Три въпроса за България
В какъв свят живея?
Това ли трябва да оставя като наследство за децата си?
Искам ли те да живеят именно в такъв свят?
Не мисля, че трябва да завещаем такъв свят за децата си! Не знам за тях, но аз не бих си го простил. И всички ние трябва да разрушим модела този свят, създаден от самите нас. Да имаме доблестта да кажем:
„Да, ние или аз сгрешихме! Животът ни се оказа една огромна грешка… живели сме един подменен живот, който мислехме за истински…“
Не признаем ли това, ще продължим да живеем в тази измама. Това е измамата на поколението, родено през 60-те и началото на 70-те години на миналия век. Поколението, което живя реално в епохата на комунизма и беше достатъчно зряло, за да проумее: що е то комунизъм! Поколението, което искрено вярваше в промяната на 10 ноември 89-та и за което страшно съжалява. Това е същото онова поколение, което сега виждаме да рови в кофите за боклук.
И накрая – това поколение, 90% от което, напусна България…не избяга, не! както често се твърди, а беше принудено, беше прогонено на хиляди километри от своята родина, близки и приятели. И сега гледа отдалече как умира България. И осъзнава, че няма кой да предотврати тази бавна, но сигурна агония, защото енергията, способна да извърши едно ново Възраждане е пръсната по света и служи за двигател на други възраждания. Голямата енергия на България я няма, мили мои! Тази енергия, която я разруши е същата, която може да я въздигне.
Единственият начин това да се случи е тези хора да се завърнат в България и да пометат всичко по пътя си. Да, всичко трябва да бъде пометено из основи. Но за да се случи, трябват хора,
трябват много хора,
които да излязат на улицата и да останат там докато не разрушат и последната колона на актуалната държавна структура. Съжалявам, че трябва да го кажа, но тук влиза и физическа разправа с политическите субекти. Те сами няма да се самоотстранят. И не съществува друг начин да бъдат обезвредени. Ще наречете това метеж или анархизъм? Наречете го както искате – термините нямат значение. Има значение само да се спаси България. Ще кажете, че е недемократично!? Плюя на тази демокрация, ако тя прогонва своите деца от родината и обрича поколения напред на мизерия. Това ли е демокрация? Ако е това – без нея! Избираме – или достоен живот, или така наречената демокрация. Красивите думи никога не са вършели работа, а са служели само за отклоняване на вниманието.
Сещам се за предсмъртните думи на Стефан Стамболов:
„Моят народ ще ми прости всичко, но никога няма да ми прости довеждането на Фердинанд в България.“
Нещо подобно би трябвало да са и предсмъртните слова на това поколение:
„Българският народ ще ни прости всичко, но никога няма да ни прости точно тази България.“
Август Вапцаров
