Интервю на Хавиер Видал-Фолч (Xavier Vidal-Folch), El Pais, 16 дек. 2018 г.
Словенският философ твърди за себе си, че не е защитник на стария комунизъм, а апелира за нов глобалистичен комунализъм. Основните предизвикателства пред човечеството, според него, са екологията, трансформирана реабилитация на социалната държава и предотвратяването на „дигиталната когнитивна война“
Славой Жижек – големият провокатор. В това интервю представяме някои глобални размишленията на словенския философ за обществото ни. Постмарксист, психоаналитик и безкрайно влюбен в шегите, Жижек, верен на себе си, не остава безразличен към проблемите на ежедневието. Словенецът се обявява за реабелитация на „Комунистическия манифест“, въпреки че познатият ни комунизъм не е решението на проблема, а самият проблем.
ВЪПРОС: Приветствахте Тръмп, когато стана президент. Какво мислите сега?
ОТГОВОР: Да. Тръмп, въпреки че демонстрира отвратително поведение, беше добрият избор, защото е носител на нетрадиционно мислене, способно на пробиви. Това може да разбуди американската нация, което да предизвика глобални промени по целия свят. Някои левичарски изказвания достигат до погрешни аналогии между авторитаризма му и фашизма: „О, това е фашизъм!“ Тази аналогия с тридесетте години на миналия век е прекалено опростенческа. По-подходяща е аналогията между упадъка преди Първата световна война (когато светът се е подготвял за война, но никой не е вярвал, че тя е възможна) и настоящия хаос в постмодерното ни общество.
В: Казвате, че Ленинската теза „колкото по-зле, толкова по-добре“ не донесе нищо добро. Какво имате предвид?
О: Ленин твърди, че войната е добра, защото ще донесе революция. Съмнявам се, че една война би донесла нещо, каквото и да е то. Горната фраза се отнасяше специално за САЩ, но не за други страни. В Демократическата партия се случват важни неща, появяват се нови леви демократи. Това нямаше да се случи без Тръмп. Той беше този, който наруши центристкия либерален консенсус. Демокрациите са хомогенни системи и политическите им управления споделят основните ценности и процедури. Когато десницата дойде на власт в Швеция, продължи социалдемократическата система. Републиканците и демократите също споделяха много политики. Сега този завете е разрушен.
В: Между другото, болшинството от хората са по-нещастни с Тръмп, отколкото без него. Тази, така наречена добра новина струва скъпо на американците.
О: Да, но не идеализирайте нещата преди Тръмп. Какво го доведе на власт? Гласовете на средната и ниската класа, които бяха недоволни от статуквото. Не обвинявайте Тръмп за всичко. Откъде се взе той? От Луната ли? Не, Тръмп е продукт на своите избиратели.
В: Мисля, че не сте прав. Здравната реформа на Обама беше насочена към най-бедните и средната класа.
О: Давам си сметка, че феноменът Тръмп може да бъде и опасен. САЩ преминават през състояние на вътрешна студена гражданска война. Политическите опоненти не говорят на един и същ език. Не искат и не могат да постигат съгласия. Това няма да продължи дълго. Ще е необходимо да се премине към друг консенсус, който ще бъде по-радикален, малко по-ляв. Това вече се случва – имам предвид Сандърс и поддръжниците му или „чудото“ Джереми Корбин.
В: Какво чудо! Той е обърнат към миналото.
О: Чудо, в смисъл, че никой не би го предвидил преди 10 години. Живеем в странно време. Много социалдемокрации бяха по-радикални преди половин век от днешните идеи на Сандърс или Корбин.
В: Казвате, че проблемите на имиграцията са не само по наша, но и по тяхна вина.
О: Казвайки това, знаете ли колко левичари вече ме възприемат като неофашист? Една от големите заблуди на лявото мислене е, че виновникът за всички проблеми е расизмът, без да обръщат внимание на факта, колко нещастие е причинил колониализмът. Моето мнение е, че ни липсва достатъчно воля, за да интегрираме имигрантите. Но това е при положение, че искат да се интегрират. А мнозина не искат, предпочитат да поддържат техния си начин на живот. Те се обособяват в отделно общество, с различни правила от оществото, което ги е приело. Този феномен провокира ново радикално мислене у младото поколение – в Германия много млади хора са по-радикални от родителите си.
В: Означава ли това, че трябва да затваряме граници?
О: Не. Застъпник съм на Европа без граници. Но с известни условия. Първо, морализирането на проблема с приемането или не на имигранти, е погрешно. Трябва да мислим по-стратегически. Защо те идват? Задължително е да преосмислим политиката си в Сирия, Ирак, Либия, Йемен. Те идват, защото са част от проблема с функционирането на актуалния капитализъм. А това вече е не само морален, но и икономически проблем. Второ, нека приемем, че има конфликт между различнате визии за света. Трябва да си даваме сметка за активиране на миграционните процеси в световен мащаб. И това активиране е в отговор на толерантността на Запада към хомосексуалността, транссексуалността …
В: Но те идват и по политически причини, привлича ги усещането за свобода.
