В близост до архиологическия комплекс Гьобекли тепе архиолози откриха четири каменни колони от неолитен храм.
През 1994 г. немският археолог Клаус Шмид открива в Турция руини, датирани по-късно от епохата на Докерамичния неолит, които се оказаха най-древните досега руини. Разкопките бяха проведени на 14 километра от град Шанлъурфа (Югоизточна Турция), в могила, наричана от местните Гьобекли тепе. По-късните проучвания датираха руините между 12000-9000 г. пр.н.е..
Откритието на Гьобекли Тепе промени нашите разбирания за периода на неолита. Дотогава се смяташе, че изобретяването на земеделието е причина за прехода от номадско общество към заседнал начин на живот, но случаят с Гьобекли Тепе показва, че двигател на промяната е била религията. Според това разбиране, полу-номадски групи и групи от ловци-събирачи са започнали да се заселват в този югоизточен район на Турция, за да отглеждат, съхраняват и защитават хранителните си източници с цел снабдяване на храна.
Всеобщото мнение досега беше, че руините в Гьобекли Тепе са най-древните останки от сгради в света. В края на декември, 2019 г. обаче, група архиолози откриха в близост до гр. Даргесит (Югоизточна Турция), руини от неолитен храм, който, според тях, е на около 11 300 години, тоест е поне съвременник на неверояните храмови останки на Портасар от Гьобекли Тепе.
Древната структура, разполагаща се на около 80 кв/м, има подобни характеристики като на храмовете от Гьобекли тепе, но за разлика от тях, новооткритите каменни колони (четири досега) нямат декорации или надписи.
Според Ергюл Кодач, от Катедрата по археология към Университета „Мардина Артуклу“ и научен съветник при разкопките, основите на храма все още не са достигнати. През 2012 г., когато стартират разкопките до гр. Даргесит, бяха идентифицирани останки от къщи с каменни стени и глинени подове, хиляди мъниста, орнаменти, обсидианови остриета, бижута и инструменти. Тези открития са от изключително значение, тъй като показват, че районът не е бил използван само като религиозен център, но и като селище, където е имало къщи, мелници и работилници.
Архиолозите са изненадани от високото ниво на координация и организация на строителния процес, което изграждането на тези структури, задължително предполага. Разкопките обхващат обширна площ в областта Бонцуклу тарла (Boncuklu Tarla), открита през 2008 г. при проучвания на района за земеделска употреба, но първите разкопки стартират едва през 2012 г. От тук са преминавали и оставяли културни следи множество древни цивилизации – еламити, вавилонци, хети, асирийци, римляни и византийци.
