В: Бихте ли обяснили термина “Молекулярност на Себелюбието” и приложенито му в сегашната среда?
О: Молекулярността на Себелюбието е вид физико-химична връзка, която изгражда специфична решетка, съставена от сладки кристали, подобни на тези на захарта, но с хилядократно по-висок процент на сладост. Известна е на обществото ни още с името “Бяла Стена” и смятам, че всички я познават. Пред домовете на хиляди човешки индивиди има такава стена. Приложението на Стената е да бъде предпазен щит и е визуална интерпретация на изкуствено създадените красиви комплименти и фалшиви харесвания, които получаваме от околните. Това е жив организъм, известен с това, че никога не променя кристалната си решетка.
В: Твърдите, че МС никога не променя структурата си и винаги е сладка, така ли? Но това по някакъв начин не създава ли дисбаланс в обществото ни? Изкуствените захари от сладките думи на хората на правят ли всичко това един фалш?
О: Вижте, не е толкова просто. Няма дисбаланс, всичко си е на мястото. Ние просто се нуждаем от тези стени, за да прикрием съдържанието на клоаките си в задните дворове. Нали знаете, те не са само скептични ями, пълни са с всичката гадост, която ни залива и…..някак неудобно е да бъдат на показ, текат разложителни процеси, химични реакции с отвратителна миризма и…Просто МС бе създадено за да неутрализира всичко това. Да го затвори, да не се вижда.
В: Но всички знаят за скептичните ями, те са пълни с жлъч, обиди и негативността на цял един живот. Смятате ли че могат така лесно да бъдат скрити. В смисъл – миризмата им остава, а Молкулярността на Себелюбието е само визуализация, не е решение, а покривало. И в крайна сметка, пропорционално ли нараства височината на бялата стена спрямо дълбочината на скептичната яма?
О: Предупредих ви в предварителния разговор, че няма да отговарям на подобни въпроси. Много добре знам, че вашата медия е поддръжник на идеята за премахване на белите Стени. Не злоупотребявайте с това иначе интервюто ще приключи веднага.
В: Но вие сам се съгласихте да отговорите на въпросите, знаейки за кого работя. В такъв случай да спрем ли записването на разговора? Ще отговорите ли на въпросите само пред листа и молива ми? Ще изключа диктофона.
О: Добре, но искам да прегледам интервюто, преди да го публикувате!
В: Това е невъзможно! Граничи с цензура, а ние се стремим да покажем нещата такива, кавито са. Не! Невъзможно е. …….Ще продължим ли?
О: ……….Давайте, започна да ми писва играта ви. Имате още три въпроса и спираме.
В: Хубаво. Ще се постарая да ги съкратя…….
Имаме информация, че така неразрушимата решетка на Себелюбието всъщност след известно ползване изменя напълно своя характер и претърпява ужасяваща метаморфоза. Как бихте коментирали това?
О: От къде? От къде имате тази информация? Това е….това е абсурдно.
В: И все пак – бихте ли ни казали – това вярно ли е?
О: ……Не записвате, нали?
В: Не, диктофона е спрян, спокойно.
О: Мога ли да ви се доверя?
В: Слушам ви, всичко е наред. Успокойте се. Искате ли чаша вода?
О: Да, моля ви! Ще съм благодарен! Страдам от “захарна болест” от няколко месеца. Напреднал стадий. Колегите ми и семейството не знаят за това. Моля ви, кажете ми и няколко комплимента и похвали, моля ви….нужни са ми, стената ми се руши, заема друга форма, а аз съм безсилен да го предотвратя…..моля само две хубави думи…моля.
В: Но….аз не мога така изкуствено….Ето – изпийте си водата. Точно така, бавно, на глътки. Боже, вие сте целия в пот. Ето ви кърпа. Така. Така е по-добре, нали?
О: Ооох, благодаря ви! Чувствам се по-добре! Една идея по-добре. Но как…..чудя се, до сега борех “захарната болест” само с комплименти и изкуствени хвалби, а вие….дадохте ми чаша вода и…ъх…сякаш живнах.
В: Мога ли да бъда откровен, но ще ви помоля за същото?
О: Да, ще бъда, нямам какво да губя повече. Говорете!
