СЪВСЕМ
Антоний Петров Димов
Поезия
Издадена от ИК “Литавра“, София, 2001 г.
Преиздадена в електронен вариант от Електронно издателство Е-същност, 2016 г.
ISBN-954-8537-86-9
Зa дa пpoчeтeтe ĸaтo aнимиpaнa ĸнигa, нaтиcнeтe тук 
За да прочетете или свалите в PDF формат, натиснете тук 
За да свалите в EPUB формат, натиснете тук 
Първата ми стихосбирка „Съвсем” излезе преди около 15 години, през вече далечната 2001 година. Тя беше своеобразен опит за завръщане към наречията и междуметията, които постоянно подценяваме и без които езикът несъмнено би бил далеч по-скучен, тромав и предсказуем. Опит за осмисляне през отказа от смислите. Текстовете в книгата бяха обособени в три цикъла, именувани „вместо”, „съвсем” и „между”, а на задната корица стоеше един текст, който е напълно показателен за отношението ми към патриотизмите и национализмите, които за съжаление май е писано да преживяваме през XXI, освен пред XIX и XX век:
„б-Я
на три морета
тристаен апартамент
една обща тоалетна”.
Стихосбирката стана факт благодарение на Радост Николаева, Издателска къща „Литавра”, Фондация „Про Хелвеция” и Център за изкуства „Сорос”.
„Съвсем” получи наградата за книга от автор студент в Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев” през 2002 г. Пламен Дойнов коментира стихосбирката отвъд хоризонта на разбирането: „Антоний Петров поставя на изпитание способностите ни да говорим и той прави нещо, на което е способна само добрата нонсенсова поезия: да общуваме приятно, без да се разбираме”.
След тази книга направих още 2 стихосбирки („Вестибулария”, излязла в 1 книжно тяло със „Симбиоза” на Красимир Вардиев и „Е_липса”). Първата ми книга с проза „Наръчник за творческо писане”, както и „Съвсем”, бе отпечатана от Издателска къща „Литавра”. Благодарен съм на Радост Николаева за това, че направи тези дебюти, а и много други възможни. Както и за това, че се съгласи да осъществим това електронно издание на книгата. Мерси и на Дидо и Катя, които са запазили екземпляр от книжното издание на „Съвсем”, нещо, което авторът не успя. Поради техния екземпляр дължа и удоволствието въпросът “чий е носът”, гарниран с неумело графично рисуване с химикал, очертан наместо посвещение, да стои в основата на литературния ми труд. И да се налага да пояснявам, че Гогол няма нищо общо. Изцяло добри думи заслужава и Росен Борисов и сайтът „Е-същност”, които работят за това литературата да достига до нови публики и текстовете да преминават отвъд смяната на информационните носители. Докато поезията на 90-те обговаряше по-често политическите и естетическите предизвикателства, онази в началото на XXI век изживяваше и преживяваше основно кризите на идентичностите, свързани с виртуалното. В този смисъл четенето от дисплей донякъде й подхожда, както и на всяка друга литература въобще, с изключение на мащабните епоси.
Антоний Петров Димов
Антоний Петров Димов е роден на 6 септември, 1979 г. в Шумен. Докторант по Нова българска литература към Шуменски университет “Епископ Константин Преславски“. Автор и водещ е на културното предаване по Радио Шумен “Без рамки“.
Издава поетичните книги: “Съвсем“ (2001 г. – книгата получава наградата за 2002 г. от Националния студентски конкурс на името на Боян Пенев), “Вестибулария“ (2007 г.), “е_ЛИПСА” (2012 г.) И прозаичната книга “Наръчник за творческо писане” (2012 г.). Взема участие в организацията и издаването на антологиите “За Шумен“ (2013 г. – Поезия) и “За Шумен II“ (2016 г. – Проза).
