След плазмено торнадо в северното полукълбо на Слънцето, мистериозен обект беше изстрелян в дълбините на космоса
Обсерваторията за слънчева динамика (SDO) на НАСА засне плазмено торнадо в северното полукълбо на Слънцето.
Изображенията показват „малък облак“ (в действителност той е по-голям от нашата планета), който, след като напусна повърхността на нашата звезда, предизвика магнитни аномалии и изхвърляне на голямо количество коронална маса (CME). Те обаче, за щастие, не достигнаха Земята.
Слънчевите бури могат да причинят сериозни проблеми в комуникациите и системите на GPS позиционирането. Преминаването на подобни вълни е изключително опасно, възможно е да засегнат електрическите трансформатори, причинявайки прекъсване на тока в големи региони на планетата за дълго време.
SDO заснема изображения на много дължини на вълните, всяка от които има различни температури на материята. Всяка дължина на вълната е оцветена в предварително зададен цвят. Синьото представлява дължината на вълната от 335 ангстрьома , т.е. представя спектрална линия на желязо-16 или Fe XVI, която достига температури над 2,5 милиона градуса по Целзий.
Интересното в инцидента от 28 декември 2023 г. обаче не е самият плазмен облак, а мистериозният обект, отделил се от слънчевата повърхност точно след плазменото торнадо. „Неидентифициран“ обект се изстреля с невероятна скорост в открития космос. Изображението говори само за себе си.
Феноменът не е нов. През март 2012 г. изображение на мистериозна и гигантска черна сфера, „свързана” със Слънцето чрез поредица от тъмни нишки, взриви социалните мрежи. Дали НЛО е „изсмуквало“ енергия от Слънцето?
В действителност това беше вид временна дупка в слънчевата плазма, както изясни в статия журналиста Хосе Мануел Ниевес. През 2020 г. подобен феномен беше заснет и от космическата сонда SOHO в северното полукълбо на нашето Слънце.
Слънчевото торнадо също не е нещо ново. През 2015 г., между 1 и 3 септември, огромна маса от слънчев материал се завихря и върти в продължение на 40 часа над повърхността на Слънцето. Температурата на йонизираните железни частици в тази екстремна ултравиолетова дължина на вълната на светлината е около 2,7 милиона градуса по Целзий.
По-смущаваща е връзката между слънчевата активност и сеизмичността на Земята.
На 31 декември 2023 г. слънчево изригване от тип X5, 8 минути след като се изхвърли от Слънцето, достигна Земята. Часове по-късно последицата от него беше ужасно земетресение в Япония с магнитуд 7,4 по Рихтер, причиняващо най-малко 48 смъртни случая. Най-силната регистрирана електромагнитна буря е от септември 2017 г., когато Слънцето произведе изригване от тип X8, което генерира множество телурични активности в Мексико.
Изследванията, които показват връзката между климатологията на Слънцето и телуричните движения на Земята, както и вулканичната активност, стават все по-актуални.
Според проучване, публикувано в списание Nature, най-силните сеизмични движения на Земята са пряко свързани с активността на повърхността на Слънцето.
Джузепе де Натале, директор на Националния институт по геофизика и вулканология в Рим и съавтор на изследването, уточни, че „когато протоните от Слънцето достигнат своя пик, се регистрира увеличение на земетресенията над 5,6 по Рихтер през следващите 24 часа. Ето защо е важно да наблюдаваме нашата звезда“.
Обсерваторията за слънчева динамика е първата мисия, стартирана от програмата на НАСА Living With a Star (LWS),чието предназначение е да разбере причините за слънчевата променливост и нейното въздействие върху Земята.
