Петър Чухов, пише защото писането (както и четенето) е надмогване на крайното и еднообразното и докосване до безкрайното и многообразното. Работи като библиотекар и е благодарен за възможността да бъде ежедневно не само сред книги, но и сред читатели – това е чудесно лекарство срещу песимизма и неудовлетворението. Ако има двойник би го изучавал внимателно. Да успееш понякога да възприемаш себе си като друг не е лесна задача, но би могло да доведе до по-добро разбиране не само на собствената същност, но и на тази на другите.
Повече от разговора ни с Петър Чухов, можете да прочетете тук:
