Писането за мен е компенсаторен механизъм, един вид психотерапия…
Светът е много тъжен. Изобщо не е трудно да бъда разплакана. Поводите за плач са много повече от поводите за радост. България е една от най-тъжните места, в които съм живяла. Там постоянно има поводи за плач…
Бъдете себе си, следвайте своя път и мечтите си, без да накърнявате правата и достойнството на другите хора…
Цялото интервю с Димана Иванова четете тук: 
