Д-р Серагелдин е роден през 1944 г. в Гиза, Египет. Завършил е инженерство в Кайро, доктор на науките от “Харвард”. Директор на Александрийската библиотека от 2002 г.
Автор е на над 60 книги, тв водещ на популярно културно предаване в Египет.
Бил е вицепрезидент на Световната банка.
– На какво е символ днес Александрийската библиотека, на чието обновено издание вие сте основател и директор от откриването ѝ през 2002 г.?
– В сегашната ѝ модерна визия заедно с инструментите на съвремието Библиотеката на Александрия запазва духа на древната библиотека. Ние сме много добри в сферата на информационните технологии, като в същото време защитаваме ценностите на плурализма, хуманизма, рационалността, диалога и разбирането на различните хора и науки. Ето защо ние сме твърдо против тази ужасна вълна от екстремизъм и насилие в арабския и мюсюлманския свят, светове, които се простират около Египет. Можете да видите опустошението в Либия, Судан, Сомалия, Йемен и Сирия, а Египет е точно в средата на този регион. Тунис също води политика на отворени ценности.
Но ако искаме да задвижим мерките за сигурност срещу насилието, ние трябва да победим идеите с идеи. И точно тук библиотеката има водеща роля.
– Защо днес, когато и знанието, и познанието са в такова изобилие, светът въпреки това е в огромна криза?
– Ще ви кажа нещо много важно, което трябва да знаете за знанието. Когато данните са организирани, се превръщат в информация. Когато информацията е обяснена, се превръща в познание. Но това, от което хората се нуждаят, е мъдрост. Не е същото като познание. Имаме много познание, но много малко мъдрост.
– Докато стигнем до мъдростта за решаването на кризи като тази в Близкия изток, какви са възможните сценарии там да се спре терорът и кръвопролитието?
– В началото на януари публикувах една статия в “Нюзуик”, в която давам доста подробен анализ как може да се постигне стабилност в Близкия изток, как да преодолеем сегашната ситуация. Става въпрос за доста детайлно предложение.
Ужасите от действията на “Даеш” и “Ал Кайда” са толкова големи, че трудно намираме думи да ги опишем. Резултатът от техния терор са вълните от бежанци, които оказват огромен натиск върху страните от Близкия изток и Европа.
– Какъв подход предлагате?
– Резултатите от досегашните намеси в Близкия изток са разочароващи. Ясно е, че конвенционалният подход да се атакуват конфликтите един по един не дава резултат, защото поражда конфликти между основните играчи, които може да са съюзници по едни въпроси и врагове по други.
Аз съм привърженик на различен подход, който включва и регионални сили като Египет и който използва всякакви средства за натиск – моркова и тоягата, и всички инструменти на икономическата, дипломатическата и военната сила.
Регионът е смесица от религиозни течения, територии, етноси и променящи се политически конфигурации. Пейзажът е оформен като мозайка от закостенели парченца – всяко със свой цвят и характер, яко и лишено от гъвкавост.
Разбирането за доминиращите там фактори (като враждуващите шиити и сунити) и как техните интереси рефлектират в локалните конфликти, е решаващо. Необходимо е да се създадат паралелни преговарящи екипи в конфликтните точки, за да може една групировка в някои случаи “да печели”, а в други “да губи”, да се изградят връзки. Стратегията ни трябва да бъде
да се стремим
към печеливш за
всички изход
– и за местните воюващи групировки, и за външните спонсори. Решението трябва да включва голяма доза федерализъм във всички страни в региона, те да не продължат да бъдат разделяни и балканизирани. Федерализмът изисква яснота как да се разпределят националните ресурси, независимо дали става въпрос за петрол или газови находища.
– Това означава ли, че не се изключва военна намеса?
– Военни действия все пак ще са необходими, за да се отнемат от “Даеш” и “Ал Кайда” завладените територии и бази, да се намали военният им потенциал и да се открие възможност хуманитарните акции да достигнат до колкото може повече от жертвите на конфликта. Ще трябва и интензивна координация и обмен на разузнавателни данни между участниците, за да се предотвратят терористични акции по света.
– Могат ли тук да помагат интелектуалците?
