Нели Лишковска е родена в София. Завършила е българска филология в СУ”Св. Климент Охридски”. Автор е на сборниците с разкази „Смърт до насита” (1998), „Зеницата на Бога” (2007), „Стъпки по ръба на месечината” (2008) и „Танго за Луцифер” (2014). Има и сборника с драми „Недокоснати пиеси” (2013). Автор е на романите „Нероденият”(2009), „Леговището на тъгата” (2010), „Зверо sapiens (2011), „Петнайсетият камък” (2012), „Безкрайната точка” (2013), „Ключовете от Рая” (2014) и „Деветимата непознати” (2015).
Носител е на награди за романтичен разказ и фантастична проза, сред които „Рашко Сугарев”, „Златен ланец” на в. ”Труд”, „Аргус” и др.
ОТКЪС ОТ РОМАНА „ ЛИПСВАЩИЯТ СЪН”
НЕЛИ ЛИШКОВСКА
Беше дошло времето да се срещне с варварина Ви Го. Реши това да бъде на Деветия ден*. За празника градовете и селата опустяваха. Навсякъде беше много тихо, без недоброжелателни очи и уши и удобно за тайни срещи.
Девет дни преди датата владетелката на Шън изпрати в двореца на Ви Го девет огромни кошници с хризантеми, придружени с послание.
*празник на есента; Деветият ден на деветата луна или Двойната девятка; хората се качват високо в планините,съзерцават луната, веселят се и се наслаждават на есенните хризантеми.
чакай ме в деня на Двойната девятка; имам предложение за теб, на което няма да можеш да устоиш; и защото не съм Чан Ъ*, ще ти подскажа – затегни тетивата на лъка си; смени върха на копието си; наточи добре меча си; ще ти потрябват. . .
От владетелят на племето ди нямаше отговор. Пратениците й се бяха върнали с празни ръце. Обясниха, че бяха чакали три денонощия, както изискваше добрия тон в подобни случаи и си бяха тръгнали.
Може би Ви Го изчакваше. Искаше да види какъв ще бъде следващия й ход. Може би му трябваше време или някакъв по-сполучлив акт на убеждаване от кошница хризантеми.
Рау Я не можеше да се откаже. Щеше да доведе започнатото до края му, без значение какъв щеше да бъде той.
Започна да се готви за срещата си с варварина. Разпореди се да й направят бойни доспехи с всички отличителни знаци на владетелите. Когато ги облече наистина приличаше на мъж. Никой не можеше да каже, че това е онази слаба и беззащитна жена, изгонена преди години от съпруга си за прелюбодейство. От осанката й лъхаше увереност и сила. Движенията й бяха решителни. Погледът – смразяващ.
О Ха Ли се опита да я разубеди да не потегля сама. За пореден път я помоли да тръгне с нея в ранното утро преди дългия път към земите на ди.
- Не отивай, любима. Имам лошо предчувствие.
- Аз не, любими. Не ме е страх.
- Зная. Страхът е зло. Светът е в теб .
- Животът е важен.
*Лунната вълшебница; жена на легендарния стрелец И; била алчна и властолюбива; наказана да живее сама на Луната, тъй като откраднала от мъжа си елексирът на безсмъртието.
Тя пристъпи и го целуна. Потегли, без да се обърне нито веднъж назад. Личната й охрана я следваше в пълен боен ред. И пълна вяра.
Когато навлезе на територията на ди, я чакаше изненада. Беше посрещната от представители на владетеля Го, които й предадоха следното съобщение.
. . . аз съм Луан*; предложи ми дърво, на което да кацна. . .
Рау Я върна пратениците със следния отговор.
. . . аз съм Фусан**; без мен небесата ще паднат; Луан няма да има къде да лети, нито да каца. . .
Нареди да направят лагер и зачака.
Следващият тест, на който беше подложена, гласеше.
Луан сънува, че е пеперуда, която се чувства радостна и щастлива; пеперудата не знае, че е Луан; изведнъж се събуди; оказа се, че е Луан; Луан не разбра дали той сънува, че е пеперуда или пеперудата сънува, че е Луан. . .
Отговорът на Рау Я този път беше следният.
Луан и пеперудата без съмнение са различни; това се нарича превръщане на нещата; различното е в това, че пеперудата „носи светлинка”***. . .
*фантастична птица, подобна на феникса; според китайските предания, тя е в непрекъснат полет и може да кацне само на дървото платан.
**вълшебно дърво, допряло небесата в Източно море, откъдето се издига слънцето.
***израз от древни китайски стихотворения; означава да цениш времето и да умееш да се наслаждаваш на мига; свързан е с обичая хората да излизат нощем, да се разхождат и веселят като носят запалена свещ.
Третото послание, което пристигна от варварина, преди да й даде достъп до владенията си, беше следното.
като И Ин ще се кача в ладия и ще мина покрай слънцето, без да ме изгори; ти можеш ли да сториш същото. . .
Този път тя забави отговора си по-дълго. Накрая реши да използва поетичното слово на Хун’йен* и върна пратениците със стихове.
Ученик на Синия лотос,
от небето прокуден безсмъртен.
Вече три хиляди пролети
криеш си името в хладни палати.
Но защо ли служителят трябва
да задава въпроси такива?
Мойто следващо тяло навярно
ще бъде Вималакирти. . .
Денят на Двойната девятка беше минал. Празникът отшумяваше и хората започнаха да се връщат в градовете и селата.
Рано сутринта на деветия ден след Двойната девятка, в лагера пристигна нов пратеник, който обаче силно се отличаваше от предишните. Насочи се към шатрата на Рау Я и влезе направо без покана или разрешение.
Безмълвен, махна с ръка към слугите да излязат. Приближи към постелята и отметна балдахина.
Жената спеше.
*безсмъртен вълшебник; по времето на властелина Яо от митичната династия Ся вече бил живял 3000години; бил отшелник в Западните планини и там овладял вътрешната алхимия; създател на направлението Чиста земя; основава и манастира Дунлин.
