Вървя пеш

Живея на 6-тия етаж. Блока не е толкова стар. Има още „хляб“ в него. Някой си имат мазета ние таванско помещение. Два, три квадрата не повече. Там заведох Събина „общата“ през един слънчев ден. Гълъбицата, която влиза през разнебитения прозорец и мъти своите яйца се уплаши и излетя. Със Събина приключихме бързо и се махнахме от там. Молих се на глас гълъбицата да се върне по-скоро! От шестия до таванските винаги вървя пеш. Срещам хора, призраци и други подобни. Всеки върви по своя път…Призраците са раними, като гълъбицата, но същевременно и зли. Нападат хората нощно време и искат от тях разни неща…. Не да си отчупят парче от баницата с късмети. По-скоро си търсят слушатели на овехтелите им истории.

Неделя сутрин е! Гълъбицата вече храни своите деца. Интересна е! Огромна е и шарена като селски петел…

Тръгвам за село. Ще стигна пеш до там. Искам де помириша реката. Фрашкана е с раци. Баба приготвя невероятна рачешка яхния. Рецептата е от прабаба. Тя я е измислила. През времето, когато са живеели в сегашна Турция. Те никога не са били бедни!! Средна класа, кво да кажа….
Една линейка пресича на червено. След нея пресичам аз. Пълзя като гущер, който винаги намира екзотични местенца „отрупани“ със слънце. Пълзя като змията, чиято снимка седи на десктопа ми.

Четете Писъкът на сокола или теория на принадлежността/Еми Цветкова

От блатата в покрайнините не се носи тъпата миризма на захвърлени в пералнята чорапи. Още една линейка пресича на червено. Познавам лекарят, който седи на предната седалка. Една супена лъжица рициново масло на ден и край! Това го знам от него. Майка и тя приема рициново масло…кво да я правя разкрих и тайната на лекаря.

В 12 на обед стигам до планината. Един гъбар започва да флиртува с раницата ми. Била на Daniel-Rai известен дизайнер, с който искал да се запознае.

Коли, коли …никога не съм се возил на автостоп. Далечно ми е това! На в.Босна дебне полиция. Нормално е !

Някога от там са минавали по двама, трима диверсанти на ден…

Хора без самоличност. Някакви шашави, които едва ли биха оцелели сами в дивотията на планината.

В осем без десет целувам баба по бузата. Козите току що са пристигнали от паша. Взимам медният бакрач и го пълня с мляко….

Четете Деян Вачков / Ваянознание, Вдъхноваяние ...

Козите същоза, са мои приятели!