– Ние, интелектуалците от региона, имаме голямата отговорност да се запитаме защо обществата там са станали плодородна почва за екстремизма и насилието. Трябва да предприемем пространни културни инициативи, за да променим политическите и религиозните проповеди и да съдействаме за разпространението на плурализма, диалога и разбирателството сред лишеното от граждански права и маргинализирано население в района. Александрийската библиотека започна такава програма през 2015 г. и очакваме да постигнем резултати след 3 до 5 години.
Това, което предлагам, е прилагането на военна и икономическа сила да е в помощ на дипломатическата офанзива, която да се ръководи от екипи на на най-високо равнище под активното ръководство на световни, регионални и локални лидери. Това предложение е качествено различно и вярвам, че заслужава да се опита.
– Кои страни имате предвид като участници в този сценарий?
– Международните сили в случая са САЩ, Европа, Русия, а регионалните са Египет, Саудитска Арабия, Иран, Турция и Израел. Особено важно е
не да караме една
фанатична група
да се бие срещу
друга
фанатична група, а да подкрепяме онези общности, които защитават родните си места. И когато се търсят политически споразумения, в тяхната подготовка да участват всички заинтересовани страни. Няма да е лесно, но изглежда, е най-обещаващият план за стабилизиране на региона.
При успешна реализация ще се намали до голяма степен броят на бежанците и натискът върху Европа и съседните страни на конфликта.
– Смятате ли, че днес светът върви към ново преразпределяне на отговорностите между големите играчи?
– Несъмнено се върви към включването на повече държави в процеса на вземане на решения. Но новата архитектура на глобалните отговорности не е ясна все още. Говорим за многополюсния свят, но все още нищо не е достатъчно ясно. Все още имаме доста основна работа да свършим, за да може да поставим нови правила, чрез които всички държави в света да могат да вземат участие.
– Вие следите много отблизо информационните технологии. Къде е златното сечение между интернет и Александрийската библиотека?
– О, ние сме част от интернет революцията. Библиотеката в Александрия пази копия от интернет архиви, в които архивираме всички уеб сайтове на арабски – почти един милион, роботи ги фотографират четири пъти в годината и пазим тази информация. Така че до голяма степен библиотеката е част от интернет революцията.
Интернет промени света повече от всяка една военна или политическа организация, която познаваме. Чрез него знанието нараства експлозивно, прекосява границите и ни позволява да общуваме помежду си от всички точки на планетата със скоростта на светлината. Първата социална платформа се роди през 2002 г., а смартфонът даже няма 10 години. Днес имаме повече мобилни телефони, отколкото човешки същества.
Голямата информационна революция тепърва предстои, а ние даже не си даваме сметка за това. Има огромно количество информация и тя трябва да бъде обработена. Това вече се прави в компютърни банки на уединени места и се използват по начини, които не можем да си представим. Тези банки разширяват все повече мястото си в интернет и всъщност ги наричаме Облака. Преди няколко години открихме, че Националната агенция за сигурност на САЩ, която не е толкова добре позната като ЦРУ и ФБР, има най-много компютри по света. Тази организация слуша и записва всеки телефонен разговор – милиарди разговори, до които може да достигне. И когато те бяха изобличени, отговорът беше: Извиняваме се, повече няма да правим така. Не знам какво мислите по този въпрос, но ако са казали: “Обещаваме, повече няма да правим така”, пък решават да удвоят сградата си, какво следва. Струва ми се, че тук има огромно количество данни, които тепърва ще бъдат използвани. Всички тези организации трупат огромно количество информация за нас – за мене, за вас, с цел да решават въпроси, да ни опознават, но още по-важното е, че сме в свят, в който всичко се знае, всичко се записва, няма момент на уединение.
– Накъде отиваме?
– Не знам, но епохата на голямата информация вече е тук. Какво ще стане отвъд утрешния ден? Казвам само това, което аз знам. Тук дори не става дума какво знаят военните и каква е тяхната информация. Библиотеките трябва да се справят с факта, че всичко вече мигрира в интернет. Знанието за първи път вече може да бъде глобално. Трябва да сме готови да направим нещо с това глобално знание и нямаме представа какво ще е то.
Източник: 24chasa
[sam_block id=”3″]
