Сувенири пазят ключа към тайната за ранната смърт на Наполеон
Наполеон доминирал в европейската история цяло десетилетие. През последните си дни като заточеник на остров Света Елена той така и не успял да избегне смъртта, защото човек от близкото му обкръжение организирал убийството му. Вече се знае кой и как го е погубил.
Наполеон Бонапарт издъхнал в 17.49 ч на 5 май 1821 г. на остров Света Елена в Южния Атлантик. След аутопсията му лекарите обявили, че причина за смъртта било „заболяване, водещо до рак“. Той бил с разклатено здраве и през последните месеци състоянието му непрекъснато се влошавало. Лекарите и слугите описвали над 30 симптома, проявяващи се в различни комбинации и по различно време: прекомерно напълняване, изчезване на окосмяването по тялото, отоци по краката, болки в черния дроб и стомаха, опадане на зъбите, кървящи венци, чувство на слабост в краката, намален слух, влошено зрение и постоянна жажда.
Десет седмици преди да умре Наполеон, италианският му лекар Франческо Антомарки пише: „Състоянието на императора, който се чувстваше доста добре на 21 февруари, внезапно се влоши. Суха кашлица. Повръщане. Чувство на парене в червата. Обща тревожност. Безпокойство. Парене, придружено от мъчителна жажда.“ На следващия ден положението е още по-зле: „Кашлицата стана още по-остра и болезненото гадене не спря до седем часа сутринта.“
Отчаяни, лекарите се опитвали да прочистят организма на пациента с помощта на слабителни и предизвикващи повръщане средства. След свръхдоза от слабителното каломел вечерта на 3 май той получил пълна парализа на мускулите и изпаднал в безсъзнание. По мнение на човек от обкръжението му, генерал Гратиен Бертран: „Той не можеше дори да преглъща.“ Императорът изпаднал в кома и починал два дни по-късно. Погребали го на остров Света Елена, а почти 20 години по-късно тялото му било ексхумирано и препогребано в Дома на инвалидите в Париж.
В дните около смъртта му и повече от 130 години след нея никой не поставил под съмнение медицинската диагноза: според историческите сведения той е починал от рак на стомаха.
И случаят щял да потъне в забрава, ако императорът нямал навика да подарява на слуги и гости кичури от косата си като скъп спомен. Много от тях били съхранявани като ценни семейни реликви. Но едва през 1955 г. някой се сетил за тях. Шведският учен Стен форшувуд тъкмо бил прочел публикуваните дневници на Луи Маршан, слуга на Наполеон, когато открил несъответствия в подробния хронологичен разказ за последните месеци от живота на императора. Ако той бил починал от рак на стомаха, както твърдели историците, защо тогава Маршан не е забелязал никакви симптоми на заболяването? И как така е бил с наднормено тегло, като болестта обикновено предизвиква отслабване?
Ученият бил уверен, че не бърка в преценката си, а списъкът с противоречия, отбелязани при аутопсията: големият брой очевидно несвързани с болестта симптоми, кратките периоди на подобрение и последващото влошаване на състоянието, наднорменото тегло, подутият черен дроб – всичко насочвало към съвсем различна от официалната диагноза. Ако тя се окажела вярна, щяла да пренапише историята – дотолкова драматична и обвързана с политиката била, че Форшувуд съзнавал абсурдността да бъде приета без категорични доказателства.
Цели 20 години ученият изследвал съхранени кичури от косата от Наполеон във Франция, Швейцария, Англия, Русия и Австрия, като му се налагало да убеждава всеки собственик да му предостави материал за проучванията. Анализирани били общо 140 проби, първоначално от д-р Хамилтьн Смит в катедрата по съдебна медицина на университета в Глазгоу, а впоследствие в Института за изследване на атомната енергия в Харуел – Англия. Резултатите не изненадали форшувуд. Образците принадлежали на един и същи човек, който бил погълнал голямо количество арсен. Била разгледана и хипотезата за случайно отравяне – например до фаталния изход да се е стигнало заради вероятността брилянтинът, използван от Наполеон, да е съдържал арсен, или да е вдишвал арсенови пари от зелената боя на тапетите в стаята си. Но образецът от коса, взет след смъртта му, разсеял всякакви съмнения.
Ключ към тайната
След смъртта на Наполеон през 1821 г. главата му била избръсната, а неговият слуга Луи Маршан прибрал снопче коса в един плик и го отнесъл във Франция. Кичурът, дълъг около 8 см, разказва за последните шест месеца от живота на императора. Количеството арсен, постъпило в организма в определен момент, може да се установи чрез изследване на химическия състав на различни космени участъци от корена до върха.
Извод на криминалистите
Съдебномедицинските тестове показват как се променя концентрацията на арсен в косата (и в кръвта) в течение на месеци. Ако е известна датата, на която е взет образецът, специалистът може да възстанови цялата дължина на косъма и да изчисли с точност почти до ден кога арсенът е попаднал в организма. Ако концентрациите се различават значително, отравянето от външен източник като тапети или брилянтин е изключено. Системният прием на отровата би довел до постоянни нива на абсорбирате и е малко вероятно да пострада само един човек.
