– Навремето американският президент Никсън произнесе фразата “Духът ни е в дрипи” по повод афера, която доведе до оставката му. Как мислите, българският дух в дрипи ли е?
– Зловеща метафора, но за съжаление много вярна за нашата действителност. Отначало мислехме, че духът ни е приспан, че съвременното българско общество е като зомбирано. Но явно то не само е приспано, то е болно, защото няма никаква имунна сила. Боя се, че както върви, може да изчезнем в следващите 20-30 години подобно на някои стари нации.
– Защо става така?
– Защото сме изчерпали енергията на националния дух. След Балканската, Междусъюзническата, Първата световна война, след големите национални катастрофи започва процес на вътрешен разпад. От 1920 г. насам се води една несекваща ту студена, ту гореща гражданска война с въстания, преврати, контрапреврати, метежи, насилия и люшкане ту вляво, ту вдясно. Десетилетия наред ние сме в условия на противопоставяне едни на други групи, прослойки, класи, това продължава и днес. След началото на демократичните промени се надявахме, че нацията ще прочете старите страници на историята, ще извади поуки от тях, ще ги загърби и ще върви напред. Но след 25 години уж демократичен преход този разпад се задълбочава. В Библията е казано: къща, в която се карат, запустява, царство, в което се карат, загива.
– Кой е виновен за това? Само манталитетът и търпението на българина ли, плод на петте века робство, или има и нещо друго?
– Има няколко причини, довели до този покрусен, смазан национален дух. Първата е манталитетът на преклонената главичка, който почти генетично сме наследили от петте века робство и липсата на държавност. Нашите поборници за национално освобождение, лудите глави, дейците в борбата за църковна независимост са работели за събуждането на българския народ. То се осъществява с Освобождението и България до началото на миналия век става първа на Балканите. Но започват погроми, вътрешни междуособици, войни, които изстискват силите ни. Националният дух и идеал за обединение е покрусен, започва едно затваряне вътре в общността. Следва политическата промяна от 1944-1945 г., после идва друга през 1989 г. Но тези промени не водят до събуждане на националния дух, той е прекършен. Нашите политици, с много малки изключения, са компрадорски настроени да обслужват поредния бял брат – преди войната Германия, после СССР, сега Америка, вместо да започнат да защитават автентичните национални интереси. Днешните политически субекти нямат желание да разговарят за висшите национални интереси, да направят нова кръгла маса, нов обществен договор, спасителен за държавата. Точно обратното, парцелирането продължава.
– Как се спасявате от тази отчайваща бездуховност?
– Моята лична съпротива е издателската дейност, пътуванията с наши автори из цялата страна. Много пъти са ми предлагали политическа кариера, но аз твърдо реших за себе си, че това не е моят избор. От друга страна съм социално активен, не ми е безразлично, че всичко около нас се разпада. Затова нашето оръжие е словото – издателската дейност, заемането на обществена позиция. Нашите автори са известни български учени – академици, професори, писатели, художници, актьори, музиканти. Издателство “Захарий Стоянов” си постави за свръхзадача да обедини талантливите хора в България и мисля, че успяваме.
– Големият режисьор Александър Морфов нарече кабинета чалга-правителство. Означава ли това, че имаме и чалга-култура?
– Уви, потънали сме в една нескончаема чалга. Основна заслуга за това имат политиците. През последните 25 години те превърнаха целия ни социален и политически живот в чалга. Така се притъпяват сетивата на мислещия човек, по-лесно става управлението на масата – защото те гледат на българския народ като на манипулируема маса. Използват наивността на гласоподавателите за своите цели и ни доведоха до опростачване, което за съжаление се поддържа и от медиите. Затова и истинските творци много трудно могат да добият популярност. Денонощно тече реклама за риалити шоута, биг брадъри, за игри, които не възпитават в младото поколение дух на висока култура, храброст, достойнство, а единствено стремеж към печалба, просташкото, лъскавото, силикона. Всичко това убива духа. Слава богу, отделните творци са силни фигури и се съпротивляват. Но те живеят в свой свят, трудно могат да издадат книги, да направят изложби, концерти, спектакли.
– По принцип интелектуалецът е индивидуалист.
