Анализ на ДНК от зъби на погребани през VIII–X век показва, че не са източноазиатци и тюрки
Прабългарите не са азиатци и не са тюрки. Те са типични жители на Западна Евразия, чийто западен дял е Европа. В генетично отношение са много близки до съвременните българи, което показва, че сме им преки потомци. Това са най-важните изводи на български генетици, анализирали ДНК на прабългари, погребани в периода VIII-X век. Научната статия за изследването бе публикувана преди броени дни в престижното списание Human Biology. Сред изследваните прабългари не е открита никоя от майчините линии, характерни за Източна Евразия или специфична за говорещи тюркски езици. Данните категорично оборват тезата за тюркско-монголския произход на прабългарите!
Изследователите са анализирали древна ДНК – т.е. извлечена от останки на отдавна починали хора, открити при разкопки. Става дума за погребения, категорично определени от археолозите като прабългарски.
Ръководители на ДНК изследването са акад. Ангел Гълъбов от Института по микробиология на БАН, чл.-кор. проф. Драга Тончева от Катедрата по медицинска генетика на Медицинския университет в София, чл.-кор. проф. Йордан Йорданов от Института по експериментална морфология, патология и антропология на БАН. Сред авторите на статията са и две млади изследователки, участвали пряко в анализа – Десислава Нешева и Сена Карачанак-Янкова, също от Катедрата по медицинска генетика на Медицинския университет в София. Изследването е проведено в лаборатория в Университета във Флоренция, специално оборудвана за анализ на древна ДНК, под ръководството на проф. Давид Карамели.
Древна ДНК
Авторите на статията съобщават, че анализ на древна ДНК от човешки останки, открити в България, не е публикуван досега и заявяват, че в статията си за първи път докладват такъв – от анализ на митохондриална ДНК. Пишат, че анализират резултатите „от генетична, антропологична и историческа гледна точка, за да се разкрие произходът на древните прабългари”.
Целта им е с методите на генетиката да се провери вярна ли е хипотезата за тюркско-монголския произход на прабългарите. В историческата част на статията авторите я представят така:
„Тя тръгва още от историка Константин Иречек и гласи, че прабългарите са тюрки, най-често определяни като хуно-татари (хуно-монголи). Татари е руското название на монголите – наследниците на Чингиз хан, които завладяват Русия през XIII век. Тази теза се споделя от много влиятелни български медиевисти, сред които и Васил Златарски.
Изследователи като Петър Коледаров, Петър Добрев и Георги Бакалов обаче отхвърлят идеята за хуно-татарския произход на прабългарите и напоследък броят на съгласните с тях расте.
Неприемането на възгледа за хуно-татарския произход на прабългарите се основава на археоантропологически, исторически, лингвистични и етнографски доказателства, които в последните 30 г. стават все повече. Водещи тюрколози например представят доводи, че езикът на прабългарите няма белезите, характерни за тюркското езиково семейство, а гравитира към памирския клон на източноиранската група езици, които принадлежат към индоевропейското езиково семейство.
Антични и средновековни извори свидетелстват, че прабългарите са били многоброен народ, а според някои съвременни изследвания те са съставлявали между 32 и 60% от населението на Дунавска България. В историята няма пример за напреднал развит народ, какъвто са били прабългарите, който да бъде асимилиран от племена, намиращи се на ранен етап на социално развитие, каквито са славянските на Балканите по това време. Затова е малко вероятно прабългарите да са били напълно претопени сред славяните.”
Източник: spisanie8
