Истории има във всеки от нас. Как ги разказваме на света ли? Чрез действията си. В него!
Казвам се Деян Вачков и ще ви представя няколко истории.
Преминали.
През света.
На Ваян!
Войната
Тя се водеше откакто се помня. Силите бяха изравнени, а аз вече бях уморен. Когато отидох в палатката на главокомандващия на противниковата армия, той се изправи гордо, погледна ме отгоре и ми рече:
– Значи така, реши да се предадеш най-накрая – гласът му кънтеше. – Добре, ще пощадя живота ти, но в замяна на това ще ми служиш.
Това не ми хареса.
– В замяна на това, ще ми се подчиняваш!
Това хич не ми хареса!
– В замяна на това, ще ме възхваляваш!
Тук вече сериозно не бях съгласен!!!
Засилих се и влязох в него. Както очаквах, егото ми беше кухо!
Промених го отвътре, промених и себе си. Така, войната приключи.
Из „Разкази в неочаквано начало“
Какво се случи след като приключи войната ли? Промених се, какво друго!?
Защото, ако си преминал през гражданска война със себе си, винаги ще апелираш за мир с другите!
Из „Ваянознание“
И оттук отиваме към следващата история …
Говорители
Чрез мен говореха и Доброто, и Злото.
Аз – тишината, която ги свързваше!
Из „Разкази в дузина думи“
Точно така – аз се превърнах в тишината между тях. Ехото от техните действия обикаляше в мен, търсеше къде се намирам. Искаше да ме срещне, а не знаеше, че аз бяха тишината и пътят, по който то се отразяваше ….
Пътникът
По средата на древния път свързващ тялото и душата, някой вдигаше прахоляк. Махнах с ръка и той спря.
– Кой си ти? – попитах аз.
– А ти кой си? – върна се обратно към мен вятъра на знанието.
– Това е моят разказ, моята история – защитих се аз. – Аз определям какво се случва в нея!
– Гледай го ти него, егоист! Сякаш героите ти не могат да живеят собствен живот.
– Добре, съгласих се с теб. То не е ясно и дали и аз не съм герой в нечий друг свят …
– Така вече по-може – омекна той. – Какви ги вършиш по тези ширини?
– А, нищо. Видях, че някой се движи и реших да проверя кой е.
– Е, вече знаеш кой е. А сега ме остави да си продължа по-пътя. Така и така вече закъснявам.
– А накъде пътуваш? – реших да се осведомя за последно аз.
– Отивам към тялото – отвърна ми Желанието.
Из „Разкази в неочаквано начало“
Ах Желанието, да Желанието! То е толкова несъвършено. Откъде знам това ли? Веднъж Ваян ми каза, в един наш разговор:
– Ваяне, защо няма съвършенство в този свят?
– Защото разумът щеше да пожелае и него да подобри!
Из „Диалози с Ваян“
Да подобрим света около нас. А не подобряваме ли така всъщност света в нас?
Първо се запознай с произведението, а после с авторът му. Нали така опознаваме и света!?
Из „Вдъхноваяние“
Да, така опознаваме света. И себе си, като част от света. С други думи света опознава сам себе си. След това отново и отново се забравя, следвайки подобен цикъл на живот и смърт. Това до голяма степен хвърля хората в размисли: „Истински ли е този свят, или е само сън?“ Нека проверим!
Ако Сън те навести за втори път, то се само защото те е харесал. Ако Реалност навестиш за втори път, то е само защото ти си я харесал. Оттук следва инструкция за проверка, дали този свят е сън или не. Опитайте се да заспите. Ако успеете и съзнавате че сънувате, значи този свят е сън. Все пак съзнавате, когато се будни в реалността. Нали така?
Из “Съноваяние“
Пътят е изминат. Историите са разказани. Тази малка част от света, ти обходи надявам се с мъдрост и красота. А ти не спирай. Да вършиш добри дела …. защото те изграждат твоя свят!
По думите посрещат, по делата изпращат!
Из “Поговорковаяние“
Прочетете още: Белетристика Сезон България
