На „прабългарската” епиграфия не й върви от самото начало. След фалшивия прочит на т.н. Балшенски надпис, който впоследствие взе, че изчезна в небитието и веселяшкото четене от Веселин Бешевлиев на надписа „Тангра”, дойде ред да се занимаем с една дейност, наречена производство и дистрибуция на фалшиви артефакти, която притежава всички необходими харакеристики на бизнес занимание и препитание от хора, занимащи се професионално с поръчкова история на България. Става дума за прословутите два фрагмента от мраморна надгробна плоча от Плиска, намерени през 1900 г. от екипа на Руския археологически институт в Константинопол и описани от Успенски в специален раздел „Неизвестно писмо. Древни знаци” на известието от 1905 година. Двете плочи са намерени близо до малката дворцова църква. Размерите на по-голямата са 0.25 х 0.16 х 0.06 м, а на по-малката – 0.14 х 0.08 х 0.06 м., запомнете размерите на голямата. Характерна особеност на плочите са множеството следи от дребни наранявания на повърхността, в т.ч. и върху повърхността на кръста – впоследствие тази особеност ще причини сериозни главоболия на фалшификаторите. Еднаквата дебелина, видът и качеството на мрамора и намирането на близко разстояние на двата фрагмента, както и елементите по тях от релефен кръст са дали основание на Успенски да твърди, че те са части от една обща надгробна плоча.След намирането те са фотографирани сравнително качествено, описани са размерите, които поради неправилната форма на фрагментите отразяват максималната дължина, ширина и дебелина. Успенски изрично е отбелязал наличието и броя на една много специална буква/графема върху плочата, известна като „малък юс” от кирилицата Ѧ и дори е посочил мястото на всяка буква по голямата плоча. От какво е породен специалния интерес на учените към двата фрагмента? Тъй като изследователския екип (К. Шкорпил, В.Панчнко, Ф.Р.Лепер, Д.Айналов, д-р Бог. Елих) по всички събрани данни е приел, че малката дворцова църква (а следователно и Голямата базилика) се отнася към епоха, предшестваща дейността на Кирил и Методий и покръстването на българите, Успенски подчертава значението на двата фрагмента, като отделя няколко страници за: 1) произхода на славянското писмо и 2) разпространението на християнството сред българите. Това се подкрепя от факта, че изследователите са потърсили допълнително мнението на известния славист Ватрослав Ягич по темата. Ягич е заявил, че е необходимо да се почака намирането на допълнителни доказателства от този порядък, но също така е казал, че темата му е била позната и той на свой ред е показал на Успенски други „подобни фрагменти”.
Дойде ред да разгледаме оригиналната плоча. Ще се заниваме основно с по-голямата. Целта на публикацията не е разчитане на текста или коментар на досегашните интерпретации на учените. Последното упражнение е напълно безсмислено, тъй като учените са „разчитали” не оригинала, а фалшификатите. Основните понятия, с които ще рабатим нататък са: – лява и дясна страна, разделени от долната част на релефния кръст; – лява част от горе надолу – първи, втори, трети и четвърти ред графеми; – дясна част – един ред по-малко: първи, втори, трети ред графеми; – горен ляв, долен ляв, горен десен и долен десен ъгъл от плочата. За разположението на знака „малък юс” ще ползваме описанието на Успенски: „Той се намира на предпоследния ред от лявата страна и два пъти се среща от дясната страна и освен това се среща в началото, в средата и в края на думата”.
Да разгледаме и фалшивата плоча от книгата на Веселин Бешевлиев, „Прабългарски епиграфски паметници”, София 1981 г. За улеснение нататък условно ще я наречем „плочата Бешевлиев”.
