Аспирин за потиснати океани / Еми Цветкова / Е-книга / Поезия

КУРШУМ В ОГЛЕДАЛОТО

„Не мъдрост дири жената у мъжа, а – нож. – И мъжът не търси у жената сърце, а – огледало.”

Николай Райнов, „Соломон и Балкиза”

Стиховете са като жените. С едните губиш време, а с другите – представа за времето.

Не познавам лично Еми Цветкова, но веднъж я представих в един провинциален вестник, та ми се струва близо до ума да продължа от мястото, до което стигнах тогава. А стигнах до един неин статус от Фейсбук: „Еми Цветкова е уморена от глупости, от лъжи и увъртания, от поединично спасяване, от измислени герои, от пъпа на света, мелодраматургията и високите ботуши.ʺ

Връщам се към това своеобразно предупреждение за да подскажа какво няма да намерите в новата книга на Еми.

Ами, няма измислени герои с високи ботуши, това е положението. Похарчиха се.

Еми Цветкова със снайперска точност фиксира в образи съзерцателната същност на множеството естетически принципи, над които толкова обича да разсъждава гилдията майстори на българско хайку, но за съжаление трудно ги постига. А Еми го прави с лекота, или поне така му се струва на човек, докато чете стиховете ѝ. Доста коварно чувство. И измамно. Барем сто години самота трябва да си потиснал сред океаните, преди да си изработиш стил с такава лекота на изказа.

Същността на цялата лирика може да бъде обобщена в две думи. Проблемът е, че и двете са табу. А са табу, защото след като веднъж бъдат изречени, темата приключва, формално изчерпана, преди да бъде сетивно зачената. Следват евентуални обяснения и оправдания.

Не е майсторство да кажеш нещо. Майсторство е да го покажеш.

Обичам те. Моля?

„Имам си куршум в огледалото от теб,

и аз си имам…”

Завиждам най-неблагородно.

На вас, защото тепърва предстои да се запознавате с терапевтичните свойства на аспирина. На Еми, защото бездънните недра на потиснатите океани в нашата китна родина са пренаситени със сероводорода на традицията да (за/нена)виждаш (на) всеки, който може нещо свястно. И на един непознат, който си има куршум в огледалото, и тъй нататък.

Само че Емката е отявлен бунтар, та изобщо не и пука за завистници като мен. Ама ич.

Откъде знам ли?

Елементарно, Уотсън. Имам си куршум в огледалото.

И аз си имам.

Илиян Троянски   

Аз съм обикновен човек. Една луда, дето лази по камънаците, а душата й лети. Писането е божествената искра, за която нямам заслуги.

Аз съм просто проводник на думите.