Полският поет Адам Загаевски гостува на XXI Салон на изкуствата.
Представянето на книгата му “Невидима ръка” в превод на Силвия Борисова и издадена от Издателство за поезия “Да“, ще се състои в Литературен клуб “Перото” на 12 май от 20:30 часа.
Адам Загаевски (1945) – поет, есеист и прозаик, един от най-значимите полски съвременни поети, ярка фигура на „Поколението ’68”. Aвтор на 13 тома, 3 повести и 8 есеистични книги. През 70-те години е свързан с независимото литературно движение „Нова вълна“. Води курсове по творческо писане в унивеситета в Хюстън, САЩ. Автор на стихосбирките „Месарници”, „Писмо. Ода към мнозинството”, „Отивам в Лвов”, „Платно”, „Копнеж”, „Антени”, „Невидима ръка”, „Асиметрия” и други. Автор на книги с есета: „Солидарност и самотност”, „Защита на усърдността”, „Поет разговаря с философ”, „Леко преувеличение” и др. Лауреат на много награди, сред които Международната литературна награда Нойщад, наричана “малкият Нобел” (2004).
***
Опитай да възпееш осакатения свят.
Помни дългите дни на юни
и горските ягоди, и капките вино rose.
Копривата, която методично покриваше
дворовете, напуснати от подгонените.
Трябва да възпееш осакатения свят.
Ти гледаше луксозните яхти и параходи:
една беше в очакване на дълго пътуване,
пред друг имаше само солена пустош.
Ти видя бежанците, които отиваха в нищото,
Ти чу палачите им, които радостно пееха.
Длъжен си да възпееш осакатения свят.
Помни времето, когато бяхте само двамата
в бялата стая и пердето потръпна.
Спомни си концерта, когато музиката избухна.
През есента как събираше жълъди в парка,
а листата полягаха върху раните на земята.
Възпей осакатения свят
и сивото перо, което дроздът изгуби,
и деликатната светлина, която блуждае и чезне
и пак се връща.
Писането на стихове
Писането на стихове е двубой,
в който няма победител – на едната страна
се изправя сянка, масивна като планински хребет,
гледан от пеперуда, на другата
проблясват само кратки мигове светлина,
образи и мисли, като пламъка на клечка кибрит
в нощта, когато в болка се ражда зимата.
То е война в окопи, шифрована телеграма,
дълго бдение, търпеливост,
кораб, който потъва и изпраща сигнал,
и вече не потъва, вик на триумф,
вярност към старите мълчаливи учители,
спокойно съзерцание на жестокия свят,
експлозия от радост, екстаз, ненаситност е,
жал, че всичко свършва, надежда, че нищо не изчезва,
разговор, останал без последната дума,
голямото междучасие в училище, чиито ученици
вече ги няма, победа е то над една слабост
и начало на нова, вечно очакване
на следващия стих, молитва, скръб
за майката, кратко примирие,
оплакване и шепот в изгорена изповедалня,
бунт и великодушна прошка,
раздаване на цялото богатство, покаяние, съгласие,
бяг и разходка е, ирония, хладен поглед,
символ на вярата, дикция, бързане,
плач на дете, изгубило най-ценното си съкровище.
