На 21 февруари в Аулата на НУМТИ „Добрин Петков“ – Пловдив се състоя тържествен юбилеен концерт по случай 75-годишнината на акад. проф. Стоян Караиванов, под патронажа на Българска академия на науките и изкуствата, Съюза на българските музикални и танцови дейци и Общинска фондация „Пловдив 2019“.
Емблематична фигура за музикалното ни изкуство с изключителния си професионализъм, значими научно-изследователски и творчески приноси с над 200 публикувани заглавия на учебна, методична и нотна художествена литература, с еталонни педадогически и изпълнителски постижения в утвърждаването на националната ни валдхорнова школа, акад. проф. Караиванов е високо ценен професионалист и дълбоко уважаван авторитет не само от музикалното и научно общество на България, но и извън нейните граници.
Сред препълнената с негови колеги, възпитаници, почитатели, приятели, роднини и официални гости зала, уважили лично с присъствието си празничното честване, бяха:
Председателят на Българската академия на науките и изкуствата – акад. проф. д-р Григор Велев
Главният секретар на Българската академия на науките и изкуствата – акад. д-р Маргарита Каменова
Председателят на Съюза на българските музикални и танцови дейци – Г-н Станислав Почекански
Директорът на ТФ „Музика и танц“ на Българската академия на науките и изкуствата – акад. проф. Емил Янев
Изпълнителният директор на Общинска фондация „Пловдив 2019“ – Г-н Валери Кьорлински
Директорът на Национално училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“ –
Г-жа Нели Попова-Коева
Кметът на Община Стрелча – Г-н Стойчо Чачов
проф. Владислав Григоров – Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“- София и мн.др.
Към тези обществени лица и на основание установената практика за индиректно присъствие подредством отправени чрез организаторите десетки официални поздравителни адреси до юбиляра, бяха съобщени още и имената на:
проф. Петер Дамм – Германия, Почетен член на Световната асоциация на валдхорнистите (САЩ)
проф. Фройдис Рее Векре – Норвегия, Почетен член, бивш Президент на Световната асоциация на валдхорнистите (САЩ),
както и на множеството ръководни дейци, колеги и професори-педагози от Московска държавна консерватория „П. И. Чайковски“, Руска академия за музика „Гнесини“- Москва, Всеросийско музикално общество-Нижни Новгород, Белоруска държавна музикална академия – Минск, Национална музикална академия – Киев, Национална музикална академия „Ференц Лист“- Будапеща, Латвийска музикална академия „Язеп Витол“- Рига, Университет по изкуствата „Джордже Енеску“- Яш , Музикална академия „Джордже Дима“ – Клуж-Напока, Молдавска академия на науките, Академия за музика, театър и изобразително изкуство – Кишинэу , Държавен институт по изкуствата „Антон Рубинщайн“-Тираспол, Държавен музикален лицей „Чиприян Порумбеску“- Кишинэу, Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство -Пловдив, всички щатни преподаватели на Департамент „Музика“ от Нов български университет – София и др.
Програмата под надслов „Валдхорнови дитирамби“ бе изключително разнообразна и съчетаваща ведно музика и тематично избрана поезия със солови и ансамблови изпълнения на разнородни по състав камерни ансамбли с различно селектирани по жанр и стил художествени творби от наши и чужди композитори, някои от които бяха премиерни за България, докато други – приятна изненада с авторски съчинения и преработки от самия юбиляр.
Участвалите изпълнители – специално подбрани и поканени от акад. проф. Караиванов, (актьор-рецитатор, изтъкнати артист-музиканти и изявени негови възпитаници, многократно доказали високите си професионални качества на различни форуми), отново показаха своите завидни изпълнителски умения и интерпретаторско майсторство, емоционално развълнувайки всички – както юбиляра, така и многобройната публика.
Подбраната музика, поднесена с подчертана любов и с висок градус на непосредствено съпреживяване, достави на всички естетическа радост и истинска духовна наслада. И независимо от поудължената продължителност на събитието, празничното настроение с естествено приповдигнатия си тонус от синкретично въздействащото програмно съдържание се запази през цялото време.
Кристина Юмерска– възпитаничка на акад. проф. Караиванов (абитуриентка в НУМТИ „Добрин Петков“), лауреат на редица наши и чужди конкурси, многократен носител на най-престижни награди за артистични постижения и основна драматургична фигура в цялостната конструкция на юбилейния празник, изпълни две от най-трудните художествени творби за соло валдхорна – „Зов“ от операта Зигфрид на Рихард Вагнер, и „Испания“ на Виталий Буяновски , както и Ададжо место и Финале от трио в Ми бемол мажор, оп. 40 на Йоханес Брамс (в партньорство с цигуларката Радостина Стоянова и пианистката Мариела Плачкова, също ученици на НУМТИ „Добрин Петков“)
,
с още три произведения в съпровод на пианиста Борис Мирчев –
Рондо в Ре мажор, KV 514 (386b) по оригиналнално реконструираната версия на В. А. Моцарт; – Анданте кантабиле от Симфония № 5 в ми минор, оп. 64 на П. И. Чайковски (преработка В. Шведов), и Малки инвенции от Стоян Караиванов, които прозвучаха за пръв път в България на юбилейния концерт на самия автор! Така младата валдхорнистка индивидуално и в сътрудничество с гореспоменатите изпълнители, показа на практика в един нелек „публичен маратон“ в рамките на една концертна изява не само нивото на овладяност на изпълнения репертоар, но и на музикалната естетика с характерните й стилови и интерпретационни проблеми за епохите на Класицизма, Романтизма и музиката на ХХ век, предоставяйки на професионалисти и меломани рядката възможност да чуят „на живо“, възпитателно-образователните и изпълнителски постижения на един обучаван по системата за комплексна професионална подготовка от Пловдивската валдхорнова школа и по-точно в класа на акад. проф. Стоян Караиванов.
