Дружа е едно момиче, което е сляпо по рождение
Ваня от Плевен
Всеки ден подостря стоте молива на дъщеря си…
Детето рисува: Църкви, манастири, светци, хора, които се къпят в Черно море по всяко време на годината.
и Бургас Пясъкът, който образува плажната му ивица е на стотици хиляди години: мидата, рапанът, когато са умрели са се превърнали в това: „материал“, с който децата „строят“ бляскави замъци. И аз неотдавна „построих“ един. Седи си близо до плажа на нудистите. Цвета му е като на расовият жребец, който фотографирах в центъра на един далечен, екзотичен град.
Ваня от Плевен
Тъмните очила, които носи скриват част от симпатичното и лице. Искам ако в следващият си живот се преродя като жена да приличам на нея. В устните и сякаш има няколко кубика силикон. Такива устни са добре дошли в моят свят….
Ако един ден и направя дете не искам да се казва „Ваня от Плевен“, а Диана….
Нека носи моето име. Диана е богинята на лова в една „кефеща“ митология.
Сам съм „Ваня от Плевен “ я нямя.
Може някой да целува огромните и устни в този момент. Не съм ревнив по принцип…
Какво означава за мен приятелството ни?
Ами много неща…
Едно от тях е, че Ваня винаги би дошла с мен до Старозагорският Зоопарк…
Не я определям като момиче от моето обкръжение само…
Много повече от това е!
Каквото означава за шивача иглата-губерка това е тя за мен….
Дъщеря ми Диана щъркелите сигурно ще я „донесат“ следващата пролет….
