Нинко Кирилов пише, защото не може да не пише. Не пише често. С времето текстовете стават все по-трудни за улавяне – като светещи пеперуди, които вижда, но трябва и да хване. Ако имаше двойник щеше да му намери и животно. И за да не затруднява читателите, това е пряка референция към заглавието на първата му книга – „Двойници и животни“. Критиката по свой адрес я пише в един микротефтер. После я превръща в парфюм, а след това я подарява, за да краси нечия шия. Най-добрият и ценен съвет според него е: “Да не те пренасищат със съвети. Иначе вероятно е: бъди по-внимателен към детайла.”
Цялото интревю с Нинко Кирилов, можете да прочетете тук:
