НА ИЗЧЕЗВАНЕ
Пиеса от Мария Колюшева
( стихотворение от нея)
Водачи и илюминатори,
Идолопоклонници и самозванци,
Няма семейство, няма държава
И младата генерация нека прощава.
Сега очаква ни глобализация
И май оставаме без нация.
И вече нямам своя къща,
Която в село да ме връща.
Летя, прелитам океани,
Опитвам времето да хвана,
А там обратно остаряват
И са тъй сами родителите ми.
И много, много ги обичам
И все отново аз се вричам
Да бъда миг след миг със тях
Но ето – няма как,
Отново върша своя грях.
Година след година отминават
Косите вече побеляват…
Ах, мили майко, татко, братко,
Прощавайте, остава кратко.
О мили, Боже, помогни,
Отново там си ме върни!
