Лятото дойде късно тази година. Сутрините бяха студени—нетипично време за юни. Скучаех „заточен“ в квартала, когато Симо ми се обади и каза, че има работа за мен. Бях я окъсал доста, с парите имам предвид. Наемателят на стаята на брат ми си плащаше редовно, но тези пари не бяха достатъчни да покрият текущите ми разходи.
Преди няколко години Симо бе дилър на дрога. Работеше за един от най-популярните босове. С изкараните пари живееше охолно като средностатистически аристократ, примерно. После ченгетата му е… мамата. Когато разбраха, че има висше образование го убедиха някак си, че този „занаят“ не е за него. Като стана дилър доста се промени между впрочем. Не го изоставих тогава. От двадесет и пет години се познаваме….
Бе намерил друго поприще. Казваше, че градинарската работа е всичко за него. Ставал в пет сутринта, изпушвал един джойнт и потеглял към покрайнините на столицата….
Искаше и аз да работя на онзи обект. -Добре, казах му в телефонен разговор.
От фирмата, която се занимаваше с поддръжка на паркове и градини ми осигуриха работно облекло. И се започна: копаене, сеене, поливане. Така до края на лятото. И аз пушех трева тогава. Що смях сме „изсмели“ със Симо не е истина.
След седмица момиче се присъедини към „компанията “ ни. Дълго време, и тя като мене, била безработна. Джойнта не и действаше особено добре. След втората „дръпка“ се отпускаше на коленете ми и потъваше в някой от световете на сънищата….Най-много след час се пробуждаше. Смеехме се като бесни тогава….
„Разни хора, разни идеали“ е казал писателят.
Що да лъжа, че съм „света вода не напита“
Фалшивият морал, е нещото, което презирам. По добре такъв, отколкото
“кон с капаци”
