Той е от поколението на „на промяната“. Тогава всичко е било ново, вълнуващо, интересно. Четяли са много, нови и нови автори, писали са, философствали, искали са да „променят света“. Времената са се изменили драстично (разбира се, към много по-лошо), но навикът му да пише е останал и с течение на времето се превърнал в „това, което прави“. Не е плакал от много години. Преживял е затвор, много болка и превратности на съдбата и вече му е трудно да дава израз на чувствата си точно по този начин. За него животът е „бъдеще в миналото“. Най-добрият и ценен съвет е: “Обичай и прави, каквото искаш.” Рецептата му за успех е: “Пълно смирение, абсолютно съзнание, че нищо не зависи от теб и винаги очаквай най-лошото.”
Едно интервю след многогодишно мълчание на Васил Прасков.
Цялото интервю, можете да прочетете тук:
