През 1930 година при посещението си в Русе, Вапцаров написва собственоръчно в лексикона на една русенска мома любовно стихотворение. В спомени, майката на поета – баба Елена разказва, че точно по това време младият Вапцаров, курсант в морското машинно училище във Варна е имал момиче, в което е бил влюбен. Не признавал своето влюбване нито пред майка си, нито пред любопитната си сестра, но самият факт, че е написал стихотворение под заглавието “Сън в планината” с посвещение на Ана, говори за неговите чувства. Нещо повече – възмутената патриархална майка на поета, разказваше колко била смутена, когато Никола попитал дали може да доведе у дома си на гости своята приятелка. Може само да предположим нейните чуства, когато Никола заедно с приятелката си изкарва цели дванадесет дни на планината.
Дали взаимните им чуства са били абсолютно безобидни, можем да се усъмним, след като приятелката му от пиринския край Аница отива чак във Варна на свиждане. Никола взел от съкурсниците си от всекиго по някоя по-запазена дреха, докарал се, както се казва, завел я в градската градина да и покаже …..кораба ”Дръзки”.
Девойката е очаквала всичко друго, но не и разглеждане на легендарен кораб и затова /по думите на баба Елена/ казала на поета: “Ако исках да разгледам кораб, можех и по – друг начин да го разгледам!”
Вапцаров обяснил раздялата пред майка си със следните думи: “Бяхме си поставили като условие изкачването по една стръмна висока стълба. Тя не можа да устои на условията…”
Дали е написал своето любовно стихотворение в лексикона на русенската мома, преди или след като е разбрал, че Аница няма да може да изкачи стръмната стълба – не е ясно, тъй като посвещението не е датирано. Годината обаче е почти сигурна, тъй като в същия лексикон преди стихотворението на Вапцаров, момата е записала стихотворението на Яворов “Сенки”, датирано 28 декември 1929 година. Следователно повече от логично е Вапцаров да е написал своето стихотворение през 1930 година.
До преди няколко десетилетия сред младите момичета много силно бяха разпространени така наречените лексикони. В тях се записваха посвещения, честитки,любими стихотворения, лепяха се изрезки на снимки на любими актьори,често можеше под снимката на някой съученик или съученичка да се прочете подобно посвещение: “Ликът си скромен, давам ти за спомен!”
В Русе, Вапцаров се запознава с госпожицата Елена Калъчева. Ясно е, взаимоотношенията им не са били официални, след като Елена му е показала “съкровения” си лексикон и поетът е написал собственоръчно следното стихотворение:
Желание (Утопия)
Аз искал бих, да бъдеш вечно моя,
на моята душа плътта,
копнеж в ноща
и сам-сама и сам – сама в безброя
Даа бъдеш волна чайка лекокрила,
С устрем към лазурна шир,
да бъдеш мир
и стимулант на творческа сила
Аз искал бих да бъдеш моя вяра,
Сърцето на света светих
И главен стих
От песента на моята химера.
Аз искал бих,да бъдеш вечно моя,
на моята душа плътта,
копнеж в ноща
и сам-сама и сам-сама в безброя
Текста предавам текстуално точно така, както е записан. Той ми беще предоставен преди години от господин Михаил Генчев, чиято сестра е била приятелка на младини с госпожицата, на която е посветено любовното стихотворение на Вапцаров. Той лично е държал в ръцете си лексикона на Елена няколко дни, като предвидливо е преписал стихотворението на поета.
Асен С. СТОЯНОВ
Вестник „Златна възраст”
Източник: nabore.bg
