Ангел Ангелов (Щапаров – младши)
“АНАЛИЗЪТ” ОТКРИВА, ЧЕ В СТАРИЯ БЪЛГАРСКИ КАЛЕНДАР НЯМА НИТО ЕДНА ТЮРКСКА ДУМА И РАЗГРОМЯВА НАЙ-СИЛНИЯ АРГУМЕНТ НА ТЮРКОЛОЗИТЕ
Данните на “Именника” за древния Български календар са непълни и сравнително оскъдни,но могат да дадат надеждна и изчерпателна представа за произхода и религията на неговите създатели. Календарните термини в него сега звучат странно и някак особено но както ще видим по-долу,това не винаги е било така. Информационният недоимък около “Календара” за съжаление подхрани нечистото въображение на разни тенденциозно пишещи субекти с научни амбиции,ненаучни спекулативни институции и дори партийни централи,всяка от които се стремеше да наложи своето мнение на официалната наука и да заклейми с ненаучни средства останалите възгледи,без да държи сметка за обективната истина и за отпечатъка,който ще оставят циничните й приумици върху бъдещето и психологията на Българския народ.
Най-активни и напористи в това отношение бяха тюрколозите, които имаха решаващо съдействие от страна на червената власт и с нейна помощ наложиха своите неверни и порочни възгледи за произхода и древното минало на Българския народ. Както видяхме в статията от 30.06.2015 г. обаче, техните всесилни и доскоро непоклатими догми се оказаха пошла квартална сапунена опера,която с цената на безброй недомлъвки, укривания, нечисти компромиси и криминални премълчавания отклони вниманието на учените-българисти от реалната историческа правда и вместо да ги насочи по пътя на истинското познание, ги прати да пасат камили и якове из голите пущинаци на Източна Азия.
За голям късмет на България обаче краят на тяхното тъмно време най-после дойде и зад разсейващите се парцали на червената мъгла почнаха да прозират първите контури и реални очертания на Истината. Появи се първото автентично индоевропейско, т.е. Българско тълкувание на определителните термини в “пра”-Българския календар, което обаче ще остане непълно, ако към него не бъдат добавени индоевропейските тълкувания и на основните термини в “Календара”. Досега те бяха главният аргумент,който позволяваше на някои учени да ПРЕДПОЛАГАТ, че древните Българи са били тюрки. Днес обаче на тази коварна заблуда ще бъде сложен окончателен край,понеже “Анализът” успя да открие истинските значения и тълкувания на календарните думички от “Именника” и да установи,че всички до една имат ясно доловими съответствия в Българския език.
И не само това – “Анализът” успя да установи че същото важи и за древните Български надписи, чийто език е различен от гръцкия. Те уж бяха “разчетени” с помощта на тюркския език но това се оказа една дебела лъжа,базираща се единствено на факта, че обикновените порядъчни хора в нашето общество не са езиковеди и не могат да проверят дали това твърдение отговаря на истината и дали думите в тези надписи нямат по-добри съответствия в Българския отколкото в тюркския език. Основният принцип на всички направени дотук тълкувания е един и досега не ни е подвел: не е възможно основните думи в езика на древните Българи да са някакви други освен Български, затова във всички случаи те трябва да имат по-лесно или по-трудно доловими паралели с известната индоевропейска лексика.
Двегодишните усилия на “Анализа” да открие убедителни доказателства за наличието на животински названия в нашия древен календар, отговарящи на изрисуваните върху него животни се увенчаха с пълен неуспех и следващата година протече в издирване на други видове аналози сред тях. Колко и да е странно сред тези термини се откриха някои примери,насочващи към световноизвестния зодиакален календар което в един момент ме накара да мисля,че Българският календар може да е бил някаква неизвестна разновидност на традиционния зодиак. Тези аналози са следните:
1. Дван- Деван (Девин,зодия Дева).
2. Дилом- Дильон (“Разделен” т.е. зодия Близнаци),или Тильон (Тельонка,зодия Телец).
3. Верени (Берени)- Барани (Баранъ,зодия Овен).
4. Теку- Тека (Тече,Протича т.е. Водолей).
5. Сомор- Замер (Замерващ,Замерящ със стрели,т.е. зодия Стрелец),или Замер (Мерещ т.е. зодия Везни).
6. Тох- Тих (Мълчащ като риба т.е. зодия Риби).
7. Шегор- Шагар (в руския “език” Он шагает= Той ходи) т.е. Ходещия (във водата) или Рак,чието латинско название Канцер означава Кацер (без носовката) или Куцар (С куцаща походка).
Изкушението да обявя,че тези термини са имена на зодии от традиционния зодиакален календар бе твърде голямо,понеже те много повече приличат на такива отколкото на тюркски животински названия но в крайна сметка приех, че те са имена и епитети на Палеопонтийски (Скито-Тракийски,Български) богове по съображения, които ще разясня в някоя от следващите статии. Намирам тези съображения за достатъчно сериозни но не мога да ги разкрия директно тук, без да се наложи да добавя материал за още една-две статии към тази а това,както вече знаем,не е възможно в разумно допустимите граници на един четим постинг.
Оказа се, че търсенето на индоевропейски (Български) успоредици сред календарните термини от “Именника” е твърде благодатна и плодотворна работа, понеже за всяка една дума се откриха по няколко възможни аналога и въпрос на добра воля е било това да бе направено още в петдесетте години на миналия век,преди червените историци да почнат да очернят Българите пред световната общественост и да ги кръщават с тюркско,монголско,циганско и дори индианско минало, само и само за да угодят на Сталиновата фалшификаторска школа и да спасят мизерните си постове.
Новият проблем, който възникна в така създалото се положение бе от друго естество – кои от многото възможни аналози да бъдат приети за достоверни и доколко ще се подчинят те на взаимно свързващ ги общ принцип,който да има достатъчно надеждни допирателни със системата на някакъв древен езически календар, подобен на когото е имало и другаде в “Стария свят”. Че нашият календар не е бил типично животински разбрах от предидущите проучвания, но от това не стана ясно какъв е бил той всъщност – религиозен, земеделски, астрономически, зодиакален или някакъв друг.
