Като юноша бях докопал едни не попълвани училищни дневници. Образувах свой собствен фантасмагоричен клас и започнах да пиша оценки на учениците. Това се превърна в моя единствена игра. Аз учителят изпитвах призраци, които в началото не можеха да произнесат на човешки дори собственото си име. Влизаха в класната стая през комина, през широко отворените прозорци. Нали бе пролет, рибарите носеха на мъдрата готвачка прясно уловена риба……. Тя не бе призрак. Още приживе бяха кръстили на нея една от централните улици в градчето. Живеех на нея: улица „Теменужка“ №5
Бе поетеса през свободното си време. Пишеше текстове за песни и ги продаваше скъпо на изпълнителите. После готвачката отслабна. „Стопи“ се за кратко.
Може мъж да се е появил в живота и. Явно по-голямата активност в сайтовете за запознанства, бе довела до този отдавна чакан резултат! Откъснах майската страница от календара в два на обед. Скоро учебната година щеше да приключи и призраците да се разотидат по „родните“ си места. Нямаше да оставя никого на поправителен. Бях ги възпитал учениците така, че да се превърнат в отличници!!
Теменужка можеше да приготвя суфле. Когато разбрах това я заобичах още повече!
*
На панаира се умешиха хора и призраци. Пристигна грижливо опакован върху каросериите на камионите цял лунапарк, барабар с малък цирк и неговите дресьори. Седем дни шумът от веселбата стигаше до покрайнините. На талази прииждаха ромите-скитници. Качваха се върху сцената през следобедите и танцуваха…От ляво „извираше“ кючекът, а от дясно онова хоро, образувано от малки, големи, стари…
Един пък питаше от къде може да си купи булка. Трябвало му добро, работливо момиче, което да осмисли живота му. Не знаех от къде може да се купи булка…
Част от моите ученици поставиха венци пред паметниците на онези герои, които като Теменужка бяха писали стихове.
*
От къде се взеха толкова много гълъби? Кой ли знаеше? Теменужка пълнеше пластмасовата купа със слънчоглед и го пилееше по улиците. Хора, животни, призраци и други ръкопляскаха на радостта. Онази същата, облечена в бели дрехи, купени за малко пари от една разпродажба.
Привечер ромите-скитници палиха огън. Боси като нестинари тъпчеха въглените. Успяха да ме изненадат. Ръкоплясках им като на концерт. После се оттеглях в мрака и целувах Теменужка по бузата…