Още от пръв поглед се забелязва, че трите малки юса са се изпарили и са превърнати в нещо друго, както следва: – Още от пръв поглед се забелязва, че трите малки юса са се изпарили и са превърнати в нещо друго, както следва: – Още от пръв поглед се забелязва, че трите малки юса са се изпарили и са превърнати в нещо друго, както следва: – този от лявата част – трети ред е превърнат в знак, който наподобява връх на стрела; – този от дясната част – първи ред, първа графема – знак, наподобяващ връх на стрела; – този от дясната част – втори ред – последна графема – кирилско „Л”. Друга лесно забележима разлика е първата графема от втори ляв ред – превърната е в латинска буква „V”, но нещо много важно – има известно наподобяване на „W”. Могат да се коментират още различия, ако имаше смисъл. Защото по-важният извод е, че тук не става дума за манипулация на графеми, а за направа на изцяло нова фалшива плоча. Да разгледаме долния десен ъгъл на оригинала и на „плочата Бешевлиев”. Те нямат никаква прилика. Това се отнася и за горния ляв ъгъл – наклона на диагонала е различен, както и характера на счупванията. Да разгледаме и разстоянието на последната графема от втори десен ред до края на плочата – при „плочата Бешевлиев” – горният край на буквата „Л” граничи с края на плочата, при оригинала има доста по-голямо свободно пространство – както надясно, така и нагоре. Същите разлики са очебийни и в края на графемата от първия десен ред. Кога е фалшифицирана „плочата Бешевлиев”? Оригиналната плоча е публикувана от Успенски през 1905 година. Намираме доказателства в статия на Павел Георгиев, че руската изследователка Вишнякова е проучвала плочата по текст, в който липсват трите малки юса и е налице подправената латинска буква „V”още през 1939 година. Следователно, фалшификацията е била направена между 1905 и 1939 година и е била в „научен оборот” поне до 1981 г., когато я публикувал Бешевлиев. През 2007 г. в списание „Нумизматика, сфрагистика и епиграфика”, бр. 3, част II Павел Георгиев е публикувал статията „Криптограмата от Плиска и писмените практики в България през IX – X век”. Гергиев е приложил и фотография на плочата, която за улеснение условно ще наречем – „плочата Георгиев”. Той е измерил ширината на плочата, която е 0.246 см. Измерването на плочи очевидно е черен и изнурителен труд. Ученият е бил толкова уморен от това измерване, че не са му останали сили да измери височината и дебелината. Както се вижда, от ширината се губят само 4 мм, но ние няма да му придиряме много. За всеобща изненада се оказва, че фотографирана плоча не е оригиналната, но не е и познатия ни вече фалшификат – „плочата Бешевлиев”. По този начин Георгиев вкарва в обръщение нов фалшификат.
Сравнение на „плочата Бешевлиев” и „плочата Георгиев”: – онова латинско „V”наподобяващо по-скоро „W” от Бешевлиевата плоча, при Георгиев вече е твърдо и безкомпромисно „V”. При Георгиев горния ляв край на това „V” съвпада с края на плочата, докато при Бешевлиев наляво има много повече пространство до края на плочата. – Релефният кръг под кръста с графемата „X” – разликите са драстични. – Последната графема на втория ляв ред при Бешевлиев стига почти до края на плочата, докато при Георгиев има много по-голямо пространство; – левия горен ъгъл на плочата и характера на счупването се различават драстично; – при двата фалшификата; – цялата долна страна на плочата при Георгиев няма нищо общо с плочата на Бешевлиев. Тук „ баш-майсторите” са се изхитрили и са отрязали много по-голяма плоча. Допълнително е направена имитация на оригиналната долна страна (размер и форма на плочата) чрез отнемане на няколко милиметра от мрамора, а останалата част от слоя е състарена с допълнително нарушаване на повърхностния слой, сред който се вижда ясно кирилската буква „Я”, както и други графеми и арабски цифри. На това място вече трябва да започнем да се досещаме, защо Георгиев не е измерил височината и дебелината на плочата. Плочата „Георгиев” е фалшифицирана между 1981 и 2006 година. Какво обединява тримата изследователи на плочите от Плиска – Вишнякова, Бешевлиев и Георгиев? Това, че и тримата съзнателно са изследвали фалшификатите, след като са познавали прекрасно оригинала на Успенски. С Бешевлиев е излишно да се занимаваме, по обясними причин. За действията си той вече е отговорен единствено пред Тангра. Павел Георгиев е цитирал известията на Руския археологическия институт в Константинопол като източник във всяка своя работа. За разлика от първите двама обаче, третият е работил последен върху фалшификата и като човек, облечен с административна власт (от 2003 г. шеф на шуменския филиал на НАИМ при БАН) може би има отношение и към създаването и финансирането на последния фалшификат.
Илиян Вълчанов
Източник: iliyanv.blog.bg
Моите адмирации! Респект!