Този проблем тръгна към разплитане едва тогава,когато почнах да търся сред календарните ни термини имена и епитети на езически богове. Такива бяха открити в изобилие но това пак не позволи да намерим окончателното решение,понеже разгадаването на един такъв проблем нерядко поражда друг. Поредният проблем в случая бе: кое е правилното подреждане на откритите термини,кои от тях са повече и кои: по-малко правдоподобни, кое би следвало да е общото свързващо звено между тях и какво разумно обяснение ще предложат те на потенциалните въпроси, които скептиците биха задали на изследователя.
За “Анализа” не бе лесно да разгадае,че в стария Български календар не фигурират названия на животни, а имена на езически богове. Старата заблуда с китайските (будистките) животни е вкоренена твърде дълбоко в представите на научното общество и за него ще е твърде шокираща новината,че нашият древен календар не е циклова поредица от 12 животни, а от 12 езически богове. И макар изобразяваните в него твари да са имали много допирни точки с религиозните идеи на древните Българи,основата на “Календара” е била Палеопонтийска (Скито-Тракийска) а той всъщност е един Тракийски или дори пред-Тракийски календар, в който животните били само атрибути а не титуляри,затова предимство пред тях винаги имали божествените патрони на месеците и годините,които са кръстени именно на тях.
Затова е важно да добавя че историческата наука досега не е открила нито един факт,който да докаже категорично, че древните Българи са имали животински а не божественски календар. В него се долавя една ясна, но незабелязана от досегашните проучватели закономерност, тясно свързваща го с начина по който са подредени боговете върху “Розетата” от Плиска, а върху нея животни няма – има само богове. Небесните тела и съзвездията, върху които така упорито отплесват вниманието си някои учени,са само небесни проявления на древните припонтийски езически богове – без тях в китайския (т.е. Будисткия) и Согдийския календар (който също е Будистки!) такива животни НИКОГА нямаше да има!
Затова няколкогодишните опити на “Анализа” да открие поне 2-3 животински имена сред календарните ни термини,които да може да се свържат помежду си в аргументиран и смислен порядък не се увенчаха с убедителен успех,а всички термини се свързваха най-често с имена и епитети на езически богове. В крайна сметка обаче общата закономерност бе доловена а крайните значения и начина на тяхното подреждане- окончателно установени, благодарение на което стана възможна появата на тази статия.
Веднъж добрал се до приемливи индоевропейски (Български) тълкувания на термините и техните божествени съответствия изготвих специална таблица,в която съм ги подредил така, както смятам че е било подреждането им в древността. В левия край на таблицата съм представил туркомонголските “аналози”, които искат да наложат червените “учени” за нашите календарни термини а в десния- техните преки индоевропейски и в частност Български аналози, които “Анализът” откри. Под нея прилагам по-подробен разбор на онези Български (“индоевропейски”) аналози и значения, които “Анализът” е счел за максимално близки до истината, а всеки читател нека прецени сам за себе си кое тълкувание да приеме за по-ценно и по-достоверно: тюркското или Българското:
Ето по-подробни обяснения на предложените тук революционни тълкувания и истинските значения на календарните ни термини:
1. Теку:
а) Тека (Текъ),Тика (Изтиква се,Придвижва се).
б) Токъ (Ток) = Течение,Потекло, Начало (Потичане) на цикловия календар, Начало на летоброенето или Потекнуване, както казват нашите братя от Македония. От нея иде думата Изтокъ (Из-ток,Из Теку), т.е. Потекнуване (Потекло, Начало, Потичане) на деня.
Това значи, че думата Теку обозначава онзи бог,с който започва 12 годишния и 60 годишния цикъл на нашия древен календар, а това несъмнено е Годината на Слънцето, чиито свещени животни са мишката, плъха и лалугера. От този календарен термин и по-точно от неговия божествен патрон произлизат добре известни лични имена като Тако (виж фам. Такови), Токо и Дако. Че поднесеното тълкувание е вярно се потвърждава и от едно малко очаквано място – думата Тука (Тукъ) в буквален смисъл означава Теку (Слънце, Бяло видело,
Заобикалящ обичаен свят) а противоположната й дума Тамо (Тамъ) означава Тъма (Тъмно [Неизвестно] отдалечено място, Подземен [Враждебен] свят).
2. Шегор (Сигор):
а) Сигур (Сигурност,Стабилност).
б) Сакар (Сакал,Сакала,Скала).
в) Егор (с пропуск.на І-та съгл. – “руско” лично име), т.е. Угор (Угар [=Шугар], Земя). От този наш феноменален аналог произлиза гръцката дума Аграр (Уграр, Угар-ар), а също думите Аграрен,Агроном и пр.
г) Покор (Покоряваща се на мъжа си, Позволяваща му интимен контакт при всяко поискване).
д) Секуритас (=Сигоритас): римска богиня на плодородието и сигурността (надеждността). Във връзка с нейното име се намират думи като Секрет (Секурит,Сигурат,Шегорат), т.е. Съкрит (Скрит,Закрит), Заград (Заграден, Закрит [Затворен]) и Сграда (Сигората, Секурита, Съграда, Заграда).
е) Сигор = Сигорат (с древния суфикс – АТ), т.е. Съгарод (Съ-город, Съград) или Нещо съградено (Нещо сътворено а оттам – и думата Зикурат [Сигорат]), което още веднъж доказва,че този термин се отнася за Богинята на творението (Съворителката на живота, Богинята Майка), а не за някакво говедо или вол.
ж) Сикхара (=Сикора,Шегора): “Връх” (в санскрит). Планинските върхове са изградени от камък или почва (земя), затова често са свързвани с Богинята-Майка и нейни храмове са изграждани на тях.
з) Сакрум (в лат.език – “Свят,Свещен”) = Съкровен (Закриван, Прикриван от посегателства) или директно Сакрен (Сигорен, Шегорен) и Сигорум (Сигорен).
и) Жугар (оттам нашата диалектна дума Жугам [Живея]). Това отново насочва към Богинята дарителка на живот, понеже Жугам = Жувам (Живим,Живеем: прех. Г-Х-В).
Ето как става ясно, че названието Шегор може да се отнася само за годината и месеца на Богинята Майка (Земята), чието небесно тяло е Луната а свещените й животни са бик,вол, говедо, крава. Това се доказва лесно: в древен Египет свещения бик Апис носел на главата си Лунния сърп или диск (Майката Земя), понеже е нейно свещено животно:
Египетската Богиня Майка Хатор (богиня на радостта, женствеността, майчинството, плодородието, живота и чуждите земи, т.е. на Земята), наричана още Херу (Хера,Тера, Вера) също е изобразявана от египтяните като крава, носеща лунния диск между рогата си:
От друга страна земята винаги е давала чувство на сигурност у хората,затова в древен Рим я наричали още Секуритас (=Сигоритас,Шегоритас) и я определяли разбира се като Богиня на плодородието. На фона на вечно разлюлените морета и на дъждовното,ветровито или гръмотевично небе земята и образуваните в нея естествени пещери били единствените мяста, където хората можели да намерят траен подслон и сигурно убежище, затова техните жилища често били вкопавани под околното ниво и наричани ЗЕМЛЯНКИ, а отгоре били покривани с плочи от камъните (=хемините,хумините), които пораждала земята.
Думата Сигур (Надежден, Верен, Заслужаващ доверие) днес е обявена за гръцка, но тя не е изначално такава понеже в гръцкия език е нарицателно, произхождащо от староБългарската дума Сигор (Шегор, Сакар), приета за название на Богинята Земя (Богинята Майка) и имаща същото значение. Римския вариант на думата – Секур (от името Секуритас) показва, че тя е изначално индоевропейска (т.е. Българска) и е ползвана едновременно от много племена, които с течение на времето станали отделни народи. Думата Сакара (Сигора) означава още Сакра (Свещена) – на нея е кръстена пустинята Сахара (Сухара – Сухото място), понеже Богинята Майка била богиня на изначално сухите неща – земя, скали, камъни, метали (Мат-ари: Добити от земята) и пр., но думата Сакар (Сигор) означава още Сокар (Сок-ар, Осемененият), понеже Сок = Сос (Сой, Зай) и Сом (Сем, Семе или в съвременен вариант – “Сперма”). Връзката на думата Сокар (Сакар, Сигор) с думата Семе се демонстрира добре от другите имена на Богинята Майка:
-Земя (Семя, Семе, Семейната, Семенната), Зима (Взима, Взимаща, т.е. приемаща телата на мъртвите, приемаща семето на Бога Баща и посевите на земеделците).
-Земля (Земела, Семела), т.е. Семера (Семаря,Осеменената), откъдето идва днешната дума Семейство (Семенство).
Терминът Шегор е известен и на Шумерите (най-древен доиндоевропейски клон на Кимерите) – у тях той означава “Короната на Инана” (Богиня на любовта, почитана по-късно и като Богиня Майка), затова се превръща в атрибут и определител на самата Инана (О’Нана, О’Мама), известна на римляните под имената Анона и Юнона. Шумерите имат и календарен термин “Шегур-куд” (Месец на жътвата), посветен както можем да се досетим на Богинята на плодородието (в Рим тази функция изпълняват Секуритас,Анона и Юнона), сиреч на Богинята Майка.
От Българския календарен термин Шегор (Сигор) произлизат множество прочути лични имена в Русия, Полша, Гърция, Арабия и другаде: Игор (Сигор), Егор, Сикор, Шикор (оттам полските фамилии Сикорски и Шикорски [= Шегорски]), Закар (Захар, Захари), Шакир (Шикер), санскритската (заимствана от ромите в Индия) дума Шукар (Хубав, Плодороден), гръцкото име Сократ (Закрит, Заград) и пр. От същата дума произлиза името на днешния град Угърчин (Игорчин, Угар-син, Сигор-син), както и на древните градове Угарит (Шегорит, Зикурат) и Сигор (библейски град, в който се заселил Лот след разрушаването на Содом и Гомор), а “тюркската” дума Сиджир е източносакски диалектен вариант на същото божествено име, обозначаващ свещеното животно на Богинята Майка.
3. Сомор:
а) Сам-ар (Самото същество, Самотния [Единичния] бог, Той Самият, Сама бога) и Сам Яр (Ярей Самият, Арей Първият). Кой е Сама бога става ясно от другите негови названия: Един = Ведин (Богът на Ведическите племена), Водин (Один, Адин = Един, Войин = Воин): Богът-водач, Вотан (Бог на войните, бурите и конфликтите у древните Скито-Български племена). Това означава, че Сама бога или Один (Адин, Адам, Ведин) е самият Марс, който бил роден по волята на Световния бог преди всички други богове и отначало съществувал сам сред хаоса (безпорядъка), създаден от самия него, понеже Хаос = Харос (Херос, Йерос, Арес).
Днес познаваме няколко лични имена, произлизащи от неговото календарно име: Само (древен Български княз от VII в.), Семо (виж фам. Семови), Амо, Емо, Симо и пр. В тясна връзка с него е името и на Келтския (Белгийския) бог на войната – Камул (Самул, Самур: с прех. К-С и Л-Р), както и нашенското название Кумир (Сумир). От него произлиза и думата Всемир (В Сомор), с която се обозначава светът, чието начало е поставено от Бога на бурите и конфликтите, тясна връзка с когото имал разбира се Дионис.
б) Сем-ар (Семе същество, Семето, т.е. Родоначалието на всички богове от Седморката). Родоначалник на боговете в нашата Седморка разбира се е Марс (Арей), затова бил известен още под имената Один (Адин, Единствения, Изначалния бог) и Водин (Ведин) – Водача на Седморката, Първородния бог.
в) Осмор (прех. СО-ОС), т.е. Осмар (Осмия бог). Защо Марс е Осми бог? Защото при броене по “Розетата” той по дефиниция е пръв, но при продължаване на броенето след изреждане на първата седмица става осми, после 15-ти, 22-ри, 29-ти и т.н.
г) Комор (прех. С-К) = Кумир (Кумил), а Камул е популярно име на бога на войната у Келтите, чието главно племе се наричало Белги.
д) Сумер (Шумер, Кимер) което значи, че Шумерите (древно разклонение на Кимерите) са част от Марсовите (Дионисовите) племена, отделила се от общия народностен масив далеч преди появата на Четвъртия Дионис от което можем да предположим, че неин водач е бил Първият,наричан още Праматий (Прометей, Прамайката) и Пръватий (Пръвият).
e) Сумар (Сума-Ар): Сумарният бог, Праотецът на всички богове, който може да се прероди във всеки друг бог от Седемте.
От това название на Марс в нашия език са останали редица лични имена като Семо (виж фам. Семови), Само, Амо, Симо и пр., както и името на гр. Сомовит (Само вод, Само вожд).
4. Герман (Грум, Ерми?), Зиез (?). Тези възстановени имена все още са предполагаеми и дискусионни, а дали някое от тях е вярно – бъдещето ще покаже. “Анализът” сочи, че всички тези думи имат връзка с Хермес:
а) Герман = Гърмен (Гръмин, Бог на Гръмотевиците). Малко хора знаят, че Българите имали не само Гръмовержец (Бог произвеждащ гръмотевици, Богът на небето), но и Бог на гърма (т.е. Бог на самата мълния или гръмотевица), който бил подчинен на Гръмовержеца, но бил аватар на него и на Слънцето.
б) Грум = Гръм, а Хермес освен всичко друго, ако не и най-главното бил и Бог на гърма, понеже Хермес = Гермес (Гърмес, Гърмеж).
в) Ерми = Герми (Гърми), Херми (Херме, Герме).
г) Зиез = Зиец (Заец, Заек). В Анонимния латински хронограф пише за Зиези, от който са Българите и мисълта, че това име може да е свързано с Хермес идва от думата Заек, обозначаваща едно от неговите свещени животни. Анализът на тази дума показва, че Заек (Заец) означава Знаек (Знаец, Знаещ), а също Зайец (Зайез, Зиез, Зауц) и Забек (Забег, Забягващ, Побягващ), а това определено насочва към Хермес, който бил покровител на занаятите, търговията, четмото и писмото и до голяма степен олицетворявал движещите сили на вселената, най-атрактивна от които за древните хора бил Гърмът. Каква роля има заека в митологичните истории за Хермес тепърва ще се установява но Календарът показва, че такава връзка определено е имало и е възможно заекът да е получил името си от неговите многобройни епитети. Това обаче не е сигурно, понеже другото име на Зиези е Зийевус (Зйевс, Зевс), т.е. Юпитер, а древните хора определено не са бъркали, нито смесвали Бога на гърма с Бога на небето, макар у гърците те да били единосъщни.
В Българския език има доста имена и названия, свързани с Хермес – Герман (включително фам. Германови), Джерман, Гърмен, Чирмен, Ерма, Ерми, Ермиар, Ирник и пр. За култа към него свидетелствуват и писмата на Борис І до папата в които пише, че Българите били свикнали да се къпят в сряда и петък именно заради Хермес.
5. Верени (Берени):
а) Варуна (индоарийски Бог-Гръмовержец).
б) Перуна (Перунъ: име на “славянския” гръмовержец). От него в Русия, Чехия и Сърбия почти няма езикови остатъци но в Украйна, Южна Азия и България (включително древна Тракия) такива има предостатъчно.
в) Барани (Баранъ) – “Овен” в Украйна: страна, която носи името на древните Укри (Угри, Бугри). Това показва, че свещено животно на Зевс (Юпитер) у древните Българи не бил драконът (крокодилът), понеже крокодили в обозримата история не са обитавали Припонтийския регион, а овенът. Затова рисунките, в които нашият календар по китайски образец се представя с дракони трябва да бъдат коригирани и на мястото на драконите да бъдат сложени овни. Нашите деди били практични хора и включвали в календара си само реални животни а не митологични – митологичните дошли най-вече с Будизма, а реалните фигурирали в Календарното изначалие открай време.
г) Варан (Варанъ) = Гущер, Крокодил (в Южна и Югоизточна Азия, които били зони на разпространение на Будизма). Индийският бог Варуна както можем да очакваме бил изобразяван яздещ върху крокодил, понеже неговото свещено животно в Индия било дракон (крокодил):
д) Перин (име на “пра”-Български военачалник).
е) Пирин (Перин) – име на наша планина.
ж) Перуника – име на цвете,посветено на Българския култ към Зевс.
з) Береника = Вереника (Вереница) и Бараница, ще рече Юпитерова. Показва ясна връзка с едно от имената на Зевсовата съпруга – Вера (Хера, Тера, Сара) – Богиня на семейната вярност, откъдето идва нашето Вереница (Годеница, дала обет за семейна вярност и за изпълнение съветите на Вера [Хера] пред своя годеник).
и) Вероника (женско лично име, произлизащо от формата Береника). Днес всеки народ го превежда таска, както на него му изнася което значи, че Българското тълкувание на това име не е нито по-лошо, нито по-долно от другите му тълкувания.
й) Барен (Българска благородническа титла в Източна Европа) = Барон (същата титла в Западна и Централна Европа), чието значение е “Юпитеров наместник, Водач на народа”.
к) Берон (наше фамилно име).
л) Бурен (Буреносен, Гръмотевичен).
м) Веринъ (Мъжът на Богинята Вера). А Богинята Вера в нашата древна митология е Хера у гърците, Тера (Земя) у римляните, Тара у индоариите и Сара у евреите). Съответно, мъжът на Вера (Тера, Богинята Майка) е Зевс (Юпитер, Богът Баща, Гръмовержеца).
6. Дилом:
а) Дивльон (Девлин,Девин т.е. Венерин [На Богинята-Дева]). Названието Дева (“Ева”) означава Дава (Даваща любов и секс) и Дива (Божествена или Намираща се в първичното недокоснато от мъж състояние,в което е родена по Божия повеля).
б) Дилян (оттам – личното име Диляна и името на цветето Дилянка, което имало широко приложение в старата народна медицина а според поверието освен всичко друго засилвало и половата мощ,която е жизнено необходима на всички добри любовници).
в) Дильон (Делин, Дулин), т.е. Божествена съпруга на Делителя (Двойния, Разделения бог, Надделителя, Делеещия [Надделяващия] бог).
г) Гален (с прех. Д-Г) = Богинята,която я галиш и любиш.
д) Долен = Богинята, чиито месец и година се намират отдолу (в долния край) на цикловия календар и на “Розетата”.
е) Жильон (Жилен,Жилещ) – Месец, в който най-много хапят (жилят) змиите. Това е най-вероятно обяснение на загадката защо змията е свещено животно на Венера (Вечера, Вещера). Знаейки в кой месец змиите са най-агресивни и най-много хапят, хората избягвали да излизат навън,седели си предимно у дома и се отдавали по-често на любов. Продължителното седене у дома понякога причинявало глад, но значително намалявало смъртността от онези злополуки, които съпровождали дългите походи извън дома, затова на змията били приписвани и лечебни качества.
ж) Дилон (Илон) – оттам името Илонка (Еленка, Илинка), Деленъ (Делена, Елена, Гелена, Галина, Калина и пр.- имена на Богинята на любовта, получени чрез прехода Д-Г).
з) Дилон (Дион – с отпадане на “Л” между 2 гласни както в Белоград – Београд [Белград], Боляри – Бояри и пр.), т.е. Дилан (Дилана, Диана, Диляна).
и) Делен (ОтделЕн от Адам [Адин, Один], т.е. от Марс) – оттам и царското име Делян. В нашите древни легенди, които евреите заимствали или препотвърдили във Вавилон, библейската и древноезическата Ева (Дева, т.е. Венера) била “отделена” от Адам (Адин, Один) и по-конкретно от неговото ребро (рубло, либро = лабрис). По все още спорна причина нейно свещено животно била змията, затова в минойските дворци, построени от Белазги (Пелгари, Белгари) се намират статуетки на богини със змии и с предизвикателно разголени гърди, т.е. с външен вид, който е характерен както за Богинята-Майка, така и за Богинята на любовта, която е ранно (младежко) проявление на Богинята Майка:
Връзката на Богинята Майка и на Венера (Веча, Веща, т.е. Афродита) със змията била добре известна на народите в Стария свят, затова гръцкото й име “Урика” означава “Турика” (Терика, Терица = От Богинята Тера [Земя, Хера, Вера]), а Библейската Ева (староеврейско и вавилонско олицетворение на Богинята на любовта) често е изобразявана с онази Змия (Зъмя, Земя = Криеща се в земята), която й помогнала да съблазни Адам (мъжа):
Вероятно по тази причина египетския йероглиф, изобразяващ змия е имал звукова стойност Д или ДИ, представлявайки първа сричка от думата “Дилом” (виж долу вдясно):
Месецът на Венера в нашия календар (юни-юли), обозначаван в старо време и като Сърпен според някои означава “Месец на жътвата”, но от това негово име произлиза латинското название на змията Серпент (Сърпенит = От месеца на змията) така, както от името Дилом произлизат тюркските имена на змията Джилан и Давлан. От този календарен термин произлиза нашето лично име Дило (виж фам. Дилови), както и “иберийското” (готско) име Дилма (=Дилома), носено от онази наша сънародничка, която стои начело на Бразилия в момента.
7. Именшегор. Този термин очевидно е двусъставен и съдържа две думи – Имен и Шегор. Какво трябва да е значел терминът “Шегор” вече установихме в т.2 и задачата ни сега е да открием за думата “Имен” такова съотвествие, което хем да има връзка със смисъла на думата “Шегор”, хем да отговаря на принципа, за който стана дума по-горе сиреч да се доближи до някой от епитетите на бог, чиито “прерогативи” са близки до онези на богинята, скрита зад термина “Шегор” без да е напълно идентичен с нея. Този бог може да е бил само Сатурн, който единствен от Седморката има голям брой допирни точки с Богинята Земя като Бог на нощта и на подземния свят, чийто свещен цвят бил черният.
Думата, с която обозначаваме черния цвят днес достатъчно красноречиво говори за това: Черен (Чрън, Црън) = Крън (Крон), т.е. Сатурн, а съкратената й форма Чер означава Кър (Кир), т.е. Земя и Кил (Ил, Кал), т.е. пак Земя. Значи връзката между Сатурн и Земята (Шегор) е несъмнена – остава само да изясним как първата част на този календарен термин а именно думата “Имен” ще ни насочи към Сатурн:
а) Имен = Ямен (Димен, Тъмен), с което целият израз “Имен Шегор” придобива значението Ямен (Димен, Тъмен, Подземен) Сигор (Угар). Думата “Яма” означава “Дупка” и “Гроб”, а Сатурн както знаем е бог на подземния свят. “Подземният бог” Сатурн е Тъмен (Димен), понеже в подземния свят е вечна тъмнина и по тая причина негов свещен цвят е черният (тъмният).
б) Яма (индуски [индоарийски, ведически] бог на смъртта, т.е. на подземния свят).
в) Имен = Онен (Конен – с възст. на І-та съгласна), ще рече “Бог, чието свещено животно е конят”. Скитските племена считали, че конят откарва душите на мъртвите в отвъдния свят,затова в месеца и годината на Сатурн на мястото на неговия месец често бил изобразяван кон, както се вижда от Будисткия календар.
8. Пасх (Песах) – този термин е възстановен и на този етап все още предположителен но други изследвания, за които ще е нужна отделна статия сочат, че най-вероятно е напълно достоверен. Той има достатъчно Български аналози и значения:
а) Пасу (Паса), Пасий – думи, с които били обозначавани овцете, овните и овчите стада в някои индоарийски езици (вкл. согдийски и Български) като не забравяме, че свещено календарно животно на Слънцето в конкретния случай била именно овцата.
б) Весак (=Весах, Песах) – дума, с която Будистите обозначавали рождения ден на Буда,който варира подобно днешния Великден и е по същото време като него но съвпада като време и с месеца на Слънцето, чието свещено животно била овцата. Рожденият ден на Буда не бил избран случайно – той съвпадал със стария, известен от незапомнени времена “рожден ден” на Слънцето или денят, в който се прераждал (възкръсвал) Слънчевия бог.
Затова старите пра-евреи, бидейки ортодоксални езичници чествали деня Весах (Песах, Пасх, Пасха) като свой празник на Слънцето и като такъв го свързали с Изхода (Освобождението) от Египет. Най-вероятно те познавали този празник още преди да побягнат към светите земи и го избрали като възможно най-удобния ден, в който по предварителна уговорка да се съберат заедно и да тръгнат по дългия път към свободата. Това станало възможно, понеже фараонът явно се съобразявал с празничните дни на своите служители и роби и за всеки техен голям празник им отпускал (пускал,пасхал) по 2-3 свободни от трудови повинности дни,за да могат да празнуват. Тия свободни дни свършили добра работа на евреите, които,тръгвайки още в първия от тях, успели да наберат добра преднина и да се укрият нейде из пустините, преди основните сили на фараона да са ги усетили и да са ги натоварили с поредната им трудова задача.
в) Паск (Пуск= Пускане [Начало] на деня или по-вероятно Спуск [Спускане, Залез] на слънцето).
г) Спаск (Спас, Денят на Спасението, Денят на Спасителя [Пазителя]), като се има предвид, че в най-древния ни език Х=К(Г), а С=К=СК=КС. Изгревън на Слънцето се считал от древните за спасение от тъмнината и хладината на нощта, както и от терзанията,които причинявали нощните (злите) духове, затова Слънцето, често асоциирано с Дионис и Орфей, било считано за Спасител от древните езичници. Това се подкрепя от най-старото (Българското) значение на името Христос, а именно Хръзитос (Хръзит,Кръжит = Слънце, с отпадане на гръцкия суфикс “-ос”).
д) Пасх (Паск) = Пак (Пек, Напичане: понеже Х=К=С=СК=КС) ще рече Напичащия (Затоплящия) бог- епитет,който отлично пасва на Слънцето.
От календарния термин Пасх в Българския език са останали личните имена Паско и Паскал, а вероятно и името Спас. Същият термин е познат в Согдийския календар под формата Пасий, а в православната църква- под формата Паисий.
9. Тох– този термин обозначава Богинята Майка и има много значения,както и би трябвало да е:
а) Тов (прех. Х-В както в Духна-Дувна, Чух те-Чув те, Маха-Мава и пр.) или Тов-Ар, ще рече Товар (Натоварената,Забременената) – епитет, който отлично пасва на Богинята Майка или на Засятата (Оплодената) Земя (Луна).
б) Тих (Тохъ = Тиха): Богиня на тишината,а тишината е една от най-важните характеристики на сигурността), т.е. “Мълчалив като риба” което говори, че рибата навярно е била едно от свещените животни на Богинята Майка. Това се потвърждава от факта, че Зодия Риби в Сидерическия (реалния) зодиак съвпада напълно с месеца на Богинята Тох (Тохъ, Тиха). “Тиха” означава още Покорна (Покоряваща се на мъжа си), т.е. Жена,която от свободно моминство е преминала към ангажиращ брачен живот и не позволява “волности” на никой друг освен на своя съпруг (съвпряг).
в) Теш (Тешителката,Утешителката) – оттам е названието на числото Десет (Десят, Дешат, Тешат, Децат: “Раждаща деца”), понеже Богинята Майка при броене по хода на “Розетата” е десета поред и задължително ражда деца,след като е утешавала мъжа си.
г) Теж (Тежък, Тежест, Тежащ) – то иде да обозначи едно от основните качества на камъните (скалите, канарите) и на земната маса, които езичниците считали, че са плът на Богинята Майка (Земята). Този епитет в очите на древните обаче напомнял най-вече за бременността – едно от основните качества на Богинята Майка (Земята), затова народът някога наричал бременните жени “Тежки” за да подчертае, че те са обременени (забременени) с допълнителен товар. Небесно тяло на Земята както знаем била Луната, а “латинската” дума Луна означава Лоно (Вътрешност,Вагина),Лена (Елена,Хелена) т.е. Галена (Галина),Калена (Кална) и Калина (Богиня на калта, т.е. на земята). От думата Кал произтича името на “индуската” богиня Кали (богиня на смъртта и подземния свят), чието име означава просто Калъ (Калната, Земната). Често е смесвана с Богинята на любовта понеже едната произлиза от другата като се преражда в нея, а в древната ни религия влизането в брак на Богинята Мома (Венера, Вещера) с Марс (Марес, Арес) я превръщал в Богиня Мама. Българската дума за Луна е Месец (Мензец), която означава Мекец (Макец, Матец, Майчин: прех. С-К). Оттам е “латинското” Мензес [Мензис = Менсец, т.е. Месец или Майчин]).
д) Тог (Тогъ: с прех. Х-Г) = Тегоба (Тогова,Тохова), Тегло (Обремененост, Забремененост), т.е. Тег (Тех) плюс суфикса -ЛО (-ОЛ).
е) Ток (Тек), т.е. Потичане (Начало) на годината и Календара. И понеже такова начало (Теку, Текъ, Токъ) вече установихме ще трябва да добавим,че месецът (годината) на Богинята Майка (Луната) несъмнено е водел календарния цикъл епохата на Матриархата, но после бил заменен с месеца (годината) на Слънцето. Това навярно означава, че най-старите човешки календари са били лунни, а по-късно от тях са се явили слънчевите и смесените.
ж) Таш (турска дума – “Камък”). Тя без съмнение произлиза от нашите дума Теш (Тешителката), Тох (Тех – Утехата) и Теж (Тьож) – Тегло,Камък, Земна маса.
з) Тегло (Техло, Тохло), Тегоба (Тегова, Техова, Тохова).
и) Тухла (“латинска” дума) = Тохла (Направена от земя), Тохра = Тох-аря (Тох същество: прех. Л-Р), Тугла (Тегула: прех. Х-Г,Тегло) – виж “тюркската” дума Таш (=Теж, Тьож),означаваща Камък (Земя). Думите за камъни в нашия език също са показателни в това отношение:
– Камък (Камик, Камен) = Замък (Замик, Земяк, Земен) – Направено от земни валове или от камък укрепление; Хамък (Хемяк, Хумяк) – Направен от Хума (Хумус).
– Канара = Хунара (Хемаря, Хумаря), т.е. Образуван от Богинята Майка.
– Скала = Сакала (Сакара, Сикора, Сигора, Шегора и пр.): с прех. Л-Р.
й) Тюхе – гръцка богиня на плодородието, щастието и благоденствието, наричана още Тихи (Тихъ, Тохъ).
к) Тха (върховен езически бог на кавказкото племе Адигеи [Черкези, Черкаси]), чиитго “прерогативи” имат несъмнена връзка с онези на Богинята Майка.
л) Тух = Тут (прех. Х-Т) а “Тут” е богиня на Луната в древноегипетската религия.
м) Туф (=Тух): название на вид вулканична скала.
н) Ток (=Тох): вид женска шапка в Русия, носена навярно само от омъжени жени.
о) Точ = Тач (Тача), т.е. Почитаща съпруга си.
п) Тъч (Тъча, Изтъкавам, Занимавам се с тъкане). Тъкането е чисто женско домашно занимание, което се изпълнявало не от девойките, а от омъжените жени.
Тук виждаме, че мястото на Луната (Богинята-Майка) в “Календара” е заето от термин, който няма нищо общо с азиатските маймуни,при които ни отпращаха тюрколозите а по-скоро се свързва с рибите – животни, включени в класическия зодиакален календар. Затова тук е мястото да добавя, че Седемте главни богове на древните Българи са имали календарна връзка с някои определени животни но тя е различна от онази, която ни се насаждаше досега и нещо още по-важно: част от тези животни са съвпадали с изобразяваните в досега известните варианти на календара ни, а друга част не са. Така било и в този случай – широко погледнато нашата Богиня Майка била свързвана с маймуните само в Индия и Китай а в палеопонтийската прародина на Българите била свързвана по-скоро с костенурката, жабата, пчелата и рибите, от което класическият календар заимствал своята “Зодия Риби”. От названията на тази богиня произлиза и индоарийската дума Маймуна, която означава Маймина (Мамина, На Богинята-Майка принадлежаща), а месецът на Зодия Риби в общи линии съвпада с Месеца на Луната (Земята) у Българите, които при неговото настъпване започвали земеделската си работа.
От този термин в нашия език произлиза личното име Тихол (Тохол=Тохор, Тох-Ар) – виж фам. Тихолови, фамилното име на цар Константин I Тих (1257-1277 г.), “арабското” име Тахир и етнонима Тохари (Тох-ора). Възможно е той да има отношение към образуването на загадъчното име Ави-Тохол (Сави-Тохар), макар че за неговото значение могат да се изкажат още няколко интересни идеи. От същия термин в немския език е останала думата Тохтер (дъщеря), чието буквално значение е То.х-дар (Дарена [Родена] от Тох). “Тохтер” има пряка връзка с древната Българска дума Доштер (Дочер) и показва как звукът “Х” в този термин може да преминава в “Ш” или “Ч”, с което се получават други негови значения като Тош (Теш,Таш) и Точ (Тач, Тача, Тъча).
10. Дван:
а) Двайн (Двойн,Двоен), т.е. Марс. Защо древните езичници го считали за Двоен бог? Вероятно защото се наложило Световния (Всеобщия) бог да вземе от него една част (ребро, рубло, лабро), от която да произведе вторият бог на Божествения цикъл – Венера (Дева, Ева), за да могат те двамата (той и “реброто” му Ева) да образуват първата брачна двойка.
б) Дивен (епитет на Марс-Арей).
в) Дуван (Духащ – Бог на бурите и лошото време, респ. Бог на хаоса и конфликтите).
г) Дванъ (Двин, Двину). Тази дума е добре позната в руския “език” (диалект) и днес, а в най-древния си смисъл тя означавала Тласкам, Удрям, Бутам, Размествам, Проявявам агресия и оттам – “Движа се” (Раздвижвам всичко около мен) – епитети, отлично подхождащи на Марс.
Че древните са считали Марс за двоен бог се потвърждава от някои особености на близкоизточните езически религии. Персийското и индоарийско име на Марс най-често е Бахрам (Бикрам) – царско име,разпространено сред перси и арменци, което означава “Победоносен”. Цар Бахрам в Персия бил наричан още Варахран и Врам: във връзка с него са еврейското Аврам и арменското Арам (Арян, Ариан, т.е. Марсов). Съответно на това,Ангелът на победата у древните евреи носел името Бахрам и бил покровител на… Зодия Близнаци!
От персийското име Бахрам иде “тюркското” (източноскитско) название Байрам, свързвано най-често с арабския Рамадан (Рамазан) – девети месец на ислямския календар, докато у нас този месец е бил десети. Арабите са го заимствали от нашия месец на Марс както сочи неговото име,понеже Рамадан = Раматин (Праматин, Пръватин, Прометеин) или Първи Дионис (Първи Марс). Личното име Ваграм (Вихран, Бахрам) в древна Персия се тълкувало и като “Стремителен тигър”, затова в Източния вариант на нашия календар месецът на Марс е обозначен с животното Тигър, което не се срещало в най-древните Български земи.
11. Етх:
а) Шетх (Шет – с пропускане на долавеното “Х”), т.е. Шетащия бог (Хермес).
б) Етк (Метк, Меткащия светкавици).
в) Ветк (Светк, Светкащия), а това ни насочва отново към Хермес, който хем е Шет (Шетащ, Постоянно движещ се), хем Метк (Меткащ мълнии-стрели) и Светк (Светкащ). Кучето очевидно било негово свещено животно и Скитските племена, които станали родоначалници на първите тюрки добре знаели това, поради което в чест на Хермес принасяли в жертва кучета и понякога наричали кучетата с онзи негов епитет, който е употребен конкретно в “Календара”, а именно Ет (Етх) и Ит (Итх). В по-късно създадения будизъм обаче не можело да има друг бог освен Буда, затова будистите заменили боговете от календара на старите Саки (Скити) с техните свещени животни и измислили легендата за животните на Буда. В нашия календар било възможно кучето да бъде заменяно и с чакал, понеже Чакал = Чакар (прех. Л-Р), т.е. Чукар (Чук-ар, Чукащия бог), който понякога е Зевс, но в повечето случаи е Хермес.
