Весела Фламбурари / Приказки

 

 

Весела Николова Фламбурари

Родена на 17 Януари 1967 година в гр. Добрич, България, в семейството на Мими и Никола Богданови; oмъжена за д-р Василис Фламбурарис; завършила висше образование; член на Съюза на българските писатели; има наситен тъмнокафяв цвят на очите; дебеличка до ново нареждане; поносимо разсеяна; ужасяващо бавна, но точна и вярна.

ПРИТЕЖАВА ДИПЛОМИ ОТ:

1. НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, гр. София, България; За специалността: “Актьорско майсторство за куклен театър”; завършила в класа на проф. Николина Георгиева.
2. СУ “Климент Охридски”, гр. София, България; За преквалификационна степен по „История и теория на световната култура“; научен ръководител

проф. Ивайло Знеполски.

НАГРАДИ:

1. 2015 – Национална награда „Най-добър детски фантаст“, България.
2. 2012 – Plaketa “Mali Princ”, Босна и Херцеговина.
3. 2011 – Национална награда за принос в детското книгоиздаване “Константин Константинов”, България.
4. 2010 – Национална награда за детска литература “Петя Караколева”, България.

НОМИНАЦИИ:

1. 2015 – ESFS Номинация (след европейска селекция/short list/): „Дух на верността: Най-добър създател на детски книги в жанровете научна фантастика и фентъзи“, 37-ми Европейски конвент по научна фантастика и фентъзи „Еврокон“, Сент-Петербург, Русия.

ИЗДАДЕНИ КНИГИ:

1. 2016 – „Мина и магията за предсказание“, ИК „MBG Books“, гр. София, България, художник Питър Ким.
2. 2015 – „Мина, магиите и бялата стъкленица“, ИК „MBG Books“, гр. София, България, художник Питър Ким.
3. 2013 – „Искааам! Истории на пораснали деца“ – (сборник разкази в съавторство с Леда Милева, Георги Константинов, Катя Воденичарова, Марко Ганчев, Панчо Панчев и др.), Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен, съставител Росица Петрова-Василева, художници Ралица Мануилова, Петър Станимиров и Радостина Нейкова.
4. 2012 – „Майска нощ с феята-кандилка”, Национално издателство“Аз.Буки“ и Държавната агенция за българите в чужбина, гр. София, България, художник Радостина Нейкова.
5. 2012 – „Приказки за театър“, Национално читалище „Луи Брайл 1928“, гр. София, България.
6. 2010 – „Коледни приказчици”; Издателска къща “Проф. Петко Венедиков”, гр. София, България, художник Радостина Нейкова.
7. 2010 – „Приказчици, приказчици”; Издателска къща “Проф. Петко Венедиков”,

гр. София, България, художник Радостина Нейкова.

 

8. 2009 – „Приказки за театър”; Издателска къща “Проф. Петко Венедиков”, гр. София, България, художник Радостина Нейкова.
9. 9. 2009 – „Миличко мое тефтерче! Съчиненията на малката мишка Метличина”; Издателска къща “Жанет 45”, гр. Пловдив, България; художник Радостина Нейкова.
10. 2006 – „Приказчици”; Издателска къща “Проф. Петко Венедиков”, гр. София, България, художник Радостина Нейкова.
11. 11. 2006 – „Приказки от Горната земя” – книга втора, Печатница “Симолини”, гр. София, България.
12. 2005 – „Приказки от Горната земя” – книга първа, Печатница “Симолини”, гр. София, България.

13. 2000 – „Приказки за мъничета”, Издателска къща “Фют”, гр. София, България, художник Яна Карпачева.

 

ЕСЕТА, СТАТИИ, ПИЕСИ, РУБРИКИ, ТЕЛЕВИЗИОННИ СЦЕНАРИИ

1. 2013-2016 – литературни списания в електронен вид „Открита литература“, „LiterNet”, „Public republic”, „Книголюбие“, „Сборище на трубадури“, „Детски книги“ – публикации на приказки, есета и статии за детската литература.
2. 2014 – „Феята Кандилка“ – държавен куклен театър „Дора Габе“, гр. Добрич, България, постановка Даниела Христова.