В: В редакцията се добрахме до проучвания на независима лаборатория, които са установили, че истински твърдата и неразрушима решетка е не тази на Молекулярното Себелюбие, а някакъв древен процес, процес в който значение има само искреността на отношенията и истинските им проявления. И стената тогава не е нито сладка, нито горчива. Тя няма вкус. Няма дори цвят. Тя просто Е! Може би най-близкото описание на всичко това е “светлинна реакция”.
Не съм съвсем на ти с термините, нали разбирате – химията и физиката не бяха силната ми страна в училище.
О: Разбирам….о. това, това което ми казвате….не ми позволиха, не – те направо ми забраниха. Момент, сега ще го кажа, малко по-адекватно………..Имаше проби в лабораторията ни. Наложиха се след като в елитен квартал, в който бяха монтирани първите бели Стени се случиха ужасяващи неща. Никой от колегите ви не отрази това, но това беше напълно разбираемо. От горе се постараха да го покрият. Построиха още Стени. Много Стени! Но за случката:
Оказва се че дългото използване на Молекулярността на Себелюбието дава напълно обратен ефект. Пръв го усетил елитен бизнесмен, който бил заслепен от белотата на съседна Стена. Изпитал крайна агресия, отишъл до скептичната си яма, гребнал шепа слуз от там и я хвърлил по съседската Стена. Молекулярността на Стената се променила и в основите си бързо заменила силната захарност с решетка, изградена от жлъч и негативизъм. Това въздействало силно на притежателя на Стената, който изпитал същата ужасна емоция, която и бизнесмена, който хвърлил жлъчната топка. Отърнал със същото, изцапвайки още две стени в съседство. До вечерта целият квартал бил обхванат от абсурдни безредици, ярост и омраза, която едва била овладяна. След което привикаха нас. Бяхме заплашени да не обсъждаме с никой случката. Нашата задача бе единствено да проучим проблема със структурата на Стената. Всичките работихме дни наред, в замяна ни подаряваха хиляди красиви думи и комплименти, които разбирате, че за един учен в моето положение са добре дошли. …….ъъх.
В: Добре ли сте? Погледа ви блуждаеше за около 2-3 минути? Искате ли одеало? Треперите.
О: Блуждаех, да…..спомените се размиват, извинете, някак се пренесох там. Това са симптомите на “захарната болест”…..потене, треперене, силна нужда от….няма значение, мога да говоря.
В: Моля!
О: Установихме, че скептичната яма и Молекулярната Стена имат абсолютно идентични структури, но подредени в обратен ред. Това, преведено на разбираем език, звучи така:
Изкуственото противодействие(Стената) срещу абсолютния негативизъм(Ямата) са два едни и същи елемента с различен полюс. Взаимозаменяеми и след време и оеднаквяващи се. Сега разбирам и един от първите ви въпроси. Знаели сте за това.
В: Данните, които получихме бяха непълни. Имахме нужда от разяснения. Никой не пожела да отговори. Вие бяхте единствения, който се съгласи на интервю. Особено в момент, в който цената на Стената на борсата удари всички тавани….И се чудя, вие……вие как се заразихте със “захарната болест”?
О: След седмица изолация от външния свят, работейки по молекулярните връзки, които се създаваха между Стената и Ямата, ние се хранехме единствено и само от фалшивите думи на шепата хора от борда на директорите на Стената. Знаете ли – те имат цял отдел за създаване на изкуствени комплименти. Но тогава бяха дошли самите шефове на крака. И ни тъпчеха денонощно. В лъскавите си костюми, предаващи значение на всяка дума. С тиктакащите си Ролекси, маниерничене. Вероятно се е случило тогава…..Тогава и направих копие от доклада. Никой не ме видя. Знам го. Ооох, благодаря ви за одеялото. Благодаря! Вие сте добър човек….казвам го…от сърце!
В: Благодаря ви! Виждам го в очите ви!
……………..
Говорихте за някакво копие на доклад?
О:………..Ъх, доклада……беше със съкращения, но най-важното бе там. Беше труден за разбиране не заради сложността на материята, а заради многото съкращения…..които, ох, извинете ме…..
които направих…..разбирате ли?…..не е бил проблемът във вашите знания по….ох, физика и химия, а начинът…..по който, го бях….описал…..
………………………………………………………………………………………………………
О: Господине, господинееее! О ,не!
Това сте бил вие! Господи! Прости му….
————————————————————–
Публикуваме интервюто в оригиналния му вид, без съкращения и редакторска намеса!
В памет на професор Сахараов и „скептичните ями” на Кольо Карамфилов
