Автор: Илиян Могиларски, лингвист
Траките и тракийските съкровища
Християнската природа на човечеството и първичният език на сътворението
Траките са може би най-известни със своите съкровища. Наистина, траките са много богати – както в материално, така и в духовно отношение. Източникът на тяхното богатство е тяхното познание – и по-точно познаването на Бога и Божието Слово с Неговото изначално име: Исус Христос. И именно това – Божието Слово – е тяхното най-голямо съкровище и тяхната най-голяма сила; с това съкровище е свързано най-голямото им благословение (когато са били верни на Бога), но и най-голямото им проклятие (когато са отстъпвали от Него и са се покварявали). Защото Божието Слово е сътворило и сътворява всичко, Божието Слово управлява всичко.
Траките познават езика на Бога, даден на човека при неговото сътворение. Първите хора са общували с Бога на Неговия език, разбиран от Божиите сили – ангелите. Първите хора са можели не само да говорят, но и да пишат. Те са оставили писания, които никой не може да разбере освен този, който познава първичния човешки език, произхождащ от езика на Бога. Този език не е като съвременните езици, той не е дори като много от древните езици. Този език представлява единство между значение и произношение, между мислене и възприятие, между дух и материя. Това единство е било загубено (за щастие, не безвъзвратно), когато Бог е лишил човеците (или повечето от тях) от Своя език и силата на Своя език, след като хората (в мнозинството си) са се извратили и са отстъпили от божествения порядък. На този език (и при характерното за него състояние на мислене и съществуване) няма нищо невъзможно.
Тракийските съкровища са думи от злато. Този, който познава първичния език, може да ги чете.Това е първата човешка писменост и тя е триизмерна. По-късно хората започват да пишат двуизмерно и така се раждат йероглифите, които са пиктографска (образна) писменост.
Родината на йероглифите е Тракия, откъдето те са пренесени в Египет, когато тракийски династии установяват свое царство в делтата на Нил и основават Древноегипетската цивилизация. В хода на историята човешкият език преминава през различни трансформации и сега повечето езици – или по-точно повечето писмености – са линейни и фонетични, за разлика от цикличните и пиктографски писмености.
(Неслучайно децата първоначално започват да рисуват, а чак по-късно се научават да пишат на съвременните линейни езици – защото образите са първичната и вселенска човешка писменост; дори в днешно време ние използваме образи като вид вселенски език – пътни знаци, числа, различни символи във всевъзможниобласти на човешкия живот.)
Древните писания, особено тези на йероглифната писменост, показват, че първите хора са познавали Исус и са Го почитали като Бог точно с това име. Исус – Божието Слово – е бил известен в Древен Египет като Озирис, което означава „Всемогъщият Исус“. Йероглифите, с които се изписва името Озирис, са тези за „трон“ и „око“ и те се произнасят съответно „усар“ (или „ус“) и „ис“. Първичната етимология на името Исус идва точно от тези думи – „ис“ и „ус“, т.е. „Исус“, което на йероглифния език означава „Всевиждащ и Всемогъщ“.
Исус е бил известен в Древен Египет и с името Ре, или Ра, което означава „Слънце“, а също „Реч“, „Слово“. Като идеограм (знак, обозначаващ идея или образ) това име се изписва с йероглифите за „ръка“, „уста“, „слънце“, „един“ и „Бог“, а като фонетична стойност тези йероглифи, взети заедно, се произнасят
„Хрису“, което е идентично с Христос.
Исус Христос е бил познат и почитан като Бог със същото име хилядолетия преди Своето въплъщение. И в това няма нищо необичайно, защото християнството (или познаването на Исус Христос и почитането Му като Бог и Творец на всичко видимо и невидимо) не е отпреди 2000 години, нито е юдейска секта, а съществува от сътворението на човека.
Според древните писания Едем се е намирал на територията, която сега е залята от водите на Черно море близо до българското крайбрежие – такава е била реалността преди Всемирния потоп, който е разделил световете. Тази територия е била част от земите, известни като Тракия. От тези земи човечеството се е разселило по целия свят и най-напред по тези земи Исус – Божието Слово, Всевиждащият и Всемогъщият – е бил познаван и почитан като Бог.
Тракия е първата човешка цивилизация, произлизаща директно от Едем. В Тракия Исус е бил известен като Дион-Исус, или Дионисус, което означава „Всевиждащият и Всемогъщият, Който дава слънцето и Който е Слънцето“ – Слънцето на душите (макар че в Едем, преди грехопадението на човека, Той е бил Слънцето както във физически, така и в духовен смисъл, защото в началото физическият и духовният свят са представлявали единство и не е имало разлика и разделение между тях – дори в днешно време физическото слънце е символ на Бога).
