Венец и тревога
Бръшлянът катереше всички стени
до прозореца стигна пиян и умислен
той отдавна кръжи над моята младост
от живият плет е по-огромен и сладък!!
Бръшлянът тежи като птиците пусти,
които не могат света да напуснат,
в облачен дим лице да изплакнат!
и своето царство навред да прославят
Бръшлянът е моят
венец и тревога
разгаданият сън
без, който не мога
понякога питам листата зелени
какво ли всъщност
се случи със менее??
Сф/2025год
Словото
В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог. То в началото беше у Бога. Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.”
(Йоан 1:1-3)
Не ме тъпчете. Бях преди вас, след вас пак ще остана.
Ръждясва дълговечният метал и камъкът на прах ще се
разпада. Камбаните ще оглушеят с изтръгнати езици и
ще се сринат градове, но аз ще разговарям с птиците.
Не ме горете. Бях преди вас, след вас пак ще остана.
Пророци ще вещаят по вятъра додето ме разпръскат.
Зазидайте и заключете ме с девет катинара. На кладата
ме изпратете с „ Анатема“, от пепелта за да възкръсна.
Не ме презирайте. Бях преди вас, след вас пак ще остана.
Човечността с човечност наследете! С шепи мъдрост оставете
да раздам .Устите ви не трябва да немеят за доброто. Предавайте
го от ръка в ръка и с факела на словото тъмнината осветете.
Не се страхувайте. Бях преди вас, след вас пак ще остана.
С Вавилонската си кула не ще достигнете чертозите на Бога. Той
ще слезе между вас, като Дух Свети и Слово! Името му Светлина
от Светлина, единосъщностно и безначално, ще бъде – Логос!
Славословете! Бях преди вас, след вас пак ще остана. Бъдете
сладкогласни. От извора ми пийте против изкушения. Не ме
заменяйте. Не ме доказвайте, защото – пътят съм и истината, и
животът. „ Не се гаси туй, що не гасне“. Аз съм вечен огън.
Илияна КРЪСТЕВА
Усещане за зима
На професор Венелин Терзиев
Сред звездопада от мечти загубих се в мъглявината Андромеда.
С лилави, като аметист очи, пронизваше ме необятната Вселена.
Душа отекна сред сладкогласен звън, припламна след опашка от
комета. Сонм ангели размахваха крила в камбанарията на времето.
На медни куполи върхът, заби се в небесата. Кристални късчета от лед
пришпори лудо вятърът. Проблясваха в заскрежените дървета планети
неизвестни. Снежинки се въртяха шеметно над сребърни пътеки. Земята
се преобърна в стъпките на зимата и моравото слънце тихо се издигна.
Реката бързаше за среща с морето. Прескачаше въртопи и силуетите
на бреговете. Под мостовете се оглеждаше в отраженията на вълните,
играеше с лодките, надбягваше се с птиците. Пропуканите камъни, в
пясък се превръщаха и в остров от мъгли, потапяха се дните с къщите.
На пръсти, сред пируетите на хиляди галактики свистящи около оста си,
Земята сменяше сезоните. Под облаци от снежен прах вървях. Виелици
объркваха посоките. Видях Лисицата! Все тъй седеше до своя Малък принц:
„Човекът вижда само със сърцето! Невидимо е за очите най- същественото!“
Илияна КРЪСТЕВА
Художник: Димитър Вецин
Сърце
В гнездо на самотна душа, сгушено зъзне СЪРЦЕ непонятно и пърхащо,
неполучило назаем крила, непознало нежно разсъмване. В ре минор
тупти в полутон, върху черен клавиш. Недокоснат отпечатък от време
в разкъсан след представление, трагично увиснал житейски афиш.
Ще стои в някой храм, пред кандило на строга икона и ще плаче без глас.
Ще се моли. Ще поиска да лети без крила. Ще прости, когато никой не може.
Ще е мярка за страх. Ще е сила в безсилие. Ще е грях да обича. Ще е цвят.
Ще е шепа прах над морето. Ще е изборът, в който няма избор: шах и мат.
Над земята, под небето сърцето има маршрут по кардиограма. Отвеждания, систоли,
екстрасистоли. Сърдечен порок, ляв бедрен блок. От стръмното ще да е – отбелязва
многозначително джипито. Останете в покой! Сочи с пръст белия лист. Няма смисъл –
му казвам. Нямам време! Репетицията пропада. Трябва да довърша спектакъла.
Илияна КРЪСТЕВА
Снимка:Катедрален храм “Свети Сава”, Белград