 

3. 2013 – „Магия за злато“ – държавен куклен театър „Дора Габе“, гр. Добрич, България, постановка Даниела Христова, кукломайстор проф. Веселин Анев.
4. 2011-2016 – литературно списание в електронен вид „Public republic” – водещ на рубриките: „Детски книжен лексикон“, „Думички за приказка”, „Дай да ям!” и „Оставете ни да играем!”.
5. 2015 – автор на нови тринадесет епизода – “Приказчици”, от телевизионната поредица “Лека нощ, деца!”; Българска национална телевизия, гр. София; художник Радостина Нейкова, режисьор Ваня Иванова.
6. 2010 – Списание „Диалог”, Лайден, Холандия. Разпространява се в Бенелюкс и България. Публикации на приказки. Художник Радостина Нейкова.
7. 2008 – автор на тринадесет епизода – “Приказчици”, от телевизионната поредица “Лека нощ, деца!”; Българска национална телевизия, гр. София; режисьор Ваня Иванова.

 

ПУБЛИЧНИ ЧЕТЕНИЯ И ТЕКСТ-ПЪРФОРМАНСИ

1. 2000-2016 – непрекъснат гост на срещи с деца в градовете София, Атина (Гърция), Тузла (Босна и Херцеговина), Димитровград (Цариброд, Сърбия), Стокхолм (Швеция), Болоня (Италия), Пловдив, Варна, Сливен, Тутракан, Кърджали, Добрич и др.

2. 2008 – Атина, Гърция. 37 международен фестивал на книгата, 12-28 септември. Литературен следобед, посветен на приказките написани от авторката. Организиран от Посолството на България в РГърция.

ЗАБЕЛЕЖКА: Всички срещи с деца на авторката преминават като текст-пърформанси, тъй като писателката използва познанията си по кукловодство и представя книгите си с изразните средства на кукления театър.

 

ДРУГИ

1. 2015-2016 – член на жури по връчване на Националната награда за принос в детската литература „Константин Константинов“, България.

2. 2014-2016 – участие с доклади на Националните конференции по литература за деца, провеждани от БАН и СУ“Климент Охридски“, България.

3. 2012-2016 – доброволен „Посланик на книгите“ в общонационалните инициативи предназначени за деца: „Голямото лятно четене“, организирано от българският детски портал „Аз детето“, под егидата на Министерство на образованието на РБългария и „Чети с мен“, кампания на Министерство на културата на РБългария, сайтовете „Аз чета“ и „Детски книги“, под патронажа на президента на РБългария.
4. 2011-2016 – участие с доклади на Международни кръгли маси, в рамките на Националния фестивал на детската книга, България.

5. 2012 – участие с доклад и текст-пърформанс на Международната конференция по проблемите на детското четене, в рамките на програмата „Глобални библиотеки“, България.
6. 2011 – председател на жури по връчване на Националната награда за детска литература „Петя Караколева”, България.

7. 2011 – участвала в инициативата на Българска национална телевизия, за любима детска книжка на България – „Малкото голямо четене” (по лиценз на BBC “The Big Writing”). Достигнала до 65 място, измежду автори и книжки за деца от цял свят и от всички времена. 

8. 2002 – преподавател по куклен театър и творческо мислене; Частна школа за изкуство “Мериви”, гр. Атина, Гърция.

9. 1993-2000 – автор и водещ на детското неделно предаване ”Тинтири-Минтири”; в програма “Хр. Ботев” на Българското национално радио.

10. 1991-1992 – актриса и драматург на детската сцена към Частен експериментален театър “Алтернатива”, гр. София.

Въпреки всичко гореизложено, авторката обича да се смее, да си пее и да вярва, че слънцето грее за всички!

 

 

ЦЕЛУВКАТА
Имаше една целувка, която си търсеше дом. Да не си помислите, че беше някоя натруфена захарна целувчица? Не, тя беше истинска топла целувка, но някак не можеше да открие къде да се засели.

– Ела при нас! – викаха й облачетата и се гонеха по небето.

– Не, при нас! Ние сме мекички и само ще си лежиш! – подмамваха я тревичките.

– Че какво? Ние да не сме твърди? А пък оттук се вижда цялата земя! – хвалеха се облачетата.

Целувката съвсем се обърка.

– Да-а-а. Ако отида при облаците, по цял ден ще летим над земята. Ако пък остана в тревичките, все ще си спя на мекичко. Какво ли да направя? Къде ли е моят истински дом?

И целувката все се чудеше, чудеше…

Един ден всички облаци се събраха, покриха небето и заваля сняг. Бяла, сребърна ризница покри тревичките и те загубиха своята мекота. Целувката се уплаши. Облаците и тревите не бяха вече приятни и весели.