Исус е бил известен в Тракия и като Туонх-Ре, или Тонг-Ра, което означава„Възкръсналото Слово“, или„Изгряващото Слънце“– име, което е останало запечатано и до днес в съзнанието на траките по тези земи, както свидетелства и химнът на съвременна България, в който това име е ясно заявено в стиха „Слънце Тракия огрява“.
Исус е основателят на човешката цивилизация. Езичеството, политеизмът, анимизмът, пантеизмът и другите форми на „религия“ не предшестват християнството, а са вторични и извратени версии на първичното и истинско богопознание и богопочитане.
Християнството, т.е. познаването и почитането на Бога Слово Исус Христос като Творец на всичко видимо и невидимо, не е просто една от религиите по света.
Християнството е първичният начин на мислене и поведение на човека; то е изначално вложеният в човека мироглед и начин на живот. Християнството е генетично заложеният модел на съществуване на човека. Както казва един от древните мъдреци, „душата на човека по природа е християнка“.
Целта на християнството е трансформацията на човешката природа, така че хората отново да станат като Бога (след като в резултат на грехопадението човекът е изпаднал от своето първично божествено състояние). Това е всъщност целта на религията – думата„религия“ означава „възстановяване на връзката“ между човека и Бога. А това е невъзможно без познаване на езика на Бога, защото Неговият език сътворява в човека ново сърце и нов ум; той трансформира човешката природа. На нашите човешки езици ние можем да познаем Бога само частично; това познание често е доста изкривено и разпокъсано. Това е проблемът и с множеството т.нар. религии и различните разклонения в тях – те представляват частичен и изкривен образ на истинската религия; всяка от тях съдържа определена част от истината, но не цялата истина.
Освен това човешките езици са лицемерни – можеш да говориш едно, да мислиш друго, а да правиш трето. Това е невъзможно на езика на Бога, защото той представлява единство между думи, мисли и дела. На божествения език лъжата е невъзможна. На този език не можеш да лъжеш или да заблуждаваш дори себе си.
Езикът е свързан с ума. Всеки език и неговата употреба оформят специфичен начин на мислене и живот – езикът създава човека; човешкото съществуване е невъзможно без или извън езика. Ние и целият свят сме сътворени от Божието Слово; и Словото е в нас – ние говорим Словото, мислим Словото, усещаме Словото, преживяваме Словото, живеем Словото.
Повечето хора разглеждат езика като средство за общуване. Те смятат, че целта на езика е общуването. Дори много лингвисти определят езика като система от думи или знаци, които хората използват, за да изразяват мисли и чувства помежду си. Но това не е вярно – или поне не е цялата истина. Да, езикът се използва за общуване, но това не е неговото единствено и най-важно предназначение. Основната цел и функция на езика е сътворяването. Езикът е инструмент за сътворяване на реалности. Може би най-точното определение на езика е, че езикът е жива творческа сила.
Едно от най-великите откровения, дадени на човечеството и записани в древните свещени текстове, гласи:
В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.“ Евангелие от Иоан
А Словото е Исус.
Да, Исус е бил познаван и почитан като Бог преди Своето въплъщение, т.е. преди да дойде в човешка плът на този свят, и е бил очакван от тези, които са го познавали, защото Той е Бог и винаги е съществувал, дори извън времето. Исус е бил познаван и почитан като Бог от първите хора със същото това име; Той е познаван и почитан като Бог от сътворението на човека. Неговото име е написано на първичния език в древните светилища на Тракия, в пирамидите на Египет, на папируси, на глинени плочици и на много други места. Името Му е по целия свят. Всъщност чрез Неговото име е сътворен светът.
Бог не е абстрактна енергия или безлична сила. Бог е личност и си има име. Бог е непознаваем без Своето Слово, а Словото е Исус Христос – Божият Син.
Използвана литература:
Ст. Гайд, Тракийското писмо декодирано – I. Институт по трансцендентна наука, София, 2006
Ст. Гайд, Тракийското писмо декодирано – II. Институт по трансцендентна наука, София, 2006
Ст. Гайд, Тракийското писмо декодирано – III. Институт по трансцендентна наука, София, 2007
Ст. Гайд, Тракийското писмо декодирано – IV. Институт по трансцендентна наука, София, 2008
Тракийските послания. Фондация Градът, София, 2005
Тракийските хроники. Фондация Градът, София, 2010
Библия. Издание на Св. Синод на Българската православна църква, София, 2010
The Origin and Development of Language, Owen Barfield: The Evolution of Consciousness, In: S. L. Talbott, The Future Does Not Compute: Transcending the Machines in Our Midst. Sebastopol, CA, O’Reilly and Associates, 1995, at: http://www.natureinstitute.org/about/who/barfield.htm
Apologeticum, at: http://www.tertullian.org/lfc/LFC10-06_apologeticum.htm
Източник: eklekti.com