– Да, и точно тази манипулация на политиците доведе през 90-те години до противопоставяне на творците по политически признак и до обезверяването им. Повечето от тях се отдръпнаха. Сега много от тях мълчат, смятат, че всичко е загубено. Трябва да се събудят. Ние по линия на издателството имаме годишно 150-200 премиери на книги в цялата страна, почти през ден сме в някой град. Имаме и пътуваща изложба с творби на известни автори. Организираме камерни спектакли, концерти, представяния на книги на актьори. Опитваме се да събудим възрожденския дух в българското общество, макар понякога да ни се струва почти безнадеждно. Спасението за България е наистина да се събуди гражданското общество, което сега е приспано, болно, манипулирано, разфасовано, противопоставяно. С нашите данъци чрез министерството на културата или на образованието се продължава разпадният процес. Фондации като “Америка за България” и Сорос продължават разграждането на българската култура. Това са хора без национално самосъзнание. Ако преди упрекваха нашите предходници за износ на революция, за това, че пролетариатът няма отечество – това бяха тезите на интернационалистите – сега глобалистите са същите, само че с обратен знак. Предишните интернационалисти станаха глобалисти, те твърдят, че в Европа няма отечества. Днешните нашествия не са просто от бежанци, а опит за превземане на Европа и за промяна на етническия, културния и религиозния й облик. Единственото спасение е връщане към здравите корени на националната държава. Създателите на обединена Европа като Де Гол говореха за Европа на отечествата. Но сегашният процес е гибелен за всички.
– Сещам се за едни думи на проф. Андрей Пантев пред “Златна възраст”: Хрантутниците на Съветския съюз мразят Путин. Съгласен ли сте с това?
– Звучи парадоксално, но е самата истина. Ако се направи инвентаризация на новите Павлик-Морозовци, майкопродавци и отцеругатели, ще видим, че повечето от тях бяха деца на номенклатурата. Хора като Евгени Дайнов, Иван Кръстев, Огнян Минчев, Иво Инджев, Асен Агов, бившият външен министър Николай Младенов, сегашният Даниел Митов и много други учеха в чужбина, защото техните бащи и майки бяха номенклатура на предишната система или работеха в специалните служби. След това децата им се отказаха от родителите си. Така беше и с редица дечица на политбюро, които веднаха станаха тъмносини след 10-и ноември или се отказаха от родителите си и продължиха икономическата си кариера и просперитет. Не е въпросът да осъдим децата заради родителите, но е неморално да се отказваш от майка си и баща си. Може да не споделяш техните възгледи, но когато са те водили на училище с мерцедес, носили са ти у дома храна от специалния ресторант “Рила”, научил си чужди езици, понеже си бил на стипендия на Людмила Живкова в Оксфорд и Кембридж, някак е неприлично да ругаеш предишния живот и от интернационалист да станеш глобалист.
– Вярвате ли, че ще се появи някакъв Херкулес, който ще изчисти авгиевите обори в културата – пък и не само в нея?
– Аз съм песимист по разум и оптимист по воля. С разума си виждам, че нещата вървят към катастрофа. Но по воля смятам, че трябва да се съпротивляваме докрай, като тристата спартанци при Термопилите. Нашата съпротива е словото, издаването на книги, добрата, умната журналистика. Тя е морална. Ако такава морална съпротива се случва повече в България, тя ще събуди обществото и тогава то ще намери своите истински държавници. Сега много ругаят Путин, но той е държавник от висока класа, който защитава интересите не само на Русия, но на практика и на Европа. Рано или късно европейските лидери, които са зомбирани от американския диктат, ще се усетят и ще видят, че обединена Европа без Русия е невъзможна, защото геополитическите им интереси съвпадат.
Интервю на Христо Куфов
Източник: nabore.bg
[sam_block id=”3″]
Ами какво да го коментираш Иван Гранитски? Той за последните 30 години не е мръднал нито на йота – все си е там между Априлското поколение и Държавна сигурност. Как да не клейми “майкопродавците”, като това прозвище приляга най-вече нему? Да не би цитираните от него имена да са на хора продавали отечеството на московските сатрапи на които е служил и продължава да служи? И защо интервюиращия не вземе да го попита: Абе Иванчо, кой ти беше водещия офицер, и от къде – от ДС или от КГБ? И поради что се срамиш да се подписваш и сега с агентурното си име Огнян, с което си подписвал доносите? И колко българи си затрил – обявявайки ги за “майкопродавци”? А?