Камък на пладне / Ганчо Мошков / Е-книга / Поезия

Ганчо Мошков не написа много поетични текстове и повечето от тях са събрани в тази малка книга. И това е книгата на живота му. Имах привилегията да познавам и общувам с тази отдадена изцяло на поезията личност. Никога няма да забравя срещите ни в къщата му в с. Кълново, където беше избягал от бездуховността и подмяната на ценностите след 1989 г. Седнали под асмите, той отпиваше аристократично от червеното, тежко вино, което си беше направил сам, повдигаше глава към небето и рецитираше стихове на Пейчев и Далчев. Иван Пейчев беше неговата голяма поетична любов. И мисля, че винаги се е идентифицирал, в известен смисъл, с него. Трябва да имаме уважение към думите и българският език. казваше ми Ганчо, и никога да не си позволяваме да ги използваме нахалост. За него писането означаваше, първо – изтръгване и после – неуморна работа върху текста, за да се отстранят ненужните и паразитни думи. Обичаше да казва, че който пише дълго, пише лошо и може би, понеже беше така прецизен с думите, написа не много текстове. Не се уморяваше да говори за поезия – той дишаше за нея и чрез нея. Поклон, Ганчо, за думите, които остави след себе си!

Ганчо Мошков е роден 1934г в Шумен, умира 2001 в родния си град. Притежаваше харизмата на литературна бохема от края на 80-те години. Неистово се бунтуваше срещу липсата на справедливост, която ни обкръжава. Беше почитател на красивото, морето и виното. Единственият смисъл на неговия живот беше поезията и той остана нейният, верен до край, Дон Кихот.