Стефан Балтов е роден на 11.02.1967 г. в Бургас. По образование е преподавател по изобразително изкуство, а по професия – художник. Интересите му са в областта на изобразителното изкуство. Участвал е в много изложби, излагал е и самостоятелно свои картини. По-важни изложби: 1991 (Берлин), 1992 (Лунд, Швеция), 1993-97 (Ежегоден салон на изкуствата, София), 1994 (“Славена”, Варна), 1995 (Биенале на изкуствата, Габрово), 1996 (Епсе, Холандия), 1997 (Хага, Холандия), 1993-1999 (Бирмингам, Атланта, Ню Орлиънс), 2003 (София). През 1997 г. е отличен като най-добър млад автор.
Един ден на барон Хоенцолерн
„Волска тор и волска урина” – пишеше в Уикипедия- „се смесват и метала се заравя в тази смес. Слага се в пещта на топло през нощта. За мед и медни сплави придава особен блясък подобен на злато. Широко използуван метод в древността при изработването на различни декорации, ореоли на икони и др.”
Пръстта от саксията, смесена със слюнка беше изсъхнала през нощта и през пукнатините блестеше никелираната пластмаса на ордена. Барон Хоенцолерн се надигна в мътната светлина на утрото и погледна през прозореца навън, където птички подскачаха безредно из клоните на отпечатаното дърво в широкият вътрешен двор на немската кооперация. В полутъмната стая се чуваше как контейнерите на хладилния тонер бръмчаха и образуваха мехурчета в резервоарите с боя.
Барона взе ордена и внимателно изчисти засъхналата кал от мястото, където повърхността беше помътняла. Рецептата беше за волска тор и урина – неща, които нямаше откъде да се намерят във Волфсбург /изток б – от векове никой не беше виждал жив вол, освен може би по стикерите из хипермаркетите на БанкКорп. Все пак изображение на вол светеше на екранната стена и съответно върху личния монитор. Кожата около монитора сърбеше, беше зачервена и барона отвреме навреме отскубваше по някоя от засъхналите люспи край ръба на жълтия силикон.
Далеч на североизток слънцето се издигаше над ниските възвишения, изрязали полегатата линия на хоризонта и пламтеше в неравномерни петна около тъничкият силует на моста.
В мрака на стаята сухата ръка на барона се открои върху блестящата стена и натисна нещо. От принтера се чу гъргорене и върху чинийката в отвора се отпечата закуска, представляваща геврек, оцветен в ярко жълто и виолетово, по естетическите канони на БанкКорп, но все пак не толкова ярък, колкото от платеното меню и съответно не толкова вкусен. Все пак барона го изяде, облече своите разкошни одежди със всички знаци на достойнството му на благородник от древен род и застана в светлината на утрото, проникваща през завесите пред тесния прозорец.
Нашия герой произхождаше от бранденбургско-пруския клон на Хоенцолерните, род на курфюрсти, крале и императори. Тясното му лице с бяла кожа и капризно увиснал клепач под прозрачносините очи носеше далечна прилика с предшественика му Фридрих Вилхелм III – син на крал Фридрих Вилхелм II и Фредерика Луиза фон Хесен-Дармщат и макар че външно не го показваше, дълбоко в себе си барона одобряваше отказа от 1813 година на неговия консервативен прародител да въведе конституция в Прусия.
От коридора се чу шумолене- съседката графиня фон Траутенсдорф изхвърляше боклука. Барона се намръщи. Не понасяше графинята. В играта на илюминати тя го беше пренебрегнала пред младият благородник, който отговори на сигнала и. Тази стара игра се състоеше в подаване на сигнал с фенер по време на вечеря през високите входове на вътрешният двор на кооперацията към преминаващите по ларгото млади благородници и отзовалите се на галантната покана трябваше да отгатнат коя от дамите край масата я беше отправила. Впоследствие графинята се беше отдалечила с някакъв маркиз и засегнатото самолюбие беше оставило неприятна утайка в душата на барона. Отделно графинята се беше сдобила с фантастична нова пералня, голяма колкото газова бутилка с дълъг извод за вода в горния край, оформен като „шия на фламинго”, както се казваше в рекламата само срещу болест с последствие дълъг мехур, подобен на торба в лявата долна част на корема. Барона не беше виждал фламинго, но завиждаше на графинята, независимо че мехура и се сбръчкваше и се подаваше смачкан под стегнатата долна част на корсета.
