Валентин Попов смята, че щастието е пълно, когато писането стане хоби. А работа – не! Ако някога му стане работа, ще се затвори в санаториум и ще слушам до безкрай „Let the bodies hit the floor”. Не си позволява лукса да плаче. Според него хората, които плачат се предават, приемат несправедливостта, болката, тъгата и продължават напред. Разликата е една мокра кърпичка. За последно е стискал очи, когато е слушал историята на полицай, който се е самоубил пред очите на жена си и тригодишната си дъщеря, която още пита кога татко ѝ ще се върне. Ако имаше двойник щеше да го праща понякога на работа вместо него, за да има повече време за писане или за семейството. Иска му се да го попитат: “Има ли живот след смъртта?”.
Съветва: “Бори се за това, в което вярваш, прави това, което ти носи удоволствие и живей живота си пълноценно!”
Цялото интревю с Валентин Попов, можете да прочетете тук:
