Дешифрирането на етимологията на името “българи” е един от най-сложните въпроси на изучаването на българското древно минало. Пътят, по който ние направихме дешифровката, ни дава основание да заключим каква е етимологията на името “българи” и как е граматично формирано самото име. То е свързано със старото име на кимерийците, както е предполагал още през 1865 г. Г.С.Раковски на с. 200 в своята книга „Българска старина”!
Нещо повече, ние потвърдихме тук семантичната връзка на името “българи”, с името на древните кимерийци. Изводите ни показват доколко грешни и непоследователни от езиковедска гледна точка са всички останали хипотези за произхода на името “българи”.
Според изследователя на българското езичество Анчо Калоянов теофорните имена на българското езичество са „капище, кумир и жрец“, както и техните синоними „требище, балван и влъхва“. Сведения за тях Калоянов открива в стари паметници, като „Отговорите на папа Николай до Борис І“, „Беседата против богомилите“ на презвитер Козма, „Синодика“ на цар Борил, апокрифа „Чудото с българина“ и др.
Основавайки се на руския учен Андрей Лвов (1905-1976), Калоянов сочи, че думата „кумир“ има алано-осетински произход. Това не е правилно. Трябва да добавим, че думата „кумир“ освен теофорен смисъл, е била иетноним. Още Милер извежда произхода на дума „кумир“ от названието на кимерийците (Миллер В.Ф. Осетинские этюды. – М., 1881., с. 125).
Според М. Артамонов, синдо-меотите в Приазовието са „остатъци от кимерийския съюз, ако не са собствено те кимерийците“ (Артамонов М.И. К вопросу о происхождении боспорских Спартокидов // ВДИ. – 1949., №1. с.34). Що се отнася до боспорско-кимерийската династия на Спартокидите, Артамонов смята, че „не е изключено Спарток да не е бил тракиец, дори по име“. Той смята че боспорската династия на Спароток е кимерийска, а не тракийска.
Трубачев извежда името „кимер“ от тракийското „kir(s)mar-io“ («черноморски») [Трубачев О.Н. К вопросу о языке индоевропейского населения Приазовья // Античная балканистика. – М., 1975. – С.42]. Етимологията не е успешна, предвид факта, че само на гръцки името на кимерийците е с „к“. Етимологията на Трубачев с основа («крсмр») игнорира този факт. В арменски, в грузински, в еврейски, на Бехистунския надпис в Персия и в асирийските клинописи името на кимерите е с „г“.
Според В.И.Абаев на името на кимерийците съответства осетинската дума „goumiri=gumeri“, а така също грузинското „gmiri“, което означава „герой“. [Абаев В. И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. – Т.1. – М.–Л., 1958. – С.530]. Според осетинският фолклор „goumiry“ били „великани“ и живеели в Осетия още преди легендарните нарти от Нартския епос.
Според В. Иванов името на кимерийците може да се изведе от хетската дума „gimra“ («степ»), а според И. М. Дяконов името им произхожда от авестийското „gwa-m-ira>gam-ir(a)“, със значения: „тези, които се движат“, „преден, подвижен отряд“…[Иванов В. К лингвистическому и культурно-антропологическому аспектам проблем антропогенеза // Ранняя этническая история народов Восточной Азии. – М., 1977. – С.11; Дьяконов И.М. К методике исследований по этнической истории («киммерийцы») // Этнические проблемы истории Центральной Азии в древности. – М., 1981. – С.97–98].
Значението на самоназванието на кимерийците, т.е. *gam-ir(а), което И.М.Дяконов тълкува чрез ирански като „преден, подвижен отряд“, Асколд Иванчик допълва, като обръща внимание, че такъв „преден отряд без обоз и жени“ трябва да включва корена „bal“, ако се вземе предвид скитския език. Превода на „конен отряд“ на скитски e засвидетелствуван в ономастиката (οὐαδτόβαλος) като „бал“ (А. Иванчик), освен това е съхранен и в осетинския, като „балц“ (Иванчик А. И. Об этнониме „киммерийцы“ //Acta Associationis Internationalis. Terra Antigua Balcanica VІ, Sofia, 1991).
Тази разработка на Иванчик бе приета от Дяконов. Тоест, значението на името на кимерийците на ирански, на скитски език звучи като „бал“. Изводът на Иванчик се потвърждава и от Прокопий Кесарийски от VІ в., който изрично пише, че „балан“ означава на варварски „боен кон“.
Сиреч, още от 1991 г. се знае много ясно, че същите *gam-ir(а), известни в VІІІ/VІІ в. пр.н.е. чрез асирийските клинописи, на иранският диалект на онези скити, които са преобладавали на територията на по-късните осетинци, са известни като „бал“, просто защото „балц“ на осетински е „преден подвижен отряд, без обоз и жени“.
Що се отнася до произхода на етнонима „българи“, за нас е видно, че именно скитите започват да наричат кимерийците (*gam-ir(а)), с името „bal“. Тоест, името на „кимерийците“ и името „бал//гар“, са синоними. Такива синоними са по-късно в българския език на Балканите в епохата на християнизацията „кумир“ и „балван“.
Формите „бал//ан“ (Прокопий), където „ан“ е ирански суфикс, „бал//гар“, където „Гар“ е местност в Предкавказието, посочена още през ІІ в. от н.е. от географа Птолемей и „бал//ван“, където „Ван“ е самоназванието на урартите, съхранено и в названието на езерото Ван в Армения, ни дават основание да заключим каква е етимологията на името „българи“ и как е граматично формирано самото име, в каква връзка е с древната кимерийска история и доколко грешни и непоследователни от езиковедска гледна точка са всички останали хипотези за произхода на името „българи“.
Кирил Милчев
Източник: letopisec.blog.bg