Барона избра от набора яки една /сатенирана коприна, холандска дантела/,отпечата я в неорганичния принтер, после закачи ордена така, че диплите на яката да закрият помътнелия никел и седна с достойнство пред екрана. В предложенията от тази седмица му се хвърли в очи яркият надпис в горният край на списъка:
„Ново- Туларемия” и отдолу обяснението- „ коригирана и пригодена за хуманна употреба, с много лека и приятна симптоматика” / изреждаха се симптомите/ „ получавате 5000 кредита извън разноските за медикаменти и болничен престой в продължение на пет дни”- продължаваше текста „и пералня по избор / следваха параметри/ извод за вода – шия на пеликан, югенд-орнаментика, поставка Деко, люк кристал- акрил” и т.н. По надолу в списъка следваха обичайните грипове и прочие леки страдания, съобразно с възрастта и обичайните предпочитания на клиента. Барона преметна крак върху крак, подпря лакътя на лявата си ръка върху ръчката на креслото и хвана върха на носа си между показалеца и палеца- така правеше, когато се замисли. След около половин час в тази поза той стана, отвори вратата и излезе в дългия сводест коридор на кооперацията. Стъпките му прокънтяха върху мозайките на пода и заглъхнаха някъде надолу из балюстрадите към приземния етаж.
Навън беше влажно и хладно- както е обикновено напролет край морето. Барона се загърна в плаща си и закрачи накуцвайки през парковете на квартал Изток/б/.
Край френската кооперация двама млади виконти се забавляваха да трошат забравен общински робот- чистач. Барона се усмихна снизходително на младежките им лудории и с известна тъга си спомни за своята младост- когато можеше да си позволи лукса на някои по- тежки заболявания. Накуцването беше спомен от онези години- цената на титлата граф и пластмасов орден „Черен орел”, заедно с 20000 кредита от Банката, с които по него време от БанкКорп можеше да се купи доста нещо- около 50 тонера плюс модели на дрехи по избор.
Между дърветата се видя бързо движещият се болид на монорейла от совалковата линия за хипермаркета. Следващият щеше да е след две минути и барона ускори крачка, доколкото му позволяваше все същото накуцване и леко задъхан стигна до площадката на перона, където няколко други благородници стояха в пози, пълни с достойнство. Монорейла пристигна и меко изсъска докато се снишаваше до равнището на перона. Вътре въздуха беше спарен и миришеше на влажни перуки. Няколко саксонски благородници на задните седалки говореха гръмогласно на грубия си език и от кожусите им се вдигаше пара. Един престарял крал беше заел едно от местата, означени с табелка със стилизирано изображение на корона. От куката, специално поставена за целта до прозореца висеше система и силиконовата тръбичка се губеше нейде под разкошното хермелиново наметало на кралската особа. Барона седна на свободна седалка и се загледа в силуетите на огромните принтери, които отпечатваха новите кооперации по плана на заселването на китайски благородници в района. Шума и бученето от строителството долитаха дори през запечатаните стъкла на монорейла.
Последната спирка беше хипермаркета. Продълговатата сграда с гофрирани стени без орнаменти създаваше ведро настроение с ярките си цветове. Табела над входа уведомяваше: МедФарм & БанкКорп. Барона влезе през автоматичната врата и попадна в бяла стая с нисък таван и мушамена кушетка в средата, зад която стоеше дебела сестра с мъничка касинка в накъдрената коса и престилка, която очевидно и беше малка. До отпуснатата покрай тялото ръка на сестрата с къси космати пръсти имаше петно като от засъхнала кръв.Зад сестрата имаше бели шкафове със стъклени плотове, върху които имаше блестящи метални панички, ампули, памуци и спринцовки. Барона седна на кушетката и протегна ръката с монитора
-Туларемия- промърмори сестрата, обърна мощното си тяло и взе стъклено контейнерче от горния рафт. Дебелия палец на дясната и ръка учудващо сръчно отвори гуменото капаче. Барона покорно сложи ръката с монитора на коляното си с дланта нагоре. Сестрата я стисна здраво над китката, от което до екрана се процеди капка лимфа и изтръска малък червен кърлеж върху предмишницата. Кърлежа незабавно се заби в ръката и почти веднага бледата кожа около него се зачерви. Сестрата затвори контейнерчето и го хвърли някъде отдолу.
