Като юноша бях докопал едни не попълвани  училищни дневници. Образувах свой собствен фантасмагоричен клас и започнах да пиша оценки на учениците. Това се превърна в моя единствена игра. Аз учителят изпитвах призраци, които в началото не можеха  да произнесат на човешки дори собственото си име. Влизаха в класната стая през комина, през широко отворените прозорци. Нали бе пролет, рибарите носеха на мъдрата готвачка прясно уловена риба……. Тя не бе призрак. Още приживе бяха кръстили на нея една от централните улици в градчето. Живеех на нея: улица  „Теменужка“ №5

 Бе  поетеса през свободното си време. Пишеше текстове за песни и ги продаваше скъпо на изпълнителите. После готвачката отслабна. „Стопи“ се за кратко.

     Може  мъж да се е появил в живота и. Явно по-голямата активност в сайтовете за запознанства, бе довела до този отдавна чакан резултат! Откъснах майската страница от календара в два на обед. Скоро учебната година щеше да приключи и призраците да се разотидат по „родните“ си места. Нямаше да оставя никого на поправителен. Бях ги възпитал учениците така, че да се превърнат в отличници!!

  Теменужка можеше да приготвя суфле. Когато разбрах това я заобичах още повече!

*

   На панаира се умешиха хора и призраци. Пристигна грижливо опакован върху каросериите на камионите цял лунапарк, барабар с малък цирк и неговите дресьори. Седем дни шумът от веселбата стигаше до покрайнините.  На талази прииждаха ромите-скитници. Качваха се върху сцената през следобедите и танцуваха…От ляво „извираше“ кючекът, а от дясно онова хоро, образувано от малки, големи, стари…

   Един пък питаше от къде може да си купи булка. Трябвало му добро, работливо момиче, което да осмисли живота му. Не знаех от къде може да се купи булка…

  Част от моите ученици поставиха венци пред  паметниците на онези герои, които като Теменужка бяха писали стихове.

*

  От къде се взеха толкова много гълъби? Кой ли знаеше? Теменужка пълнеше пластмасовата купа със слънчоглед и го пилееше по улиците. Хора, животни, призраци и други ръкопляскаха на радостта. Онази същата, облечена в бели дрехи, купени за малко пари от една разпродажба.  

   Привечер ромите-скитници палиха огън.  Боси като нестинари тъпчеха въглените. Успяха да ме изненадат. Ръкоплясках им като на концерт. После се оттеглях в мрака и целувах Теменужка по бузата…

     Познавам къщата разцъфнала в покрайнините на града. Няма име, но пък всяка стъпало, водещо до вторият и третият етаж, е грижливо излято от Бени—майсторът, който живя сто години. По стените в салона има картини и огледала подарени на Франц-Йосиф от един от потомците на откривател  на нови светове…В хола цъфтят цветя, а по терасите дишат охлюви. Един ден ще гостят със тях един от потомците на  откривателите на нови светове.

Здраве да е! Има време до тогава.

Мен до сега никой не ме е открил за каквото и да е!

Красив съм като мама и ставам за артист т.е за участник в сериалите, които разказват за живота на няколко поколения… Умен съм. Решавам задачи по геометрия за всеки един клас! Готвя добре и, искам да участвам в телевизионно състезание по готварство дори.

Не ме избират за участник!

До сега не съм открит за нищо!!

Вървя пеш

Живея на  6-тия етаж. Блока не е толкова стар. Има още „хляб“ в него. Някой си имат мазета ние таванско помещение. Два, три квадрата не повече. Там заведох Събина „общата“ през един слънчев ден. Гълъбицата, която влиза през разнебитения прозорец и мъти своите яйца се уплаши и излетя. Със Събина приключихме бързо и се махнахме от там. Молих се на глас гълъбицата да се върне по-скоро! От шестия до таванските винаги вървя пеш. Срещам хора, призраци и други подобни. Всеки върви по своя път…Призраците са раними, като гълъбицата, но същевременно и зли. Нападат хората нощно време и искат от тях разни неща…. Не да си отчупят парче  от баницата с късмети. По-скоро си търсят слушатели на овехтелите им истории.

