от Олеся Николова
Поне веднъж в живота на всеки човек се е случвало не само да се влюби в неподходящия партньор, но и той далеч, да не отговаря на скромните му изисквания. В тези случаи сърцето силно е теглило в една посока, а разумът, който обикновено отсъства в тези случаи, разумът е давал практически неизпълними съвети.
В такова положение е изпадал и Пушкин, който както често е повтарял е бил огончарован от своята любима Наталия Гончарова. За негово съжаление обаче, тя била значително по-красива и с 10 см по-висока от него.
Поради тази причина, посещавайки различни балове, Пушкин се е опитвал да стои колкото се може по-далеч от съпругата си, за да не акцентира върху този контраст.
Любовта прощава всичко!
Антон Павлович Чехов в кореспонденция със съпругата си Олга Леонхардовна Книпър използвал в допълнение към стандартните комплименти и думи на привързаност, много необичайни такива, като: “актрисчица”, “куче”, “змия” и – усетете само лиричността в израза – “крокодил на душата ми”.
Веднъж съпругата на френския баснописец Жан Лафонтен го заварила облян в „крокодилски“ сълзи, седейки зад бюрото си. Когато го попитала какво не е наред, Лафонтен вместо да ѝ отговори, ѝ прочел част от историята която написал, в която героят не можел да преодолее препятствията и да се ожени за любимата си.
Съпругата на Лафонтен също избухнала в сълзи и започнала да умолява съпруга си:
– Свържете го с любимата му.
– Не мога! – отвърна Лафонтен. – Едва започвам да пиша първия том.
След като написват първия си роман Иля Илф и Евгений Петров, които са родени в Одеса, но се срещат в Москва, се превръщат в неразривно дуо. Това от своя страна кара дъщерята на Илф Александър, която ангажирана с популяризирането на наследството на писателите Иля Илф и Евгений Петров, да нарича себе си дъщерята на Илф и Петров.
Една от странностите на писателите е начина, по който творят. Едни имат изискване всичко около тях да е подредено и изрядно, други творят в хаос и безпорядък, трети имат нужда от своята доза вдъхновение, като алкохол, цигари и още нещо…
Чехов сядал да пише, облечен в рокля. Затова пък Куприн, обожавал да работи напълно гол.
Ръдиард Киплинг можел да пише само с черно мастило.
Чарлз Дикенс на всеки написани 50 реда, пил глътка топла вода.
Английската писателка Вирджиния Улф написала най-много от книгите, стоейки права.
Важното е, че крайният резултат се помни и чете, и до днес. Ако досега не сте прочели поне една класическа книга и в това число влиза „Война и мир“, не бързайте, преди да сте се запознали с личното мнение на писателя към творчество му.
Лев Толстой бил скептичен към романите си, включително и към “Война и мир”. През 1871 г. изпраща на Фета (Виктория Андреева) писмо: “Колко съм щастлив … че никога повече няма да пиша многословни глупости като ” Война и мир “.” Записки в дневника му от 1908 г. гласят: “Хората ме обичат за тези глупости – “Война и мир ” и т.н., които им се струват много важни.”
Когато говорим за отговорност, начин на писане и подход, не може да не споменем и Виктор Юго, който бил изключително решителен.
За да се принуди да приключи навреме романа, за който вече имал договор с издателя си, той обръснал половината си глава и брада. Докато косата му пораснала, Юго не се появил на улицата … Когато книгата била публикувана, писателят, искайки да разбере как се продава, изпратил телеграма на издателя само с един знак: “?” Издателят, без да мисли дълго, отговорил с телеграма, която гласяла: “!”
Странностите на творците винаги са изумявали, а чувството им за хумор остава едно от най-силните им оръжия.
Веднъж Франсоа Рабле нямал пари, за да стигне от Лион до Париж. Тогава той подготвил три торбички с надписи “Отрова за краля”, “Отрова за кралицата” и “Отрова за дофина” и ги оставил в хотелската си стая на видно място. След като ханджията прочита надписите, веднага съобщава на властите. Рабле бил заловен, придружен до столицата и заведен при крал Франсис І, който е трябвало да реши съдбата му. Оказало се, че пакетите съдържали захар, която Рабле веднага изпил с чаша вода, а след това разказал на краля царя, с когото били приятели, как е решил проблема си.
Чувството за хумор спасило от смърт Александър Дюма, който веднъж участвал в двубой, в който участниците теглили жребий и губещият е трябвало да се застреля. Дюма, който изтеглил губещото листче се оттеглил в съседната стая. Чул се изстрел и малко след това се появил и самият Дюма с думите: “Стрелях, но пропуснах.”
Макар да има и доза хумор в следващата шега, тя ще остави солен привкус в нейният създател.
След избухването на Втората световна война Марина Цветаева била евакуирана в град Елабуга, който се намирал в Татарстан. Борис Пастернак ѝ помогнал да опакова багажа си. Той донесъл въже, за да завърже с него куфарите и уверявайки я в здравината на въжето, се пошегувал: „Въжето ще издържи всичко, дори може да се обесиш“. Впоследствие му било предадено, че именно на това въже се е обесила Цветаева в Елабуга.
Смъртта сякаш шега за едни, за други е предизвестена. Не малко писатели са знаели с точност кога ще умрат, такъв е бил и случая с Марк Твен.
През 1835 г. в близост до Земята преминава халеевата кометата и две седмици след нейният перихелион се ражда Марк Твен. През 1909 година той пише: “Аз дойдох на този свят с комета и ще си отида с нея, когато пристигне следващият път.” Така се и случва: Умира на 21 април 1910 г., ден след следващият перихелион на кометата.
Но нека завършим, това сякаш нескончаемо писание с нещо весело и различно, което да остави във вас аромат на джаз, мастило и хубаво вино.
Един ден Фьодор Шаляпин представил на гостите си приятеля си Александър Куприн с думите: “Запознайте се приятели с Александър Куприн – най-чувствителният нос на Русия.” Съвременниците му дори се шегували, че в Куприн има нещо “от голям звяр”. Много дами се обиждали от писателя, когато ги душил, досущ като куче.
Един ден, френски парфюмерист, чувайки от Куприн ясно определение на новия си аромат казал: “Това е толкова рядък дар, а вие сте само писател”.
Куприн често бил обект на възхищение сред колегите си заради способността му да дава изключително точни определения. Например, при спор с Бунин и Чехов, той спечелил с една фраза: “Младите момичета миришат на диня и прясно мляко, а старите дами, тук на юг, – имат аромат на горчив пелин, лайка и тамян.“
Прочетете още: Есеистика Сезон България
