Писмо до теб
Наскоро бях обявен за отявлен “хейтър”.
Това ме ласкае.
Явно спящата маймуна в мен отново се е разбудила, надава крясъци и това дразни много хора.
Буден съм и виждам:
Една страна, превърната в приют за смълчани бедняци.
Един скверен режим на управление, заменил друг не по-малко скверен.
Политици, ръководещи мафиотски структури, убиват и грабят малкото останало неограбено.
Творци, правещи се на малоумни с дребните си дразги за стотинки и загърбили, както винаги, тъгите на своя народ.
Подкупни медии и безхарактерни журналисти.
Болни и страдащи деца, разчитащи на милостта на бедните, но не и на парламентарните изроди в лъскавите им возила и с консултантските им хонорари.
Самоубиващи се от безнадеждност семейства…
Иска ми се да кажа, че поради доброто във всеки от нас тази трагедия ще има щастлив край.
Но това няма да е вярно.
Не и без теб.
Застани пред огледалото сега. Вгледай се в очите си.
И ако там има живот и блести въгленчето на доблестта, то ти не бива да мълчиш.
Ние не бива да мълчим.
Защото само истината ще ни направи свободни.
Прочетете още: Есеистика Сезон България