Книгата „Процеп към Париж“ е дебютната книга на младата поетеса Ирен Петрова, която излезе тази година в издателство „Скалино“ в София. Това е изненадващ факт дори за професионалните литературоведи и критици. Дебютът често предполага една незрялост на изказа и може би търсене на литературна идентичност. Но дебютната книга на Ирен Петрова по никакъв начин не демонстрира незрялост, дори напротив – тя е изключително находчива по отношение на изграждане на поетичен стил и свят и като че ни напомня с някои теми и мотиви стилистиката на декаданса в края на 19 и началото на 20 век. Подобно на „Цветя на злото“ на Шарл Бодлер тази книга говори за любовта смело, демонстративно и изгражда една естетика на декадентското, упадъчното, тъмното, а понякога дори грозното и уродливото. Любовта е видяна от лирическата героиня по думите на Мила Ламбовска „с дълбокия поглед на старица, но и с плахостта на дете, което е било навиквано“.
Заглавието на книгата предполага градска тематика и то парижка. Но читателите на книгата лесно ще установят, че Париж е по-скоро метафора. Доказва го още първото стихотворение от първата част от книгата – „Мулен Руж“, доказва го и цялата нейна последна част „Парижко утро“. Така например целият свят е сравнен с известната къща-кабаре Мулен Руж и „градовете светят в червено“. Париж е метафора на забранената любов, на греха, на плътското, материалното: „целият свят е Мулен Руж/всичко лично е по витрините/на всеки ъгъл се танцува кан-кан/падат дрехи“. Всички тези мотиви са характерни и за поетика на декаданса и като че се връщаме във времето когато Хенри дьо Тулуз Льотрек е рисувал своите модели в кабаретата и публичните домове. Стиховете от последната част на книгата „Парижко утро“ също говорят по-скоро за града като метафора на забранените, загадъчни и тъмни страсти. Париж присъства косвено, почти отсъстват препратки към парижки реалии. Градът е по-скоро мълчалив наблюдател на страстите на любовните двойки:
„Лъскава сграда.
На входа сме.
Покрай нас минават хора.
Обувката ти се допира до моята.
Гледаме се.“
(из стихотворението „Правим любов“)
Любовта в нейните различни измерения е една от основните теми на книгата. Лирическата героиня се опитва да живее според написаното в книгите, което е типично за декаданса – писането предопределя реалността и живота. Писането е априори нужно, за да живее лирическата героиня. Лирическата героиня от „Нейният роман“ чете пасажи от книги „за разни хотели в градове, създадени единствено за любов“ и иска да жертва живота си, за да създаде поне една такава история. Случайните страсти в хотели и метафората на града като място за любов присъстват и в стихотворението „Ньовер“. Не отсъства дори мотива за платената любов, който беше основен и за френския декаданс и стиховете на Ш. Бодлер. Лирическата героиня от “Amante” търгува със свободата си и обича да бъде купувана от множество мъже. Присъства и мотивът за фетиша – в стихотворението „Малките черни обувки без ток“ последните съпътстват героинята навсякъде, дори когато посещава любовниците си.
Книгата „Процеп към Париж“ е интересна с това, че описва множество мъжки и женски съдби. Мъжките персонажи са любимият, който е нежен, но и арогантен и груб; загадъчният непознат, на който героинята се порязва и нестандартният любовник, дори жененият мъж, който прави забранена любов. Тъмното, упадъчното, декадентското са основни мотиви на книгата.
Друг интересен мотив е мотивът за спрялото време. В стихотворението „Игра на време“ „някой майсторски стиска стрелките на часовника“, а в „Детска стая“ времето като че е спряло, за да улови мъката по изгубеното дете. За естетиката на декаданса е характерна евокацията на миналото, спрялото настояще и отсъстващото бъдеще. Стихотворението „Прекъсване“ на Ирен Петрова е може би най-добрата илюстрация за това отсъствие на бъдещето и неговата пълна невъзможност:
„някой прекъсва вулкана
не става ясно кой
брутално убива порива
плодът се връща обратно
в катакомбите на неясното начало“
(из стихотворението „Прекъсване“)
И не на последно място трябва да отбележим, че авторката създава интересни женски образи – на бездомната жена, която чака всяка вечер на гарата, но не може да се качи на влака; на любовницата, която е създадена за удоволствие; на курвата с шапката; на танцуващото момиче като всички тези женски образи се характеризират с една обща черта – налудничавостта и нестандартността, дори маргиналността.
Книгата „Процеп към Париж“, както впрочем и повечето книги на издателство „Скалино“ е определено новаторска и интересна със специфичната си поетика. Оригиналността на книгата е показана и чрез корицата, оформена от прекрасно от френския художник Пиер Розен. Може да се надяваме, че въпреки дебютна, тази книга ще се наложи като естетика в съвременната българска поезия.
Димана Иванова
ПРОЦЕП КЪМ ПАРИЖ
Ирен Петрова
Идадена от “Скалино“, 2016 г.
Книгата можете да закупите от ТУК