– Какво пък, ще си намеря някое друго място! – реши тя и се разтърси.

Крилата на птиците й помогнаха и най-после, летяла надлъж и шир, целувката уморена заспа в една купа сено.

Събуди я детски плач. До нея, в сеното, плачеше едно бебе. Розовичко и доста гласовито. Целувката го погледна, усмихна се и скочи на челото му. Детенцето притихна изненадано, после се разсмя. Целувката най-после беше намерила своя дом. Тя запламтя върху челото на бебето, което подробно й обясняваше как се е родило.

– Виж, виж – показа по-късно таткото на майката, – нашето бебе си има звезда на челото!

– Ами да, нали е нашето специално, коледно бебе! – отвърна щастливо майката.

 

 

ПРИНЦЪТ НА СЪНИЩАТА

Той е Принц на сънищата. Може да те накара да заспиш, както си ядеш шоколада или точно когато те изпитват по математика. Той е толкова невероятно изкусен в магията си, че потопи един цял град в сън, навръх градския празник. Заспаха музикантите, както си биеха чинелите. Заспа кметът, по средата на тържествената реч. Заспаха въртележките и люлките от лунапарка. Заспа дори камбаната на градския часовник, както си се поклащаше от вятъра.

Принцът на сънищата никога не се шегува. Бляновете му са лекокрили, тайнствени и странни. Веднъж той накара една черна дупка да сънува, че е блестяща звезда. Една трънка само спеше, защото в съня си се виждаше като коледен венец. А едно плюшено зайче въобще престана да се събужда, защото непрекъснато сънуваше, че е живо.

Той е Принц на сънищата. И в неговата страна бездомното момиченце става принцеса. Гладният гощава приятелите си, а човешките битки отведнъж секват. Защото Принцът на сънищата също сънува.

 

 

ВОДНАТА КАПЧИЦА

Имаше едно време една водна капчица, която се страхуваше да не се изгуби. В училището за водни капчици непрекъснато я учеха да разпознава полезните растения от плевелите. Обясняваха й, че като й дойде времето, трябва да разпознае и да реши кого да полее, за да има полза от нея.

– Ай, ай, ай – вайкаше се наум капчицата. – Ай, ай, ай, как ще стане това? Въобще не си го представям! Нали като полея някого, мен вече няма да ме има? Ще се изгубя завинаги. Иии… дали няма да ме боли?

– Ние сме длъжни да поливаме! – отговориха другите капчици от училището за водни капчици. – Какво толкова му мислиш, когато няма нищо за мислене. Ние сме родени, за да поливаме.

– Нее, аз съм родена за нещо друго, нещо по-красиво! – упорстваше капчицата и един ден взе, че избяга от училището.

– Ще тръгна да пътувам – реши тя. – Само така ще разбера има ли нещо по-добро от поливането.

Капчицата се пусна по вятъра. Той, какъвто е щур, я понесе надалеч, надалеч…

– Ура-а-а-а! – запя си малката капчица. – Аз съм свободна!

Вятърът я носеше, въртеше, преобръщаше… Капчицата се умори и заспа.

Изведнъж нещо каза “цоп” и я събуди. Стана й приятно хладно.

– Това е живот! Няма растенийца, цветенца, както в училище!

И капчицата заплува. Цял ден се забавлява, танцува, подскача. Привечер, уморена, запита реката:

– Ей, рекичке, накъде сме тръгнали?

– Да напоим една градина с череши – отвърна реката.

– Олеле, и тук същото… Я да бягам, докато е време!

Капчицата подскочи силно и пак тръгна с вятъра.

– Ветре, ветре-е! – викна му тя. – Искам да отида до морето!

И още на другия ден капчицата вече си играеше със слънчевите лъчи. Плискаше се с другите капчици, закачаше се и пръскаше искри…

Така мина лятото. Брегът опустя. На нашата водна капчица отново й доскуча.

– А сега накъде? – помисли си тя. – Вече не съм и за поливане, нали станах солена? Уф, тъжно… Но не съжалявам! Сега в мен има нещо от лъчите на слънцето, от целувките на вятъра. Май е време да си почина…

Капчицата, която се страхуваше да не се изгуби, се огледа. Хареса си една мида и се вмъкна в черупката й. Беше добро място за почивка. После гушна едно малко пясъчно зърно вместо възглавница, сви се и заспа.

След много, много години в същата мида откриха красива бяло-синя перла.