Ради Йовчев е роден през 1992-та година в София. Израства в Димитровград и завършва средното си образование в местната ПМГ „Иван Вазов“. В момента живее в Пловдив, където е завършил специалност „История“ в ПУ „Паисий Хилендарски“.
Има собствен литературен блог – Perfect Stranger’s Personal Madness, както и фейсбук страница към него, където публикува своите творби.
Харесва автори като Иван Димитров, Елин Рахнев, Лилия Йовнова и подобно на един от любимците си, прави опити за поезия, само когато изпитва медицинска необходимост от това.
КАТАЛОГ НА САМОТНИТЕ ДУШИ
7-годишно момче търси момиче
с което да събира покемони
16-годишно момиче търси момче
с което да се целува в парка
24-годишен поет търси муза
с която да бъде завинаги заедно
33-годишна жена търси мъж
с работа апартамент и кола
50-годишен мъж търси жена
която да му бъде любовница
67-годишна баба търси дядо
който да цепи дърва през зимата
има толкова много самотни души
а няма нито един сватовник
който да им намери
подходящите половинки
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ (ПО ЯВОРОВ)
“Ти няма да отидеш
в пепиниерата
на 18 юни 1911 година,
няма да отидеш!
Аз ще те чакам там
цял час и ще се върна
убедена, че твоята любов
е като тия гаснещи искри…”
Скъпа Мина,
дори да беше оздравяла,
ти едва ли щеше да намериш любов
по-дълбока, искрена и свята
от Яворовата.
Той те обичаше толкова много,
не само като любим,
но и като баща, и брат –
нещо, което твоите близки
твърде късно осъзнаха.
Всяко твое писмо
беше като Блага вест за него,
а всяка ваша среща –
празник за изтерзаната му душа.
Само ако знаеше
колко много червени рози,
напоени със сълзи
остави той на гроба ти,
страдайки, задето завинаги
затворени са твоите
две хубави очи.
МНОГО ПО-ПРИЯТНО
да правиш секс
в три след полунощ
е приятно изживяване
(спор няма)
много по-приятно е
обаче
след това
жената все още
да е в леглото ти
да ти говори
разни неща
(както и ти
на нея)
да поиска от теб
да изгледате
някой филм
(и ти естествено
да се съгласиш)
а след края му
когато се появят
първите
сутрешни лъчи
просто
да заспите заедно
сгушени
един до друг
това е
много по-приятно
КОГАТО МИ ПОИСКА ГРЕБЕН
гледам леглото си
разхвърляно е
но не искам
да го оправям
искам още малко
да е в този вид
за да мога
да усетя
отново
топлината
и аромата ти
в онзи ден когато
ми поиска гребен
с който да срешеш
разрошената си коса
а в същото време
синята ми риза
ти стоеше
толкова добре
на голо
СЪРЦЕ В БУРКАН
и тъй като
не можем
да сме заедно
не и днес
не и тук
не и сега
на мен не ми остава
нищо друго
освен да си извадя
сърцето от тялото
да го затворя в буркан
а после
да го поставя
във фризера
на хладилника си
и след време
когато почувствам
че момента е настъпил
ще го извадя от там
ще го изчакам
да се размрази
и като стане готово
ще го сложа
обратно в гърдите си
с надеждата
че точно ти
ще го накараш
да затупти
отново
Много добри стихове! Особено “Когато ми поиска гребен“. Поздравления!