г) Едх (Адху) – “иранска” дума в санскрит,означаваща “Пламтящ, Горящ, Светещ” и добре характеризираща качествата както на Слънцето,така и на светкавиците (мълниите), които са основно проявление на истинския (Българския) Хермес (Гермес, Гърмеж). Затова в определени случаи тя може да се отнася и за слънцето, понеже някои Памирски народи обозначавали с нея слънцето в зенит, споменато тук под термина Пасх (Песах).
12. Дохс (Докс):
а) Дукс (в латинския език – Дук т.е. вожд, водач, херцог).
б) Дуч (Дуче) = Вожд, Водач.
в) Дож (Дуж, Вож, Вожд)
г) Дух (КС=С=К=Х): виж и християнския Свети Дух. От Българската дума Дух и нейния диалектен вариант Дув произлиза гръколатинското Дев (Див), гръцкото Диас (Диос,Дивос), новогръцкото Теос (Деос) и днешната Българска дума Дав (Даващ).
д) Дос (в алб.език – Свиня). Получено е от думата Дохс след отпадане на добавеното “Х”, понеже свинята (глигана) е едно от свещените животни на Юпитер.
Думата Докс (Дукс, Водач) съответно не е латинска, а “индоевропейска (Българска), понеже нашите деди никога не са заимствали думи от латинци,гърци,тюрки или евреи, имайки свои собствени имена и думи за всяко явление, с което в течение на хилядолетията са се сблъсквали и по-скоро е тъкмо обратното: латините (людините, лидините) като потомци на древни малоазийски Лиди (Люди, Лидийци) са заимствали много думи от нас. Това се доказва лесно – “латинската” дума Дукс като титла на някогашния венециански държавен глава си има средновековно съответствие Дож, което е вариант на “славянската” (Българската) титла Вож (Вод, Вожд). Титлата, носена от държавния глава на Венецианската република например е изписвана върху стари монети като Дукс (DUX), но най-често е изговаряна като “Дож”:
Древните Българи познавали добре думата “Дукс”, понеже освен за епитет я ползвали и като титла. Средновековния историк Павел Дякон пише в своята “История на лангобардите”, че Алцек, който пристигнал в Италия със своите Българи през втората половина на VII в., носел точно тази титла:
“…На самия Алцек пък (Гримуалд) променил титлата и вместо Дукс (вожд, принцепс [първенец]) наредил да го наричат Гасталдий (областен управител). И до днес (в края на VIII в.) те живеят на тези места, както ги споменахме (Сепино,Бояно,Изерния и пр.)…”
Затова думата Дукс има още едно важно значение на Български. Нейната форма Дук, която западноевропейците ползвали, знаейки че КС=СК=С=К означава още Диг (Дигнатия, Издигнатия [върху щит], Високопоставения). Тя произлиза директно от Българската дума Дигам (Издигам над останалите), затова е възможно титлата Дукс, употребявана като титла и епитет, да е съкращение на израза Дукас (Дук-из, Диг-из, Из-диг, Издигнатия) така, както подобната й титла Канас (Канз, Княз) означава Кон-из (Из-кон, Изконен). Думата Вдигам, която употребяваме в днешната литературна норма означава Двигам (Придвижвам) и Водигам (Подигам), затова тя не е основна а съставна,като основната дума разбира се е Диг. Така разбираме, че титлата ДУКС не е нито гръцка ни латинска – тя не съществува в древна Гърция и в древния Рим а се появява на историческата сцена едва тогава, когато в нея активно се намесват Българите.
Епитетът Докс (Дукс, Дож, Вож, Вожд) пасвал добре на Юпитер, считан за водач и пастир на духовете (боговете), за което говорят и неговите стари имена: ведическото Дяус Питар (Девус Патер = Бог Баща, Йув-патер = Юпитер) и “иранското” Госпат (Господ), т.е. Гос Пати (Хос Бати, Конс Батъ) = Водач (Господар) на духовете (боговете). Освен на боговете Юпитер бил водач (начало) и предводител на 12-те месеца в календарната ни година, която започвала именно с него, но това ще бъде обсъдено в някоя от следващите статии.
Българските аналози на календарните ни термини не се изчерпват само с това – има и още но тези, които съм споменал тук най-добре отговарят на изредените по-горе условия, които ги свързват в логична последователност и правилен астрологически порядък. Те всъщност са толкова много, че на учените е било нужно само добро желание и малко повече усърдие,за да ги открият.
Старите казионни езиковеди обаче, като слепи последователи на деградиралата съветска школа не показаха дори следа от такова желание за съжаление,а това ме извади от търпение и ме провокира да им покажа колко са били невежи, сакати и глухи за родното и колко срамно са се изложили,обявявайки свещения Български език за жаргонен чувашотатарски а светлите ни деди – за мръсночерни изгърбени тюрки и разнокраки монголи. Вярно,че много учени опростяваха живота си, приемайки лъжите на онези преди тях за неопровержими истини и не със зла умисъл а поради безхитростна вяра, че всичко необходимо за откриване вече е открито и нищо от изнамерените данни не може да бъде променено и оспорено. Както виждаме от тукашното изложение обаче това съвсем не е така, а всичко писано в досегашната ни история за “пра”-Българите е било неграмотно четвъртокласно съчинителство, което трябва час по-скоро да бъде премахнато, преосмислено и пренаписано.
Работата, която предстои да се свърши е голяма и непосилна както за сам човек, така и за ограничена група от хора. Тепърва трябва да се намесва силата на държавната машина, за да бъдат установени и дефинирани всички детайли на обективната историческа истина, да бъде прекратено и ако щеш ликвидирано с брутални средства васалническото вредителство на ретроградната червена бюрокрация, новите знания да бъдат вкарани в учебниците и кадрите,които са учили по тях да станат улегнали възрастни, а това ще отнеме годините на две-три поколения. Плодовете, които ще берат онези след нас обаче ще са богати и ползотворни – светът ще се прекланя пред заслугите на България и с трепетно страхопочитание ще изучава обичаите на народа, който даде цивилизация и прогрес на света.
Автор: Ангел Ангелов (Щапаров – младши), shtaparov.blog.bg
Източник: shtaparov.blog.bg