О: Това вече е по-проблематично.
В: Те бягат от войни, търсейки свобода.
О: По принцип да. Съгласен съм… но какво искаш да кажеш под свобода? Нашата свобода?
В: Да могат да говорят свободно, да кажат това, което мислят…
О: Съгласен съм, просто се чудя дали мнозинството … Вие идеализирате ситуацията. Повечето от хората, които идват, са бедни семейства, загрижени за сигурността и прехраната си и се съмнявам, че идват в търсене на свобода, в западния смисъл на думата.
В: Има много, които разчитат на правото си на убежище, залегнало в международното право. Къде да поставим границите между икономическите и политическите бежанци?
О: Аргументът ми за противното е следният: защо говорим само за нашите граници, нали живеем в глобален свят? Каква ни е работата да променяме това или онова в чужди държави и каква е връзката на нашите намеси с техните граници? Ние създадохме този порочен модел и имаме най-малко право да говорим за граници. Да вземем Либия – свалянето на Кадафи раздразни либийците и се оказа, че генерирахме не свобода, а конфликт. Същото е в Конго и редица други африкански държави – искаме да интегрираме обществата и икономиките им към световния капитализъм. Но посаждаме хаос. Къде са стандартите ни за мултикултурно съвместно съществуване? Мултикултурализмът е сложно понятие. И неговият фундамент е толерантността към другите култури. От друга страна, аз нямам нищо против, че жените мюсюлманки се покриват. Но когато принуждават момиче, което не иска да се покрие, да го направи, вече говорим за ограничения на индивидуалната свобода. И в този случай, трябва да вземем отношение.
В: Защото в крайна сметка правата на човека са валидни за целия свят.
О: Тук, обаче, започват проблемите. Те ще ни кажат: „Вие ни колониализирате“. Ще бъдем обвинени, че правата на човека дават твърде голямо предпочитание на индивида, че има и колективни права. Мюсюлманите искат да уважаваме техния начин на живот. Те уважават християнините, но не и атеистите, като мен.
В: Свободата и социалната държава продължават да имат огромна притегателна сила.
О: Да приемем, че хората идват тук, защото въпреки цялата корупция, ние предлагаме един модел на относително благополучие. Това е уникален модел, съчетаващ благополучие и свобода – най-добрият досега в световната история и това е повод да се гордеем, че сме европейци. Уникалното на демократичната традиция е, че отчита несъвършенствата в системата си, опитвайки се да бъде критична към себе си. Това е уникална система, отворена за самокритика.
В: Има ли такова нещо, като глобален капитализъм?
О: Не и в политически смисъл. Глобалният капитализъм функционира само като пазар.
В: Пазарът не е капитализъм. Но има много форми на капитализъм в пазара.
О: И тези форми се съотнасят. Въпросът е коя форма на капитализъм става преобладаваща. Социалдемократическият капитализъм, със своята социалната държава, е съмнителен. За комунизма казват, че не работи добре. Но погледнете какви са резултатите в Китай през последния половин век. Имало ли е някога подобно експлозивно икономическо развитие в човешката история? Впечатляващо е. Фигурата, която обяви новото време на комунизма, беше Ли Куан Ю, покойният лидер на Сингапур. Той създаде авторитарната формула „на азиатските ценности“. А Китай доказа, че комунизмът работи. Китайският комунизъм, всъщност, е авторитарен капитализъм. Това е съчетание между глобалния капитал и идеологическо, центристко управление на пазара.
В: Тревожно…
О: Това, което ме притеснява е, че Европа изостава в конкуренцията с Китай. Ето защо подкрепям призива на Макрон и Меркел за създаване на Европейска армия. Въпреки несъвършенствата и с корупцията, за Европа е важно да остане единна. Но Тръмп и Путин систематично работят за разединяването ѝ. Това е тяхна фикс идея. Путин по много извратен начин се изказа за отделянето на Каталуния от Испания и Брексит на Великобритания. Беше много лицемерно.
В: Да, Русия има и икономически проблеми с Китай. Забелязва се търсене, от нейна страна, на американски протекции.
О: Проблемът е в новите разработки на електрически автомобили. Опасението е, че Китай ще се опита да придобие монопол при производството на електромобили. Традиционните левичари ненавиждат две неща в сегашния световен ред: хаоса на свободния пазар; и авторитарните управления. Китай обединява и двете, което предизвиква паника в лявото мислене. Китайската опозиция се изчерпва с нелегален студентски марксизъм, който предлага консолидация и организация на работниците, за да се изправят срещу бруталната експлоатация на държавния капитализъм. Но защитата на правата на работниците в Китай, е много лоша идея днес. Тези хора “изчезват” след 15 дни.
