Звездица-Луна
Част I
Има такива хора, които нахлуват в живота ти внезапно. Умеят да предразполагат, и в тяхно присъствие си склонен да водиш разговори по всяка една тема. Когато лунната светлина облее лицата им се усмихваш на всичко.
Звездица-Луна, каза, че е родена на Изток. Там, където трябва да вървиш седмици наред, за да пребродиш планините. Семейството и поддържало топли връзки със световната аристокрация. Гордеела се, че правнучка на индиански вожд, и че във вените и тече „синя“ кръв! Като всеки сложно устроен човек все още не била намерила своето място под слънцето. Дошла в България да открие нови приятели и да рисува църкви, манастири. При едно пътуване далеч от родината и, се наложило да припечелва с рисуване. За час портретите, които си поръчвали туристите били готови.
Звездица-Луна обича да пече току що набрана царевица. Зарива я във въглените; и когато те изгаснат слага кочаните в чиния. Поръсва ги със сол!
По висока е от мен и за минути буквално подмени всички крушки в къщата, без да се качва на стол или да използва стълба.
За светиха ония сини крушки и при дадоха нов облик на домът ми.
Звездица-Луна спи върху една кожа в центъра на хола. Презира леглата, пространствата под тях, защото много често там се „заселвали“ душите на починалите. Издавали звуци подобни на скърцаща врата. Плашели хората и им гледали сеира.
Няма по страшна гледка от уплашен човек. И десетки жени да „му баят“ против „уплаха“ той бавно ще се възстановява. Имах една съседка Станка. Тя „гледаше“ на карти и „лееше куршум“…Предсказанието и касаещо мен се сбъдна. Наистина на Йорданов ден се потопих в ледените речни води и докопах кръста!
Звездица-Луна изкопа кладенец в двора. От там пълнеше тубите с вода и оставяше слънцето да ги стопли. Когато се къпеше наблюдавах голото и тяло с бинокъл от терасата на вторият етаж. Каква гледка само! Всички момичета, които съм виждал голи имаха бенка на едно и също място. Не всички, обаче, наричах Звездица-Луна!
