Тази снимка съм я правил миналата пролет около Великден. И съм и сложил горното заглавие, защото тя изобразява точно това – големият завой на река Тунджа. Точно там където реката сменя рязко посоката си на деветдесет градуса. И от посока запад-изток започва да тече в посока север-юг. Между селата Желю Войвода и Завой. Едното село е в Сливенска област, а другото в Ямболска.
Разбира се, че заглавието предизвиква и усмивки. Защото понякога големите неща изглеждат малки, а пък малките неща изглеждат големи. Според мястото, очите и камерите, които ги гледат. Геологично-тектонично-хидрологичната история на този завой, навярно има милиони години. За която история ние знаем малко. Както малко знаем и за историята на живота във и около този завой. Но нашето знание може да е и голямо. Зависи с какви очи го гледаме.
По важното, което ми се струва, е да гледаме с големи сърца към големите завои на нашата си история. Човешката си история. Която е вътре в нас. И в която история текат реки, които правят големи завои. Завои, които гледани отблизо могат да не бъдат толкова видими. История, в която нашето настояще може да е и един невидим за нас завой. Но видим за историята. Или един миг. Настоящият. Мигът на снимката. Защото този миг може да е Вечността ни. Завоят на нашето съзнание. Сега.
Завоят на усмивката.
И конете му.
А от космоса големият завой на река Тунджа изглежда ето така:
Веселин Вълев
