Белокрил смугъл ангел / Милко Христов / Е-книга / Поезия

Любовта e начало, любовта е освобождение, любовта е трансформация на метафизичната ни същност – в книгата на Милко Христов „Белокрил смугъл ангел“.

В тази книга няма да откриете шаблонни езикови упражнения, а вашите най-причудливи сънища за метафори. Абстракция или реалност е този свят и аз, който преминавам през него само като мисъл? Това не е книга за романтици, търсещи в поезията утопията на привидна ритмична подреденост. Точно напротив – ще откриете цялата експресивност и обърканост на нашия живот, съществуващ сякаш на пръсти и перманентно на бегом; цялата интровертност на релативното  себепознание. Една различна география на  способността ни да опознаваме света, водени от естествената си потребност за знание. И този свят на преобърнати ценности, където подредбата на предметите е отдолу нагоре е, може би абсурдно мимолетен, но е наше настояще.

След прочита на тази книга ще си зададете въпроса: кое е истинско – това, което виждам или това, което чувствам? А какво друго е изкуството, ако не форма за задаване на глобалните въпроси за съществуването.

Роден съм във времето, когато нямаше МОЛ-ове в град Лом, малко след като Гагарин си направи гаргара със земното притегляне. Като дете исках да стана клоун и да разсмивам хората произнасяйки чужди реплики, но като пораснах разбрах, че е по-лесно да им размивам мозъците, пишейки собствени. Когато се опитах да пиша дълги неща, разбрах, че си се изисква много труд и мисловна дейност, а мързелът преобладава у мен, затова продължих със сътворяването на поезия, защото с нея можеш и да се плезиш и да плюеш, но и да "сваляш" звезди, а по-късно и презрамки, решетки, маски, заблуди и пр. Щом ми се изчерпа търпението преминах на кратки поетичи форми, някои от които стилистично оформени за пръв път от мен/напр. уанрю и фибайку/, когато и тристишията ми се видяха прекалено разточителни, започнах да израждам от себе си афоризми под общ наслов – "Афоризми с клизми". В момента пиша само многоточия, но усилено върва към съвършенството наречено център на анорексичното Его – ПОЛУТОЧКАТА!

Нямам издадени книги, защото съм собственик на гора и наследник на едър горовладелец и кръв ми капе от сърцето като си помисля, че графоманите са по-опасни от бракониерите и дървосекачите.