– Инкубационен период 24 часа- каза тя с грубия си глас, след което и култовата фраза, останала непроменена през вековете – утре в девет с джапанки в болницата. Следващия.
В рамката на вратата се появиха цветовете на някакъв семеен герб. Барона се приближи до изхода на стаята, като издаваше леко бръмчене от кредита, който се зареждаше някъде вътре в него.Изхода изщрака, отвори се и го пропусна в хипермаркета.
Грамадната зала се простираше на стотици метри площ, разделени от блестящи коридори между рафтове, отрупани с разноцветни цилиндрични тонери. Роботи чистеха непрекъснато сияйния под. Над централния коридор, в който се озова барона имаше табела „Протеини” и върху тонерите наоколо се виждаха изображения на грамадни пържоли и всякакви други меса. Най – отгоре скромно се нареждаха белите тонери на безплатното меню. Барона взе от рафта тонер с изображение на особено голяма печена пържола и погледна монитора си – 12 кредита. В същия миг обаче всичко от екрана изчезна, за да отстъпи място на единствен надпис с червени букви „Господар”. Надписа започна да пулсира и същевременно барона усети как в стомаха му започва познатото чувство на гадене. Той добре знаеше какво трябва да направи: веднага падна на колене на пода, сложи ръце над главата си и се поклони колкото можеше по- ниско, докато почти опря чело в него. От опит знаеше, че само по този начин гаденето ще отмине, поне докато не получи разрешение да се изправи. В отражението на блестящата повърхност се видя как някъде отгоре преминава носилката на господаря. Някъде напред тя зави и изчезна в друг раздел на магазина между групички превити до пода благородници. Барона я изпрати с дълъг немигащ поглед,изправи се, взе още някакъв цилиндър от рафта и закуцука напред.
След около час той вече беше в покоите си и ядеше току-що отпечатаната пържола. От стенния екран се носеха приглушени до позволения минимум реклами. В ъгъла светеше чисто новата придобивка на барона- пералнята с извод за вода „шия на пеликан”, донесена светкавично от доставчиците на БанкКорп. Барона я погали с ръка, почука кристалното стъкло и побарабани с пръсти върху капака, покрит с богати югенд-орнаменти. Перални машини не се използваха от векове, дрехите се рециклираха веднага, за да бъдат отпечатани отново в различни модели, но термина беше останал като вид изкуство на вътрешната декорация и беше широко разпространен из богато украсените апартаменти на всички благородници.
Червеното петно около кърлежа се беше разпространило вече на площ с радиус около три сантиметра и сърбеше. Барона реши да посети фройлайн Гретхен в приземния етаж.
Стаята на фройлайн Гретхен беше с открехната врата и отвътре се чуваха гласове. Барона надникна и видя локви кръв по пода- предишния посетител беше насякъл лицето и гърдите на фройлайн. Дантелената престилка над разтворените крака беше прогизнала от кръв, която капеше върху разкошния килим. Барона учтиво притвори вратата, докато техниците приведат фройлайн Гретхен в ред. След около десет минути над вратата светна зелена светлина и барона влезе. Всичко вече беше в ред- дебелите руси плитки падаха върху свежите гърди, същите както ги помнеше от времето, когато беше петнадесетгодишен и дезинфекционния разтвор все така образуваше мехурчета при изпаряването си от червеният силиконов отвор под блестящата от белота дантелена престилчица.
Горе стъклата на прозореца имаха извити следи от кондензирана влага покрай рамката- пролетта на 2323 година явно щеше да бъде хладна.
Прочетете още: Белетристика Сезон България
