Майсторът на трилъри е най-продаваният датски автор от 2008-а година насам
Кой е Юси Адлер-Улсен? Предприемчив бизнесмен, бивш собственик на магазин за комикси, редактор, строителен предприемач, майстор на вкусни палачинки. И най-вече – автор на страхотни трилъри, в които го има страшното, но го има и умното.
Син е на видния датски сексолог и психиатър Хенри Улсен и съпругата му Карен-Маргрете. Израснал е с три по-големи от него сестри. Майката на Юси, която била с немски корени, държала много на изисканите маниери във всекидневния живот. Преди вечеря тя задължително се преобличала в официална рокля, а бащата слагал папийонка. Юси описва майка си като изключителна любвеобилна, интелигентна и всеотдайна натура. „Наследил съм емпатията от нея. Филмите бързо ме разплакват. Синът ми все ми се подиграва, но за мен плачът е своеобразен освобождаващ клапан, който умея да контролирам. “
Медицинската кариера на баща му бързо набира скорост и семейството се мести из различни градове в цяла Дания. През 1957-а назначават авторитетния психиатър за главен лекар в клиника за душевноболни в Брьонерслеу. Тогава Юси е на осем години. Понеже и медицинският персонал, и болните живеят в един комплекс, невръстният Юси бързо свиква с присъствието на хора с психически разстройства. Веднъж се озовал пред мъж, затворен в клетка. Мъжът крещял и пеел. Момчето се изплашило. Дали това същество вътре е животно, или човек? Ами ако излезе от клетката? Дали ключалката е достатъчно здрава? В този миг баща му се приближил към него и казал: „Някога този човек е бил дете като теб, Юси.“ Тези думи оказали силно въздействие върху бъдещия писател. Той осъзнал, че съществото пред него е било дете, а впоследствие нещо му се е случило, нещо, което го е променило и го е довело в болницата. „От онзи разговор с баща ми развих усет към другия. Изпитах умиление към непознатия клетник. Оттогава нито веднъж не съм отбягвал хора с психически разстройства.“ Именно на пребиваването си в психиатричната клиника Юси отдава способността си да се вживява в различни образи и да ги описва проникновено. „Благодарение на детството си, прекарано в близост до пациентите на баща ми, съм се научил да прозирам скритите причини за поведението на хората и за техните наглед ненормални реакции. Виждал съм хора, преживели брутални посегателства, но отказали се да си отмъщават и затворили болката дълбоко в себе си. Този опит ме е научил да разпознавам къде свършва нормалното и откъде започва патологичното. Именно прекрачването на тази граница предоставя благодатна тема за творчество. Обичам да пиша за прехода към умопомрачението и за завръщането към трезвия разсъдък.“
В клиниката Юси свиква и с медицинските инструменти, с лекарското всекидневие, с психически неуравновесените пациенти. Неслучайно е смятан за един от най-добрите автори в описанието на психологическите състояния на хората. Родителите му са му дали възможността сам да избира попрището си, без да му натрапват собствените си амбиции. Вдъхнали са му самочувствието на дете с множество таланти и са го окуражавали да изпробва различни неща. Именно в ключовата роля на родителите си писателят вижда обяснението за по-нататъшния си успех.
Открил, че притежава писателска дарба на тринайсет години. Заедно със свой приятел прекарал една седмица на дърво, където си направили къщичка. По едно време им доскучало и започнали да си разправят истории. Приятелят на Юси знаел доста неща наизуст, докато Юси импровизирал. Разказвал толкова увлекателно, че другото момче не мигнало цяла нощ.
През 1989 година, когато съпругата му Хене забременява, Юси получава предложение да стане административен директор в издателство „Бониер“. Приема и напуска пет години по-късно, за да се отдаде изцяло на лично творчество. Изкушава го мисълта сам да е господар на времето си, да отделя повече внимание на сина си и да се радва на домашно спокойствие. „Станах писател, за да имам повече време. Посрещах сина си с палачинки, играех футбол, посветих се на музиката, едно от моите хобита. Не можех повече да работя в издателския бизнес, защото виждах как голяма част от колегите ми умират на петдесет и пет. Този бранш те амортизира. Всеки ден гониш някакъв краен срок.“ Но успехът на романите му за специалния отдел Q слага край на уюта и лежерното всекидневие. 135 дни в годината Юси прекарва в служебни пътувания с натоварена програма, а остатъка посвещава на творчеството си. Времето за сина му Кес и съпругата му Хене все не достига. Писателят планира поредицата за мрачноватия комисар Мьорк да се състои от десет книги.
Юси, който е най-продаваният датски автор от 2008-а година насам, често определя сам себе си като ленив, но всъщност е свършил толкова, за колкото на повечето от нас не биха им стигнали и два живота. Какво му харесва най-много в писателската професия? „Възможността да черпя вдъхновение откъдето пожелая. Литературата ми позволява да „лъжа“ целодневно. Още на трийсет си давах сметка, че не бих могъл някой ден просто да се пенсионирам. Нямам желание да се отдам на типичните пенсионерски занимания. Обичам да играя голф, но не бих могъл да отъждествя с голфа цялото си всекидневие. Искам да работя. Две неща са в състояние да състарят човека: загубата на креативност и загубата на любопитство.“ Всяка следваща книга той възприема като възможност да се задълбочи в изследването на поредната област от човешкото познание. Един от куриозните моменти в кариерата му е отказът, който получава, след като изпраща първия си ръкопис – „Азбучната къща“ – в датско издателство. Подобно на мнозина големи автори и Юси бива отхвърлен. Редакторът помислил, че романът е изплагиатстван. Как да допусне, че толкова добра книга може да е излязла изпод перото на дебютант? Впоследствие „Азбучната къща“ се превръща в литературния пробив на Юси на датската и световната литературна сцена, а самият писател – в краля на датския трилър.
Четвъртата книга на Юси Адлер-Улсен от поредицата за инспектор Мьорк и помощника му Асад от отдела за студени досиета Q, която излезе на българския пазар, е „Пациент 64“. Издатели на книгите му у нас са ИК „Емас“.
Източник: eva.bg
