БЕЛИТЕ ЗНАМЕНА НА БИТКИТЕ
За битките, проведени и неосъществени, ме накара да разсъждавам една книга. Битките, които отразява книгата, замислени като необходими победи или предизвестени провали, още дълго ще ме озадачават със своя нестроен ек.
Историята започна преди година, когато получих файл с наименование „Битката за теб” от Марин Бодаков. Деликатните стихове на бъдещата книга превзеха десктопите на работните ми компютри. Но липсваше нещо в бойното снаряжение. До момента, в който видях бялата хартиена книга, излязла от печат в началото на тази година. Влюбих се в нея и я пожелах от пръв поглед. Така безплътният ѝ файл изгуби битката за моето внимание. Бях чакала Кирил Златков да даде лице и графична завършеност на книгата, но не предполагах, че той ще я превърне в еталон за оголена изразителност. Бялата книга с птицата, отворила уста да запее през процепа на бойния шлем, изисква внимателно отношение, да не се пипа с нечисти ръце и помисли. Но и не казва ли тя, че изгубените ни битки, нашите поражения, са по-ценни и всъщност те са нашите настоящи победи?
Белотата на книгата – бялото знаме на битката е вдигнато преди първия пушечен изстрел. Но аз избирам да извървя дългия криволичещ път без ясен ориентир през „това разкаляно поле” – Аз-а на лирическия герой, в чиито поражения ще търся стожери за собственото си не винаги изправено стоене.
Биологичните очертания на света ме държат нащрек със своята вариативност и многопластовост в различните стихотворения: в „”Начало за реквием” тигърът е граница, в „Плитка вена” – творба, туптяща от живот – вената придобива хералдически изглед, тя е орден и белег за знатност. Но, за моя радост, в биологията има и нещо спасително – краят и потопът никога не са еднозначни. В стихотворението „Когато се надигнат водите” външните и вътрешни катаклизми се превръщат в люлка на начала.
Лирическият герой пръска надеждите като хлебни трохи между тежките блюда, препълнени със загуби, самотност и отчаяние. Мястото на пира, или полесражението/крушението е назовано: то е път, по който кормилото на училищния автобус „играе” („Училищен автобус”), „Тук” лирическият говорител е станал чужденец, това са „райони на нещастието”; „Там” – има ли разлика? „Там” е по-всеобхватна времево творба, защото стига чак до детството, което е „сринато”, външно заличено. (Да не забравя да си препрочета Дебелянов, като започна с „Победен”, „Да се завърнеш в бащината къща”, „Помниш ли, помниш ли тихия двор”.) „Навсякъде” – творба, въплъщаваща обобщаващ и жесток лаконизъм. Стихотворение – кратка история, прилична на информационна бележка, забутана между по-важните новини във вестника. Убити са „другите животни от неговия вид” – иносказателност, която заплашва с ежедневната си реализация, в човешката менажерия.
Постепенно поетическите реалии, като следствие от подмяната, осъществена насилствено в пространствата на познатите и сакрални неща ( Тук – Там), придобиват вид на заякващ хаос, имам предвид стихотворения като „Плачът” и „Битката за теб”.
„…битката за реда е отдавна изгубена” – казва поетът в стихотворението си-обръщение (към по-невинния, по-малкия, по-скъпия…). Битката за реда и за принципността, за клишираното мъжество (което дрънчи с доспехи) може да е изгубена, да. Но всъщност какви са загубите, има ли загуби в действителност?
Красотата, казва лирическият герой, ще продължава да те саботира. И слава богу! Стихотворението, състоящо се от две изречения – строфи, може да изглежда примиренческо-горчиво, на любителите и твърдите следовници на жизнените правила. Но можеш ли да направиш място в живота си за дете, без да се откажеш от реда, старите правила и суровостта? Можеш ли да се оставиш в подчинение на красотата, ако не си затворил старозаветните книги? И как ще се примириш с есента, „червена и златна”, как ще навлезеш в зрелостта, ако си спечелил единствено битката за себе си, губейки битките за другите?
По-натам следват стихотворения, назоваващи други загуби – печалби: смъртта, която не е край на общуването и заедността, ненаписаните стихотворения, които освобождават неказаните думи за самостоятелен живот, луковиците на старостта, разцъфващи високо, високо…
Други стихотворения със своя натюрел и минорност ми напомнят настроения и картини от стихосбирката „Северна тетрадка”(2013 ). Такива са „На майка ми”, „В нощта”, „Детска книга на непознат език”.
Не бих искала да анализирам и да изброявам повече, да не маркирам, защото не маркирането е верният начин за общуване с написаното в книгата. Тя съдържа бавно време и приканва четящия за сваляне на гарда, за съзерцателност и милост. Това е книга за премълчаването, за отказа от много ненужни и нужни неща. И за израстването, въпреки често споменаваното детство. За израстването посред битките със себе си, за което самата стихосбирка ще бъде причина.
Проверявам с резка по вратата на къщата
колко съм пораснал далеч оттук –
колкото небрежен бял косъм,
колкото теб?
Иглика Дионисиева
Марин Бодаков, „Битката за теб”, Издателство за поезия „ДА”, София, 2016.
