Автор: Крис Импи
(Професор по астрономия в университета в Аризона)
В момента има много боклук на Луната (включително почти 100 чувала с човешки отпадъци), а с увеличаването на броя на държавите, които организират мисии до естествения ни спътник, този боклук прогресивно ще нараства, както на лунната повърхност, така и в земната орбита.
През август 2023 г. руската сонда Луна-25 се разби в повърхността на Луната, а индийската мисия Чандраян-3 успешно кацна в южния полярен регион, което направи Индия четвъртата страна, кацнала на Луната.
Отдавна е време хората на Земята да помислят какво се случва с всички тези спускаеми модули, отпадъци и отломки, останали на лунната повърхност и в орбита.
Аз съм професор по астрономия, който е писал за бъдещето на космическите пътувания, замърсяването на космоса и етика на космическите изследвания. И подобно на много други анализатори, съм загрижен за липсата на управление на космическите отпадъци.
Пространството се препълва
Хората смятат космоса за необятен и празен, но истината е, че близката до Земята космическа среда започва да се препълва. До 100 лунни мисии са планирани през следващото десетилетие от правителства и частни компании като SpaceX и Blue Origin.
Околоземната орбита е дори по-засегната от пространството между Земята и Луната. Това е от 100 до 500 мили височина от Земята, в сравнение с 240 000 мили до Луната. В момента има близо 7700 сателита на височина до няколкостотин мили от Земята. Този брой може да нарасне до няколкостотин хиляди до 2027 г.. Много от тези сателити ще бъдат използвани за доставяне на интернет за развиващите се страни или за наблюдение на селското стопанство и климата на Земята.
„Ще бъде като междущатска магистрала в час пик, когато всички карат с висока скорост“, каза експертът по космически изстрелвания Джонатан Макдауъл пред Space.com.
Проблемът с космическия боклук
Хората са оставили много боклуци на Луната, включително останки от космически кораби като ракетни ускорители от над 50 катастрофирали мисии, близо 100 чувала с човешки отпадъци и различни предмети като топки за голф и ботуши. Общо около 200 тона боклук .
Тъй като Луната не е ничия собственост, никой не носи отговорност да я поддържа чиста и подредена .
Безпорядъкът в земната орбита включва неработещи космически кораби, отработени ракетни ускорители и предмети, изхвърлени от астронавтите, като ръкавици, гаечни ключове и четки за зъби.
Има около 23 000 обекта, по-големи от 10 см (4 инча) и около 100 милиона отломки, по-големи от 1 мм (0,04 инча). Малките парченца боклук може да не изглеждат проблем, но тези отломки се движат със скорост от 15 000 мили в час (24 140 км/ч), 10 пъти по-бързо от куршум. При тази скорост дори малка, течна отломка може да пробие скафандър или да унищожи част от електрониката.
Количеството отломки в орбита се е увеличило драстично от 60-те години на миналия век.
През 1978 г. ученият от НАСА Доналд Кеслер описва сценарий, при който сблъсъците между орбиталните отломки създават допълнително отломки и количеството им нараства експоненциално, което потенциално прави околоземната орбита неизползваема. Експертите наричат това „синдром на Кеслер“.
Никой не командва там
Според договора на ООН за космоса от 1967 г. никоя държава не може да „притежава“ Луната или която и да е част от нея и небесните тела трябва да се използват само за мирни цели. Но договорът не засяга компании и физически лица и не определя принципи за използване как космическите ресурси.
А договорът на ООН за Луната от 1979 г. постановява, че Луната и нейните природни ресурси са общо наследство на човечеството. Но Съединените щати, Русия и Китай обаче така и не го подписаха, а през 2016 г. Конгресът на САЩ прие закон, който отприщи американската търговска космическа индустрия с много малко ограничения.
Поради липсата на регулиране, космическият боклук е пример за „трагедия на общите блага“, където частни интереси имат достъп до общ ресурс, който може да бъде изчерпан, без да е достигнал до всички.
Учените твърдят, че за да се избегне „трагедията на общите блага“, орбиталната космическа среда трябва да се разглежда като общо благо, защитено от Обединените нации.
Трагедията на общите блага твърди, че ако всеки има неограничен достъп до даден ресурс, тогава в дългосрочен план той може да стане изчерпан и неизползваем.
Ако ООН не предприеме действия, геополитическите и търговските интереси ще вземат превес над усилията за използване на междупланетарното пространство за общо човешко благо. Има индикации, че Службата на ООН по въпросите на космоса, която през май 2023 г. прие политически документ за устойчиво развитие на дейностите в космоса, работи вече в тази посока.
ООН трябва да засили регулацията на държавите-членки и да зададе отговорности за разработка на политики на национално ниво, определящи устойчивото развитие на космическите дейности.
НАСА създаде и подписа Споразуменията на Артемида, широки, но необвързващи принципи за мирно сътрудничество в космоса. Артемида е подписано от 28 държави, но без Китай и Русия. Частните компании също не са страна по споразуменията, а някои космически предприемачи имат дълбоки джобове и големи амбиции.
Липсата на регулация и засилващата се златната треска в изследването на космоса означава, че космическият боклук и отпадъци ще продължават да се трупат, както и свързаните с тях проблеми и опасности.
Тази статия е публикувана в The Conversation и е възпроизведена тук под лиценз Creative Commons. Щракнете тук, за да прочетете оригиналната версия (на английски език).