 Неделя  сутрин е! Гълъбицата вече храни своите деца. Интересна е! Огромна е и шарена като селски петел…

Тръгвам за село. Ще стигна пеш до там. Искам де помириша реката. Фрашкана е с раци. Баба приготвя невероятна рачешка яхния. Рецептата е от прабаба. Тя  я е измислила. През времето, когато са живеели в сегашна Турция. Те никога не са били бедни!! Средна класа, кво да кажа….
  Една линейка пресича на червено. След нея пресичам аз. Пълзя като гущер, който винаги намира екзотични местенца „отрупани“ със слънце.  Пълзя като змията, чиято снимка седи на десктопа ми.

   От блатата в покрайнините не се носи тъпата миризма на захвърлени в пералнята чорапи.  Още една линейка пресича на червено. Познавам лекарят, който седи на предната седалка. Една супена лъжица рициново масло на ден и край! Това го знам от него. Майка и тя приема рициново масло…кво да я правя разкрих и тайната на лекаря.

  В 12 на обед стигам до планината. Един гъбар започва да флиртува с раницата ми. Била на Daniel-Rai известен дизайнер, с който искал да се запознае.  

Коли, коли …никога не съм се возил на автостоп.  Далечно ми е това! На в.Босна дебне полиция.  Нормално е !

Някога от там са минавали по двама, трима диверсанти на ден…

Хора без самоличност. Някакви шашави, които едва ли биха оцелели сами в дивотията на планината.

  В осем без десет  целувам баба по бузата. Козите току що са пристигнали от паша. Взимам медният бакрач и го пълня с мляко….

Козите същоза,  са мои приятели!

Край!

За първи път

За втори път

За първи път го направих с Галя-шматка и половина, тогава студентка по археология. По милост даскалите и заверявали семестрите. Баща и, бил важна клечка в някаква не стопанска организация, чиито  офис се помещавал в сграда, чиято фасада излъчвала синя светлина. И той, бил завършил археология, но по време на една археологическа експедиция в Странджа планина открили под леглото в стаята му торбичка, в която имало автентична фибула. Отишъл е сигурно вечерта до някой от археологическите обекти и е започнал да рови в пръстта.

   Заподозрели го за кражба на втори юли. На трети вече не бил част от екипа . Изгонили го от базата!

„Ела с мен до реката“ повтаряше ми една вечер Галя, а още не бях си изпил ракията.  Към десет тръгнахме!

Вятър!Вятър!Вятър злокобен, като онзи дето вилнее над Черно море. Помъкна ме надолу към реката. Сигурно искаше да открие   най-подходящото място за раздяла с девствеността. Случиха се нещата но две селянчета станали свидетели на всичко. Разказали на всеослушание. Нея е изгониха, мен не щото бачках като за трима май!!  Моралът ни бил като на плъхове, които се размножават постоянно повтаряше Мима, ръководителката на експедицията.

След седмица пристигна Ваня. Говореше  Бургаски български. Този език бе мек и приятен, но ако искаш да станеш театрална или пък филмова звезда трябва да бачкаш яко, за да промениш произношението.

  Снимал съм се в доста филми между впрочем, но се чувствах като герой от нямото кино. Поливаха ме с вода, после ме събличаха чисто гол, но ми бе забранено да говоря пред камерата дори, когато ми идваше да благодаря на готвачката за вкусната манастирска чорба, с която гощаваше артистите.

  После Ваня ми каза, че иска да отидем до реката. Вятър!Вятър!Вятър злокобен, като онзи дето вилнее над Черно море. Сигурно искаше да открие   най-подходящото място за раздяла с девствеността. Случиха се нещата но две селянчета станали свидетели на всичко. Разказали на всеослушание. Нея е изгониха, мен не щото бачках доста.