Нима бързаш? За някъде? А не измислихме ли времето точно заради това?
Да бързаме! Но за къде? За къде да бързаме? Кого искаме да достигнем?
Отражението си в огледалото, може би? И така да е, не бързай!
Изчакай точният момент, преди да се запознаеш със себе си.
Все пак Съдбата трябва да ви представи един на друг!
А аз ще ти представя няколко подобни срещи ….
С моите отражения.
С Ваян.
Няколко мига, спрени във времето …
Понякога мисля за себе си, като човек, когото познавам. Но не така мислеше животът за мен. Той непрекъснато искаше да ме опознава и ми задаваше въпроси. А аз му отговарях …
Изгубеното време
Далеч от съвършенството, намерих съвършеното парче от пъзела. Щеше да ме направи идеален!
Щеше да пасне перфектно на предишното ми аз. Да се върна ли? Беше немислимо!
Как да върна времето назад!? Как да върна предишното си аз? Бях вече се променил.
И да, това парче от пъзела повече не ми вършеше работа.
Какво направих ….
из „Разкази в неочаквано начало“
…. и какво пропуснах, търсейки съвършенството? Търсейки перфектното „Аз“? Тогава още не знаех, че близко до съвършенството има най-много хора. И затова …
– Как успя да се промъкнеш в този свят? – попитах аз Нещастието веднъж. – Никой ли не те спря?
– Не, хората бяха твърде заети да броят щастливите си мигове!
из „Разкази в неочаквано начало“
Броим ги и им се радваме. Като малки деца се опитваме да разберем, какво още има в тях.
Изцеждаме всяка една минута от времето в нас и после се чудим защо нямаме време!
из „Ваянознание“
Дали пък не помним само миговете, които сме спрели?
Защото в тях най-пълноценно сме живели? А всичко останало е прекосяване на океан от всекидневния живот, от който не очакваме нищо хубаво, интересно и вълнуващо да ни предложи. И така сами не виждаме, не чуваме, не усещаме …
Послание “О, време”
Много забързахме времето,
това е на телата ни бремето,
спрете всички часовници,
ние сме истинските виновници,
изтръгнете техните стрелки,
и хвърлете ги на вечността ….
Завинаги!
из „Вдъхноваяние“
Докато някой не ни каже, че това, което пропускаме през себе си, е времето, което през нас преминава. И какво ще задържим от него и какво не, ще определи това, което сме. Като един парадокс, който …
Часовникът на времето. В мен! Създаваше. Парадоксът на близнаците. В теб!
из „Разкази в един-а-десет думи“
А ние всъщност бяхме запомнени като мигове, в живота на този до нас. Той помнеше миговете с нас, той не помнеше самите нас. Той изживяваше времето с нас, той не изживяваше самите нас ….
Всяка вечност е миг,
споделиш ли я с някой – той е велик,
всеки миг е вечност,
ако не проявиш в него … човечност!
из „Вдъхноваяние“
И тогава ще останеш спомен, който ще живее в човека, докато някой друг миг от твоя живот, не го извика отново от Вечността в теб …
– Ваяне, как се оставя спомен?
– Като се сподели момента!
– A как се споделя момента?
– Като се остави белег.
– И белег се оставя като …?
– ….. се остави спомен!
из „Диалози с Ваян“
…. и ти не се огледаш във времето назад, за да видиш какви спомени си оставил, какви стъпки си направил. Тогава се запитах и дали …
Всеки живее в своя собствен свят.
Никой никога не е и стъпвал.
На Земята!
из „Вдъхноваяние“
А къде е стъпвал тогава, къде е виждал смисъла на своя живот? Къде да го намерим този човек, който се е превърнал в камък, наранен от името, който светът му е дал?Може би в мечтите? Били ли сме щастливи там, някога …. ?
Мечтите ни са стъпките, които следваме, за да танцуваме щастливи танца на живота!
из „Мечтоваяние“
Танцуваме танцът на живота, но и се уморяваме. Тогава заспиваме и ….. сънуваме ли?
Сънят и реалността си играеха с разума:
– Ето този се събужда, вземи го – казваше единият.
– Ето, този отива да спи, твой е вече – отговаряше му другият.
из „Съноваяние“
И събудим ли се отново …. вдигаме ръце и ….
Вдигнеш ръце да измиеш очите си и разбираш, че всъщност се молиш на реалността да те върне обратно. Разсънваш се и осъзнаваш, че те е приела отново и е простила твоето поредно бягство в съня. Този свят, той е прекрасен, защото е мрежа от преплетени сънища.
А ние вървим по тях.
Насън!
из „Съноваяние“
Или виждаме в огледалото само миговете, които сме спрели?
Защото всички останали мигове са ни се изплъзнали от този живот?
И тях вече не виждаме в нашето огледало.
И то отразява само онова, което човешкото в нас, на него му е дало?
А чий е този живот, Ваяне?
Вече съм сигурен, той е на този, който го живее …
P.S.
Дали всичко казано в Рая е истина или се превръща на момента в такава?
из “Поговорковаяние“
Нека превръщаме
повече моменти
В Рай …
Прочетете още: Белетристика Фотофорум
