подадох му моя патлак и му казах:
– Ако ти стиска, стреляй и задръж рестото!
после слязох и тръгнах,
тишината гризеше гърба ми…
координатна система
линия на лудостта –
от двете и страни
един човек
линия на глупостта –
твърде тъничка черта
в безкрайното поле
линия на мъдростта –
билото на всеки
пресен гроб
допустимо отклонение –
ветрецът от трептенето
на брезово листо
стратег
колко неща
трябва да харесва човек
за да е пълен животът му
понякога едно е достатъчно
понякога хиляда не стигат
така мисля
докато подреждам в хола си
пълната колекция пластмасови войници
от битката при Ватерло
после се усещам –
кръв им липсва на тези полкове
кръв им липсва
Устните ми още помнят керамиката на устните ти. Онези разрушени кестени в задния двор на щастието отдавна са само теория за любов. И есента, погледната точно от този ъгъл, бавно се случваше в косите ти.
Тъмно ми е. Не студено, не самотно, а тъмно. Затова през октомври ела!
Октомври не е време за любов. Но само тогава тъгуват птиците.
Дима Политова
МИНИАТЮРАТА
нов вкус към поезията -
тиха съзерцателност,
самота,
фин парфюм...
* * *
дойде
като видение
мимолетно като сън
остави следа от чисти висини
върна ми свят
отдавна забравен
* * *
ромолят звуци
лунна светлина
ръце се втурват
да погалят
бялото
* * *
в косата ми
огнена
прокарай дълги пръсти -
да простене мелодия
единствено
от нас разбрана...
* * *
и молитвата – за тиха наслада
кротка емоция
безсмислено красива
възхитително безсрамна
с дъх на интимна канела
... хлъзгаво
* * *
в зелен миг прелива вино
и шуми и струи
глътка въздиша
...а през риза прозрачна
гръд като лунен камък бяла
отпива еликсир
с парливост и нюх...
* * *
прозвънява тънка жица
там
два гълъба с човка
целувка късат
с бавни глътки се изпиват
а ние –
толкова често умираме...
* * *
объркан стих
изяден ред
спазъм
и душата си тръгва
крета -
толкова пъстри сълзи...
* * *
тесен свят – беше там
а те няма
заглъхващ епизод -
тишината дращи с нокът...
* * *
ситен дъжд
миманс
все така започва
прегръдка –мокро наострена
* * *
огнена въздишка
залезно е
в очите
тлее очакване от вчера –
да те посрещна
или изпратя...
* *
ти си
палитрата чудатости
хаосът в безвремието
звукът на сълзата
висящата стихия
страхливият за обич
дрипавата душа
черупчестата отрова
от която не умирам
а се зареждам...
* * *
мой личен провал е
да не е при мен
тиха наслада да мисля за него
красив и безсрамен
красотата да не прави нищо –
негов етичен провал
така така
дързостта не носи вини...
провалите се самопреброяват
Сафета Осмичич е босненска писателка, поетеса и авторка на книги за деца. Родена в град Градачац, Босна и Херцеговина, но по-голямата част от живота си прекарва в гр. Модрича, където учи и работи. Вече 32 години живее извън родината си – в Хърватска, Германия и Холандия, но пише на родния си език, на който са публикувани творбите й, но има публикувани и две новели на холандски език. Нейни стихове са превеждани на множество езици като холандски, немски, македонски, словенски, полски, български, арабски и турски. Участвала е в множество литературни събития, фестивали и художествени пленери: Бйела 2012, Кърчедин 2013, Повляна 2014, Неретванске ведрине 2014, Море на длан 2012-2016, „Белоцветни вишни“ в Казанлък, България, където получава и награда, „Феминистанбул“ в Истанбул, Турция и др. Автор е на 11 книги, между които: „Между нас“ (поезия, изд. Шахинпасич, Сараево, 2007), „Мелек Рабия“ (роман, изд. Шахинпасич, Сараево, 2010), „Самотна стая в големия град“ (поезия, изд. Офсет, Тузла, 2011), „Така искам“ (поезия, изд. Хърватско книжовно дружество, Риека, 2014), „На моите приятели“ (поезия, изд. Култура снова, Загреб, Хърватска, 2016), „Пролетна киша“ (роман, изд. Хърватско книжовно дружество, Риека, 2018) и др. Член е на Хърватското книжовно дружество в Риека, „Гратиартис“ – сдружение на гражданите от Босна и Херцеговина в Белгия, Книжовен клуб „Мирослав Мика Антич“ в Инджия и поетично дружество „Йесенин“ в Белград. Нейни творби са публикувани в множество международни антологии и е носител на редица награди: „Малкият принц“ от фестивал в Тузла 2008, „Тера Толис“ 2010 в Босна за романа „Мелек Рабия“ и „Гарави сокак“ от фестивал в гр. Инджия, Сърбия и наградата за най-добра книга за 2017 година на Хърватското книжовно дружество в Риека за второто издание на романа „Мелек Рабия“.
Влез в сърцето ми
Белязах с целувки
всички твои пътища,
които водят до мен;
нека под ходилата ти гори огън.
Открехнах вратата
да не скърца
като влизам.
Ти само внимавай
да не събориш златната подкова,
която виси
над входа на сърцето ми.
Робиня
заключи сърцето ми
в златен кафез
на ръцете ми сложи
сребърни, тежки гривни
след мен се чуват звуци
от железните затворнически топки
докато вървя през улицата
сама
свободна
и окована
Украси ме в нощта
Разгърни облаците,
облечи голото ми тяло
в тъмносиния сатен на нощта.
Разтърси небето
нека паднат звездите
в шепите ти
и ме покрий с тях.
Защипи в косата ми
нащърбения месец
като шнола.
Заведи ме до реката
да се огледам в нея
така украсена.
Превод от хърватски на български език: Димана Иванова