Маршан грижливо съхранил в плик кичур от косата на Наполеон, отрязан точно след смъртта му. Косъм с дължина около 8 см, запазен от наследниците на слугата, се превърнал в неопровержимо доказателство за последните шест месеца от живота на императора. Колебанията в нивата на арсена били не просто съществени, а направо поразителни. По времето, когато средната концентрация на арсен сред населението била 0,08 части на милион, данните за Наполеон показвали между 2,8 и 51,2. И в някои моменти арсенът надвишавал над 600 пъти допустимата норма.
Ексхумацията на Наполеон
На 15 октомври 1840 г., 19 години след погребението, ковчегът на Наполеон бил отворен пред официални лица и бивши приближени. После тленните останки били пренесени от остров Света Елена във франция за препо- гребване с държавни почести. Капакът на ковчега бил вдигнат за две минути и се говори, че хората ахнали при вида на трупа. Въпреки че не било балсамирано, тялото било като на жив човек. Вярно е, че то било поставено в четири ковчега – два от дърво, един от олово и един от калай. Обяснението за това, че било непокътнато, било друго: арсенът, който убил императора, забавил и процеса на разложение.
Работейки вече с Уейдър, председател на Международното Наполео- ново общество със седалище в Монреал, форшувуд подредил хронологично записаните от Маршан и лекарите симптоми, после ги сравнил с анализа по дни на концентрацията на арсен в косата на Наполеон. Съответствието било удивително. С повишаването на количеството на отровата и симптомите се задълбочавали. По-ранните образци показали същото. Бавното отравяне е било извършвано на периоди по време на изгнанието му.
Но не арсенът причинил смъртта на императора, а лекарствата за облекчаване на симптомите. В месеца преди да умре той пиел лимонада с добавен в нея винен камък, с който се целяло предизвикване на повръщане. Днес виненият камък е известен като калиева сол на винената киселина. Тя е силно токсична и разяжда лигавицата на стомаха. Освен това, вместо да стимулира, всъщност потиска рефлекса за повръщане, като по този начин има обратен ефект и лишава стомаха от естествената му способност да изхвърля отровите.
Приблизително по същото време са давали на Наполеон и питие с вкус на портокал, комбинирано със слабителното средство каломел. Това вероятно го е довършило. Една от съставките на напитката е масло от горчиви бадеми – източник на циановодородна киселина. Каломелът съдържа живачен хлорид. В стомаха той се свързва с киселината от напитката и така се образува живачен цианид. Ако не се изхвърли от организма чрез повръщане, съединението уврежда стомашната лигавица и впоследствие причинява парализа на мускулите – точна картина на състоянието, наблюдавано непосредствено преди смъртта на Наполеон.
Бавна смърт
От гледната точка на отровителя бавното убийство с арсен било най-добрият начин за отстраняване на императора. При внезапна негова смърт истината можела да излезе наяве и да разпали републиканските страсти във Франция, а бъдещето на Бурбоните, върнали си трона през 1816 г., щяло да бъде изложено на риск от нова революция. Много по-безопасно било постепенното отравяне, за да може влошаването на състоянието да наподобява хронично заболяване.
Кой е виновен
Събраните от Форшувуд доказателства били достатъчни за специалистите. През 1995 г. Министерството на правосъдието на САЩ обявило, че резултатите от изследванията на косата „говорят за отравяне с арсен“, а Скотланд Ярд изказали същото твърдение.
Но години наред френските историци отказвали да приемат доказателствата от съдебномедицински изследвания, проведени в други страни. През 2001 г. Уейдър можел вече да разкрие, че образците от косата на Наполеон са били изследвани и от д-р Паскал Кинц в катедрата по токсикология на университета „Луи Пастьор“ в Страсбург. Заключението на Кинц не оставяло място за съмнение: „Имало е излагане на високи дози, подчертавам, на много високи дози арсен.“
Но кой бил отговорен за убийството? Само двама души за целия период на заточението му имали достъп до храната и напитките на Наполеон: неговият слуга Маршан и придворният му, граф Шарл Тристан де Монтолон. Безспорната преданост на първия и липсата на мотив го изключвали от заподозрените. А Монтолон имал свои сметки за разчистване – веднъж императорът го бил лишил от дипломатически пост заради сключения от благородника неравностоен брак. Изглежда, че на Света Елена съпругата му станала метреса на Наполеон. Монтолон бил отявлен роялист, в отлични отношения с крал Луи XVIII и с брат му, граф Д’Артоа, бъдещия Шарл X. В миналото графът вече се бил опитвал да убие императора, организирайки атентат през 1800 г. Д’Артоа спасил Монтолон от наказание, след като последният присвоил пари, предназначени за армията. Възможно е да му е намекнал за връщане на услугата, затова Монтолон, по настояване на роялистите, доброволно решил да последва Наполеон на остров Света Елена. Той търпял ужасното положение на изгнаник и унижението на рогоносец само за да постигне целта си: смъртта на императора.
Но как е действал? Той е имал достъп до личните запаси от вино на Наполеон. Арсенът няма мирис и вкус, следователно императорът не е усетил нищо. През октомври 2002 г. неговият потомък Франсоа де Канде-Монтолон писал на Уейдър, за да признае вината на своя роднина.
Наполеон веднъж отбелязал, че „от величието до абсурда има само една крачка“. Смъртта му, ако не е била всъщност абсурдна, представлявала жалък край на живот, изпълнен с величие, слава и епохални дела. А границата между величието и абсурда понякога е тънка колкото човешки косъм.
Тази публикация достига до вас със съдействието на Бойка Денева
Прочетете още: История и мит Сезон България