Луис Рока Юсмет (Luis Roca Jusmet)
Идеята за нихилизъм е основополагаща за разбирането на диагнозата, която Ницше поставя на съвременното европейско общество. Онтология на настоящето ни, която Ницше прогнозира за последващите съвремието му два века – XX в. и XXI в..
Самата концептуализация се появява доста по-рано във времето, отколкото самия нихилизъм – в най-систематичния му трактат: „Генеалогия на морала“. Трактатът завършва с постулата, че смъртта на Бог създава явление, по-лошо дори от самото християнство – нихилизма. По този начин се измества акцента, според Ницше, „от волята на отрицанието към отрицанието на волята“.
Волята за власт на безсилните и негодуващите се проявява в християнството. Това е живот, който се обръща срещу себе си, но все пак продължава да бъде живот. А нихилизмът е тоталното отричане на живота – животът е минимализиран.
Появата на нихилизма се обяснява с изчерпването на платонизма, задълбочава се с автономията на Юдея от Рим и придобива уродливи размери с укрепването на християнството. Смъртта на Бог е именно рухването на всички тези ценности. Но тъй като в западното мислене, стойността и смисълът на живота винаги са били трансцендентни проекции, колапсът на ценностите ни провокира да мислим, че ако няма нищо трансцендентно, тогава всичко е абсурдно и животът не си струва да се живее.
Кризата от нихилизъм е опасност, но и възможност.
За Ницше, опасността от нихилизъм се състои в консолидацията му, което би породило онова, което четем в „Тъй рече Заратустра“ – появата на „последния човек“, като конформистка, удобна, безразлична личност, загрижена единствено за избягване на страданието. Ницше нарича това „пасивен нихилизъм“.
Възможността от нихилизма Ницше нарича „активен нихилизъм“, който е преход към друг вид човек – индивидът, способен да надмине себе си, да създава ценности по иманентен начин. Човекът, създаващ свои собствени ценности, без да прибягва до нещо различно от собствения си живот. Той се появява в главата за трите трансформации в „Тъй рече Заратустра“: първо се превръща в камила (сила и устойчивост), след това в лъв (свобода) и накрая в дете (творческо начало).
Ницше посвещава много свои фрагменти на нихилизма, но в повечето случаи с негативен заряд на мисълта си, защото само ако е преход към нещо по-висше или така нареченият „свръхчовек“, нихилизмът е позитивен дискурс.
Луис Рока Юсмет (Luis Roca Jusmet), (р. Барселона, 1954 г.), е преподавател в Катедрата по философия към Universidad Autónoma de Barcelona и в IES La Sedeta de Barcelona.
