По случай световния ден на поезията 21 март ще се проведе Вечер на украинската поезия. Сбирката е от 18 часа в сградата на „Роза импекс“ – ул. „Цар Калоян 8“ в конферентната зала. Поетите и преводачи Анна Багряна и Димитър Христов ще представят творчеството на украинския поет Васил Слапчук и неговата стихосбирка „Крилатият мъж“.
Отделно двамата ще представят книгите си „Завръщане“ на поетесата, и „Без граници“ – на Христов.
21 март е избран за Световен ден на поезията по решение на 30-ата сесия на Генералната конференция на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) в Париж, Франция, прието на 3 ноември 1999 г. Целта на този своеобразен празник е да популяризира писането на поезия, публикуването й и четенето й пред публика по света. Презумпцията е, че поезията е “за всеки жив читател и за всеки жив поет”. Макар да казват, че само мъртвият поет е истински поет…
Автор: Стоян Терзиев, Радио Пловдив
Васил Слапчук: Войната ме направи инвалид, а съдбата – поет.
Якщо я виживу,
то житиму.
Якщо я житиму,
то не так, як раніше.
Я бачив смерть…
Ако оцелея,
ще живея.
Ако живея,
няма да е като преди.
Видях смъртта …
Роден e на 23 декември, 1961 г. Воюва в Афганистан, където е тежко ранен и остава инвалид за цял живот.
Завършва украинска филология във Волинския Национален Университет „Леся Украинка” (Луцк) (1988-1993 година). Пише поезия, проза и критика. Автор е на над тридесет книги с поезия, проза за деца, литературни изследвания и прегледи.
Езиците, на които се превеждат текстовете му са: английски, беларуски, полски, руски, чешки, немски, шведски. Носител е на редица литературни награди.
През 2003 година става лауреат на най-престижната украинска литературна награда „Тарас Шевченко” за стихосбирката му “Сламения покрив на Отечеството.”
Дебютът му като поет започва със стихосбирки посветени на събитията в Афганистан, но антивоенната тема и дълбокият хуманизъм са намерили място и в новата му стихосбирка „Крилатият мъж”.
Превод: Олеся Николова
От „Крилатият мъж” (изд. „Богианна”, 2016)
Васил Слапчук
Първа любов
Тишината е до колене на щурците.
Между върбовите пръсти тече вода.
Девичите сърца в тъмнината
славеи приспиват.
Ръце протягам брод да търся.
Към Соломоновите еленчета,
които между лилии пасат,
две петлици остават.
Разкопчах ги – луната се показа.
Дали това не е ключ за светилата небесни?
Забравих да дишам.
Докато звездите отключвах, не забелязах,
как попаднах в дълбокото.
Подай ми сламката на любовта.
