Над 3000 години Египет е управляван ефективно от могъщите фараони. Но в продължение на три века те бавно губели силата си и цивилизацията им била изправена пред хаотичен срив.
305 г. пр. н. е. е началото на управлението на династията на Птоломеите, които са наследници на Птоломей – един от генералите на Александър Македонски. Птоломей превзел Египет и династията му управрявала 300 години. Под нейна власт Египет процъфтява културно и икономически.
Епохата обаче е белязана от граждански бунтове и глад. Изведнъж се оказало, че или нямало храна, или била оскъдна. Ако властите не решели проблема, народът се надигал и въставал. Когато земеделието е в криза, хората изпадат в паника. И царят е този, който трябва да насърчава справедливост и ред.
Гладът бил продължителен и усилията на Птоломеите да управляват ефективно се оказали компрометирани от перманентно недовоство.
Бунтове по улиците и глад – зрелищен политически хаос. Всичко се разпадало. Много промени и сътресения преживява всяка цивилизация… преди да се разпадне.
Но кои са причините за това безредие?
Дали науката за климата и свидетелства от полярните ледници могат да дадат обяснения за упадъка на Древен Египет?
Днес египтолозите търсят доказателства за глада в тази епоха. Първото доказателство е река Нил.
Годишните разливания били жизненоважни за Египет. Без приливи, няма земеделие. Без реколта, няма храна.
Историческите документи споменават за периоди, в които Нил не е преливал. Международен екип от учени търси обяснение за това. Откриват свидетелства на хиляди километри от Египет – в полярните ледени шапки.
В извадените дълбинни проби от леда учените получават геоложка информация отпреди хиляди години. В леда са открити примеси на сяра, което води до заключението за мощни вулканични изригвания.
Известно е, че масивните изригвания могат да повлияят глобално на климата за дълъг период от време. Вулканите са важен регулаторен механизъм за голобалното охлаждане на атмосферата. При изригванията се изхвърля серен диоксид, който образува слой, отразяващи слънчевата светлина, като това предизвиква понижаване на температурата и дестабилизация на валежите по цялата планета.
Тези изригвания са били мощни, изхвърлили са сяра и вулканична пепел в стратосферата, разпръсквайки я на хиляди километри. Това е редуцирало слънчевата светлина, което от своя страна, променило сезона на мусоните.
Учените проучват въпроса, дали тези вулканични изригвания са причината да се стопира и разливът на Нил в онази епоха.
Анализирайки пробите от леда от Гренландия и Антарктида, откриват примеси и от сулфатни частици, което им позволява да датират с точност изригванията и да установят последователността и интензивността им. Констатацията е, че изригванията са се случили в Птоломейския период. Дали обаче са повлияли на разлива на Нил?
Изследователи от NASA създават компютърна симулация на модела на промяната на температурите и валежите, вследствие на изригванията. Идентифицират сулфатни частици в Северното полукълбо, означаващо, че мусоните са били изтласкани южно от Египет, вследствие на което водното ниво на Нил се е понижило. Валежите в цяла Африка спрели и особено в района на Етиопия, през който преминава реката.
Изводът е, че мощните и чести изригвания са нарушили баланса на Нил за десетилетия.
Учените сравняват данните за изригванията с тези за глада, недоимъка и бунтовете в Египет и разкриват интересна зависимост.
В пробите от лед са открити свидетелства, датирани от 40 г. пр. н. е. за грандиозни изригвания в различни райони на земното кълбо. А от римлянинът Плиний научаваме, че именно през тази година Нил достига най-критичното си ниво. Това са условия, които неминуемо са провокирали глад и недовоство сред населението.
Според мнението на египтолозите, случилото се в тази епоха е много повече от съвпадение. И новите научни доказателства очертават ясните контури на епохата.
Когато през 30 г. пр. н. е., римляните навлизат в Египет, династията на Птоломеите губи контрол над държавата, но от проучванията става ясно, че египтяните се е налагало да воюват не само с римските легиони, но и с абсурда на климатичните промени. Рим се оказва само последният пирон в кофчега на вече дестабилизираната цивилизация.
В продължение на няколко века преди това Древен Египет е бил умаломощаван от климатични промени, резултат от вулканична дейност, случила се на хиляди километра. Климатичните колебания и политическата нестабилност са факторите, които предизвикват големите промени в Древен Египет и, дестабилизирайки цивилизацията, се оказват решаващи за нейното отмиране.