Васил Влайков (също възпитаник на юбиляра) – солист водач в оркестрите на Държавните опери – Русе и Стара Загора и преподавател по валдхорна в НУИ „Проф. Веселин Стоянов“, заедно със своя ученик Николай
Цанев, дошли от Русе специално за юбилея, поднесоха почти театрализирано, изпълнената с асоциативен хумор „Ретро шега“ за две валдхорни и пиано на Стоян Караиванов в партньорство с пловдивския пианист Елвира Матева (лауреат на множество наши и чужди конкурси за артистични постижения в клавирния
съпровод). Освен споменатото, талантливият русенски ученикизпълни самостоятелно още две валдхорнови съчинения – Концертна пиеса във Фа мажор от Камий Сен-Санс, и – Лирично и Емоционално от Иван Спасов (преработени за валдхорна и пиано от Стоян Караиванов).
Следващите активно концертиращи артист-музиканти у нас и в чужбина, реализирали различни аудио- и видео записи: Лилия Илиева- мецосопрано, доцент, утвърден вокален педагог в страната и зад праница; Юлия Йосифова – валдхорнист, солист оркестрант в НМТ „Стефан Македонски“ и Галина Апостолова – пианист, доцент по „камерно пеене“ в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, със завидна стилова и интерпретационна култура ни поднесоха творбите „Алпийски рог“ AV 29, TrV 64 на Рихард Щраус и „Есенно завръщане“ по стихове на Атанас Далчев от Триптих за мецосопран, валдхорна и пиано на Велислав Заимов. И двете оригинални творби за такава рядка ансамблова формация, на българския концертен подиум прозвучават за втори път, при това с подчертано повишен професионален и слушателски интерес.
С финала на концерта, с включената нетрадиционна музика на Лоуел Шоу (в джазов стил) – Трипъри № 3 и Фрипъри № 8 и 9, се привнесе безусловно по-различно настроение и придаде друг емоционално-възприятиен нюанс на концерта, благодарение на разведряващите изпълнения на валдхорновите ансамбли от професионалисти на Държавна опера – Пловдив и на Пазарджишки симфоничен оркестър, които са и част от постоянните активни участници в немалко значими събития, свързани с проявите на националното ни валдхорново изуство, проведени в Пловдив: Димитър Кирилов, Снежана и Румен Илинови, Тодор Тошев, Ирина Чонгова и Калоян Вощански, подкрепени от любезното инструментално участие на контрабасиста Тодор Златарев и на Йордан Василев с ударни инструменти.
С допълващо и находчиво обогатяващо значение за сценарното съдържание на тържеството бе и включената мултимедийна презентация, изготвена от д-р Поля Паунова ( помощник-директор по художествено-творческата дейност в НУМТИ „Добрин Петков“ и член наблюдател на БАНИ), която паралелно с това и в качеството си на водещ програмата на празника, произнесе и едно изключително силно, интригуващо и определено паметно творческо-биографично слово за юбиляра.
Приятна изненада за присъстващите на концерта – като част от същата презентация, бяха включените видеоклипове, с които възпитаници на акад.проф. Караиванов, утвърдили се професионално благодарение и на своя всеотдаен преподавател, изразиха радостта си, задоволството и благодарността си към него и на съдбовния си шанс да работят и се учат от опита и достиженията на именития музикант – тeхния учител.
За тържествената атмосфера на концерта и за юбилейната украса на празничната сцена допринесоха и прекрасните букети, с които беше поздравен акад. проф. Стоян Караиванов след официалното му удостояване със следните престижни професионални отличия: Почетен плакет за принос към съдбините на училището от Национално училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“- гр.Пловдив
,
Медальон за заслуги в образователното дело – „70 години гимназия гр.Стрелча“, „Сертификат за Заслуги“ от Университета по изкуствата „Джордже Енеску“ – Яш, Румъния, както и със „Златна лира“ от СБМТД .
Като своеобразни художествено-творчески откровения, безспорно допълващи получените морални признания по случай юбилейната си годишнина и стимулирали духовния потенциал на различни представители в областта на изкуствата са появилите се по този повод новосъздадени музикални опуси и поетични творби с посвещението „На акад. проф. Стоян Караиванов“: за акордеон – „Балканско капричио“ от Вячеслав Гордзей, Молдова ; за валдхорна и пиано – „Джазов прелюд“ от Румен Бояджиев – син, България (изпълнен за първи път от Юлия Йосифова и Галина Апостолова на 21.02.2016 в НУМТИ „Добрин Петков“); и стихотворението „България“ от Дора Бакалова – Бьотнер, Германия (духовен възпитаник и следовник на акад.проф. Стоян Караиванов). ((Автор: Александра Гаджева
Нов български университет – София))
