Радвам се когато от време на време ми влязат камъчета в обувката, убиват, но пък ме държат нащрек.
Ако имах двойник, щях да го изпратя да купи бира.
Повечето текстове за книги са приятелски потупвания по рамото при които се вдига голям прах. Българската литературна среда продължава да е все така сепарирана на сфери на влияние. Чувствам се чужд в нея и малко по малко се отделям като от нещо което ми носи предимно разочарование.
…Сигурно ще дойде време за поява на алтернативна литературна среда в която цари взаимопомощ, мир и разбирателство. В момента явно не сме дозряли за нея. Трябва още да се поваляме в калта за да оценим после чистотата.
Цялото интервю с Владислав Христов четете тук: 
Защо е нужно, за да прочета дадено интервю да го свалям като pdf файл на компютъра си?